НЕ на химията

На това растение му се носи славата на лечител. И то добър. Вълшебно кактусовидно растение, което знае какво да прави с лошите вредители в организма ни. Спасител и верен другар както в трудните моменти, така и в светлите дни.

Макар че на външен вид прилича на кактус, алоето принадлежи към семейството на лилиите. На нашата прекрасна планета Земя съществуват цели 300 различна вида Алое Вера, които виреят диви и щастливи в Африка, Централна и Южна Америка, в южните части на САЩ, на Карибските острови и в някои райони на Средиземноморието с топло и сухо лято и мека зима. Но нали живеем в модерни времена - можеш да откриеш Алое Вера почти навсякъде стига климатичните условия и почвата да са благоприятни.

За съжаление от тези 300 вида само един притежава чудодейните лечебни свойства и това е така нареченият Aloe Vera Barbadensis Miller. Този приятел съдържа голямо количество активни съставки, като най-скъпоценен е полизахаридът Acemannan. Компонентът се произвежда в тялото ни до ранния пубертет. След това единственият начин, по който можем да си го набавим, е чрез храната. Притежава имуностимулиращи, антивирусни и антинеопластични свойства, което го превръща във верен защитник срещу паразити, вируси и бактерии. Освен това този симпатяга разрушава протеиновата обвивка на раковите клетки и така улеснява неутрализирането им от имунните клетки. Истински воин в борбата срещу лошите гадове.

Алоето се използва и в грижата за кожата и косата. Сокът му се препоръчва още от древността като лек при рани, изгаряния и други дерматологични проблеми. Самият Александър Македонски се убеждава във вълшебните свойства на растението, след като е ранен с отровна стрела, а местен жрец го маже с масло от алое. Македонски се възстановява за отрицателно време, което го превръща във върл фен, и първата му заповед е цялата му войска да бъде лекувана с чудодейното мазило. А днес козметичната индустрия предлага гигантска гама продукти- кремове, гелове, шампоани, маски за лице, които съдържат Алое Вера (или поне така гласят етикетите).

Алоето придобива слава още в древни времена. В Египет жриците на фараона го наричали "растението на безсмъртието" и го използвали при балсамирането на мъртвите. Римляни и гърци също са били добре запознати с лечебните свойства на растението, а Хипократ лично го препоръчвал при косопад и стомашни разстройства. Марко Поло и Христофор Колумб били близки приятели с Алоето, като Колумб му викал на галено "лечител в саксия". В китайската традиция го знаят като "растението на хармонията", а древните индиански племена го наричали "извор на младостта". Очевидно е, че са открили топлата вода много преди нас.

На едно алое му отнемат от 3 до 5 години, за да събере въпросните хранителни елементи в дебелите си и месести листа. Тук е и уловката - имаш право да отрежеш до три бройки от тях и то само веднъж годишно, защото все пак и растенията страдат и изпитват болка. Ако си здрав като бик, ти препоръчваме да си пийваш по 30 мл сок от алое два пъти дневно преди хранене. Разбира се нищо няма да ти стане, ако приемаш по-големи количества - колкото повече, толкова повече!

Текст Мина Иванова