Вари я, печи я...

Последните дни чуваме постоянно реплики в стил „ох, много ядох, сега една седмица няма да хапна нищо". В устава на всеки заклет чревоугодник обаче пише, че периодите на холестеролна и калорийна атака трябва да бъдат последвани от бавно и постепенно отстъпление. Ето защо веднага измъкваме от шкафа рецептата по-долу. Приеми я едновременно като амнистия за измъчен стомах и небцето в страната на чудесата.

700 г тиква
4 моркова
1 картоф
1 средно голяма глава лук
1 малък корен джинджифил
1 ч. л. чат масала
60 г масло
200 мл прясно мляко
1 с. л. зехтин
1 ч. л. прясно смлян пипер меланж
1 шепа прясна мащерка (на стръкове)
сол на вкус
заквасена сметана
печени тиквени семки
сушени череши и вишни

След като нарежем на едро обелените тиква, моркови и картоф, ги поставяме в тава заедно с лука, който, за разлика от тях, трябва да е необелен. Запичаме цялата компания на 200 градуса за около 20-25 минути в предварително загрята фурна. По-късно ще установим, че с тази маневра сме придали много специален печено-пушен вкус на нашата супа, но нека не изпреварваме събитията. 

Слагаме в тенджера зехтина и маслото, прибавяме запечения и вече накълцан лук заедно със ситно нарязания джинджифил. Задушаваме около 5 минути с чат масалата и пипера. Пускаме вътре останалите зеленчуци и няколко стръка мащерка. Доливаме вода почти до покриване, може и домашен зеленчуков бульон. Когато зеленчуците се сварят, посоляваме супата и й сипваме прясното мляко, като внимаваме да не стане прекалено рядка (ако водата е в повече, първо изгребваме малко). Пасираме и ръсваме още една идея мащерка да си пусне аромат, докато супата изстива.

Сервираме я гарнирана с печените семки, сушените плодове, лъжица заквасена сметана и небрежно разпръсната мащерка за провансалки вид.

Рецепта и фотография Васил Танев