Жълтата гостенка

Основната съставка е бял синап, и по-точно - неговите семена, главни виновници за лютия й вкус. А за да е картинката пълна, смесват се с винен оцет и подправки като шафран и куркума, които подсилват още повече вкуса. Самото растение се използва и като знахарски трик - когато семената се наложат върху рана, кръвта нахлува в болното място, затопля го и така то заздравява далеч по-бързо.

Че синапът може да овкуси манджата първо хрумва на римляните около IV век след Новата ера. След като намират цаката на горчицата, те почват да я продават на северните галски племена (щото нежните стомаси на цезарите хич не понасяли лютото). Минават столетия, преди жълтата мазня да преживее своя ренесанс - монасите от френския манастир Сен Жермен де Пре изравят рецептата на римляните и толкова масово бъркат горчица, че с това издържали цялата света обител. Папа Йоан XXII пък така страстно обичал соса, че създал специална длъжност за човека, който с трепет му го приготвял, тоест неговия племенник.

Днес горчицата е перфектният овкусител на почти всякакъв вид месо, но върви също с пържени картофи и лучени кръгчета. А ако случайно си мислиш, че британците са кулинарно неграмотни, именно тяхна е идеята да я запознаят с меда, с което автоматично я превръщат в чуден дресинг и за салата. Ето какво да сложим в пасатора, за да ни се получи:

1 ч.л. горчица;
1 ч.л. мед;
2 с.л. лимонов сок;
4 с.л. олио;
сол, млян черен пипер и други подправки - на вкус.

Фотография Васил Танев