По двойки

Освен че са ирландски, тези питиета имат и друго общо - двете са част от малко познатия котейл Irish car bomb, който си е истинска бомба със закъснител. За да избухне с пълна сила обаче, трябва да си поръчаме и халба Guiness, да сипем в нея шот Paddy, а накрая да капнем и малко Baileys. Адската смес се пие на екс, преди бирата да се е пресякла от „ирландския крем". Изобщо - чудесия.


Жълтият гостенин
[Paddy не е царят на ирландските уискита, ама си е класика откъдето и да го погледнеш]

То и заглавието му е такова - Пади е нарицателно за всички ирландци, нещо като нашият Бай Ганьо за почти всички българи. Стиснат, весел и винаги на градус.

В началото носи разточителното име Cork Distilleries Company Old Irish Whiskey, не се продава в бутилки, а в бъчви (още една класика), с които дистрибуторите на пивоварната обикалят страната и пласират по кръчмарите. Не особено успешно, трябва да отбележим.

През 1882-ра обаче се появява Пади О`Флахърти, които - млад и зелен, но с гениална мисъл под шапката, вместо да продава само на едро, просто влиза в някой пъб и почва да черпи наред. По един единствен шот обаче, след което поркането е за сметка на клиента. И понеже на ирландците толкова им трябва, скоро мистър О`Флахърти се превръща в легенда. Щом бъчвата свърши, кръчмарите пращат депеша до пивоварната за още от „уискито на Пади Флахърти" и името му лепва като плесница на нос. Ето защо от 1912-ра Cork Distilleries Company официално го прекръстват така, както го знаем и днес.

Но без проблеми не може - барманите непрекъснато се изкушавали да доливат бъчвите с вода, така че от края на 20-те пивоварната започва да бутилира напитките си. Но дори и днес 2% от уискито продължава да се губи в изпарения при отлежаването и никой не може да направи нищо по въпроса. Затова тези проценти просто са отписани и наречени „делът на ангелите".

Paddy е третото най-продавано ирландско уиски и се води за едно от най-меките - заради повишеното му съдържание на малц. Както повечето си събратя от страната на Дежймс Джойс, то е тройно дестилирано и има лек привкус на мед и ванилия. Производителите твърдят, че ако си затворим очите при първата глътка, ще усетим и тежкия аромат на препечено дърво. Така и става. Айде, честит Paddy's Day и sláinte!


Нежна е нощта
[Baileys пък е чуден заместител на коктейлите за дами, но внимателно, молим - вътре има солидна доза чисто ирландско]

Исторически погледнато, млечната напитка не е обградена от някаква страшна романтична легенда. В средата на миналия век Мартин Брейер иска да започне бизнес, като представи на пазара нов алкохол. Така през 1974-та се появява Baileys, известен и като „ирландската сметана". Питието е насочено главно към дамите на възраст, които не върви да се излагат с просташко наливане с някакъв си концентрат, а с нещо по-елегантно така. Името е измислено с комерсиална цел и около него няма никаква история.

Самият аперитив е еманация на ирландската гордост от две неща - уискито и млякото. Първото ни е добре известен факт, докато второто не толкова - излиза, че местните обичат да се фукат и с кравите си, които били едни от най-щастливите в света. Ирландската сметана се прави от млякото на 40 000 породисти красавици, събрано от 1500 ферми в страната.

Останалите съставки на чудното питие са 44% алкохол и захар, като от всичкия този бъркоч общата алкохолност на Baileys е 17%. Млякото и уискито се смесват със специална емулгатор на растителна основа, а производителите твърдят, че животът на бутилка ирландска сметана стига до 30 месеца, защото алкохолът пречи на млякото да се прецака.

Baileys пускат на пазара две версии на аперитива - с шоколад и карамел, но дори и обикновеният се радва на успех със специалното си участие в десетки коктейли, топли напитки и шотове. Пием за това!

Фотография Васил Танев