По стара традиция

То е сред топ ястията не само на българина, но и на германци, унгарци и чехи. Рецептата на последните ни е най на сърце заради специфичния аромат на подправката ким, с която щедро го поръсват, преди да го затворят на топло във фурната. Харесваме го и постно, но с месо си е друга работа, понеже хем засища, хем не ни става тежко - листата му са покрити с бактериите на млечната киселина, които забързват храносмилането и предизвикват безброй полезни реакции в изтерзаното ни тяло. Да внимават хипертониците и всички, които имат проблеми с бъбреците обаче, че може и да им излезе солено. Не му липсва и витамин С, а за него приказките са излишни.
Независимо дали ще го приготвим с месо или постно, продуктите са едни и същи:

1 кисела зелка (около 3 кг),
3/4 пакетче ким на зърна,
2-3 дафинови листа,
2-3 зърна бахар,
3 с.л. червен пипер,
8 с.л. зехтин,
черен пипер на вкус,
зелев сок на вкус (зависи колко е солен).

Ако зелето е много солено, накисваме го в студена вода за няколко минути и после хубаво го изцеждаме. Някои го и попарват, но така рискуваме да се разкашка и да изгуби вкуса си. Останалото е лесно - слагаме го в тавата и добре го разбъркваме с изброените вече подправки, като разпределяме равномерно дафиновия лист и зърната бахар, за да не се струпат на едно място. После заливаме сместа с вода и зелев сок (колкото да я покрие, а не плътно догоре) и сме готови.

Решим ли да го направим с месо, препоръчваме свинско или пуешко, които преди това сваряваме, за да са по-крехки. След което ги нареждаме сред зелето и печем час и половина - в началото на 220 градуса, а после на 180.

Фотография Васил Танев