Незабравими откъси от произведения на Димчо Дебелянов

„На таз, кoято в нощи мълчаливи

кат призрак свят дохожда в моя кът

Още: Любими и безсмъртни откъси от произведения на Христо Ботев

и нов живот ми в жилите разлива

и с райска сладост пълни ми духът!

Още: 20 мъдри мисли на Стив Джобс

На таз, коя вирее ми в сърцето

Още: 20 велики цитата на Артър Конан Дойл

и кат звездица в тъмний мрак сияй,

и мойта лодка води сред морето

Още: 9 предсказания на Айзък Азимов. Много изненадващи!

на щастьето към светлий хубав край!

Още: 10 цитата на бащата на психоанализата Зигмунд Фройд. Звучат великолепно!

На таз, коя зарита в скръб безкрайна,

кога в борбата падна аз сломен,

Още: 10 вечни цитата на Ейбрахам Линкълн. Осмият е удивителен!

на моят гроб ще дойде в нощ потайна

сълзици да пролее зарад мен!”

Още: 13 вдъхновяващи цитата на Паулу Коелю. Шестият ще ви промени мисленето!

- Из „Посвещение”

***

Още: 10 велики цитата на Ханс Кристиан Андерсен. Шестият е много красив!

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

Още: 10 незабравими цитата на Александър Стамболийски. Шестият ще ви изуми!

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Още: 10 цитата от Стивън Кинг

Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

- из "Да се завърнеш в бащината къща"

***

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни? -

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор

шъпот и смях в белоцветните вишни? -

Ах, не пробуждайте светлия хор,

хорът на ангели в дните предишни -

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

сън е бил, сън е бил тихия двор,

сън са били белоцветните вишни!

- из "Помниш ли, помниш ли тихия двор"

***

Когато нощ се спусне над земята

и морний ден в незнаен край замине,

самин кат плаха сянка в тъмнината

заскитвам аз сред тъмните градини.

И дълго вслушан с трепет непонятен

в словата на кристалното мълчанье,

аз спомням за деня си невъзвратен

и пролетното слънчево сиянье.

Предчувствье смътно болен дух обзима,

избликва кръв из цъфналите рани

и пламва мъката неугасима

зарад искрите, рано разпиляни.

Тогава морен спирам край фонтана

и плача с тях - те мойта скръб дозели, -

оголени върби през есен ранна

и кипариси в сън чела навели.

- из "Когато нощ се спусне над земята"

***

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!"

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. -

Аз искам да те помня все така...

- из"Аз искам да те помня все така"