Don’t worry... be happy?

За някои щастието е неосъществим блян, за други - топъл пистолет (както пеят Бийтълс), а ако питаш Дейвид Лий Рот от Ван Хейлън - „онзи, който твърди, че щастието не се купува с пари, просто не знае откъде да пазарува". За Ранди Таран то е реалност, или поне така твърди тя. Усмихнатата до ушите калифорнийка е основател на организацията Project Happiness, която - вече се досещаш - учи хората как да са на седмото небе всеки Божи ден. Ранди е и главната фигура зад документалния филм със същото име. В него студенти от три държави тръгват по следите на вечното щастие, разговарят с Джордж Лукас, Ричард Гиър и специалист по неврология, а накрая стигат и до Индия за аудиенция с Далай Лама. 

Ранди Таран кацна в София миналия уикенд като лектор в Дни на щастието на фондация Credo Bonum - за да ни запознае с най-новите научни изследвания по темата и да ни открехне някои тайни вратички към вътрешния ни мир. Ние пък изпратихме не толкова усмихнатия Насо Русков да си поприказва с нея.

Как се роди идеята за Project Happiness?
Един ден дъщеря ми дойде и каза: „Мамо, потисната съм. Искам да бъда щастлива, но не знам как да го постигна." Ако можех да й помогна някак в този момент - да й дам книга или филм - щях да го направя. Само че не намерих нищо, което да отговаря на тийнейджърската й душевност. Обърнах се към специалисти и останах шокирана, когато научих колко е голям процентът на стресираните и депресираните по света. Исках да направя нещо по въпроса и тъй като съм работила в телевизионната и кино индустрия, реших да започна с филм.

Главните герои в него са студентите. Само за тях ли е филмът и възможно ли е изобщо да се разчупи закоравелият мироглед на по-възрастните?
Project Happiness e за всички. Последните открития в областта на неврологията доказват, че мозъкът може да се променя и всъщност всеки ден се образуват до пет хиляди нови мозъчни клетки. Преди смятахме, че една вече оформена личност много трудно се поддава на влияние. Днес знаем, че с известна практика сме способним да обърнем нагласата си и да достигнем по-високо ниво на щастие.

Откъде знаете?
Според едно научно изследване 50% от нивото на щастието ни се определя от гените, а само 10% зависят от фактори като семейство, произход, социален статус и финансово положение. Що се отнася до останалите 40% - ние можем съзнателно да ги контролираме чрез мислите и действията си.

Добре, а какво ще кажете за онези, които са доволни само когато другите страдат?
Ще ви прочета един от десетте бързи съвета на нашия проект. „Почисти обектива си: Ако гледаш гневно на света, той често ти отвръща със същото. Аналогично, щастливите хора обикновено карат и околните да се чувстват по-добре. Чистият поглед ти позволява да откриваш щастието на най-неочаквани места."

Съветвате ни още да сме оптимисти независимо от всичко. Вчера например вашият полет закъсня доста, след което ви загубиха багажа. Къде видяхте положителното в тази случка?
(смее се) Запитах се какво мога да науча от подобна ситуация и си отговорих, че е добре винаги да си нося най-необходимото в ръчния багаж. Казах си, че материалите за лекцията ми все пак ще дойдат навреме, така че всичко ще е наред.

Според американския сатирик Х.Л. Менкен „циникът е човек, който щом помирише цветя, веднага се оглежда за ковчег". Как ще се справите с такъв индивид?
Първо изпитвам съчувствие, защото явно му се е случило нещо, което е предизвикало сарказма му. Моята роля е да посея семената. Да му предложа друга гледна точка или да споделя собствения си опит, който би помогнал и на него. Дали ще приеме съветите ми, решава той. Аз само му показвам, че има и друг път.

А вас какво ви прави щастлива?
Способността да споделям радостта си с другите, която след това ми се връща десеторно. Също и това, че съм открила кое е най-важното в живота ми.

Текст Насо Русков / Фотография Ради Георгиев