Нещо ни жълтееш

И точно като отракан шпионин, го откриваме в почти всяко кътче на света - най-вероятно заради таланта му на парашутист. Първите стръкчета поникват в Европа и Азия, а на останалите континенти го отнасят колонизаторите. Но това, че го виждаме под път и над път, не означава, че трябва да го пренебрегваме. Ето и най-простия начин да му отдадем почитта си - с тази бърза салатка:

400 г млади листа на глухарче,
4 стръка праз,
400 г маруля,
300 г чери домати
100 г маслини.

Накъсваме листата на едро, а лука режем на дребно. Забъркваме зеленинките и нарязваме маслините на тънки шайби. Отгоре настъргваме малко пармеджано, добавяме зехтин и солим.

Може би не е най-изтънченият деликатес, за който се сещаме, но хич не е за изхвърляне, а пък колко е полезен, да не ти говорим. Лечебните му свойства оценяват още в Древен Китай, както и индианците в Северна Америка и Мексико. Като цяло глухарчето пращи от полезни работи, но най-концентрирани те са в корена му. Лекува инфекции, проблеми с черния дроб и пикочните пътища, а заради високото си съдържание на калий стимулира мозъка и нервните връзки.

Глухарчето е незаменимо и в градината, така че преспокойно го оставяме да живее сред доматите. Главният му корен подхранва растенията с по-плитките му събратя, като добавя азот и минерали към почвата. А цветовете му (или това, което наричаме жълтурче) примамват пчелите, което е перфектно за естественото опрашване в двора.

И от лехата - право на масата. В Китай, Корея и Гърция млади листа на глухарче традиционно попадат в чиниите - най-често сурови в салата или сварени с други треви и зеленчуци. От изсъхналите корени на растението пък се прави чай, който във Викторианската епоха ползвали като евтин заместител на кафето. За виното от глухарчета всеки знае, а цените са като при гроздовото - между 20 и 300 лв. Поръчва се отдалеч обаче, защото най-големите му производители са в Америка, Австралия и Обединеното Кралство.

Фотография Васил Танев