Манджите с печат от баба

Абе да си го кажем честно – колкото и да обичаме френската, италианската или която и да е било друга кухня с всевъзможни завъртяни ястия и незнайни подправки, понякога просто ни се приисква да хапнем нещо простичко и непретенциозно. Не казвам, че френските макарони или телешкото Бургиньон не са вкусни, напротив. Ама пък ние сме си българи и колкото и да ги обичаме тия кулинарни произведения на изкуството, друго си е да си седнеш и да си намажеш някоя и друга филия я със снежанка, я с нещо от хладилника. Ето ти сега няколко рецепти, които даже ги няма в интернет. Ама пък са си вкусни, бе.

Мечка

Нямам си идея кой го е измислил това име и защо по дяволите се казва така, но пък това ми е един от фаворитите. И не, не е опасно, няма да те изяде. Като си помисля за прословутата Мечка в главата ми изниква една мила картинка, където дядо се прибира с хляб от ония дето преди ги имаше, заводските. В следващия момент с него седим на масата, всеки от нас с по едно голямо парче хляб в ръка (крайчетата) и дълбаем меката среда. Идеята на тоя вид сандвич, ако мога така да го нарека, е да махнеш средата от хляба, докато не се получи нещо като ваничка от кората. После я пълниш със сирене, масло, червен пипер и малко чубрица и връщаш останалата част от хляба, дето в началото махна. Мазало става при приготвянето, ама после направо си изяждаш пръстите, както се казва. 

Циганска баница

Ех, добрата стара циганска баница. Филия хляб, малко маргарин, чубрица и червен пипер и направо се връщаш в детството, пак в двора на съседите. Само едно до ден днешен не можах да разбера – защо винаги при старата баба, която някога живееше в съседната къща, всичко беше по-вкусно. Абе нищо, важното е че си беше като гурме за едно малко дете по онова време.

Търновска попара

Абе хлябът си е неразделна част от менюто на всеки един българин. Незаисимо дали живееш в големия град или в малкото село – хляб винаги присъства на трапезата. Така де, на масата в трапезарията. Ето ти го и тук – търновската попара е натрошен хляб, обилно натопен в прясно мляко и гарниран със стабилно количество захар. Няма нужда да броиш калориите, защото направо ще ти стане лошо. Е, важното е да си хапнеш, както казва всяка средностатистическа баба.

Каквото и да си говорим, друго са си манджите на баба. Най-хубавата част е, че с тия манджи можеш да си изадиш и някой домашен суджук – нали все пак си е протеин. Ама в София отдавна всички са вегани. Полезна работа.

Мина Георгиева