При постоянна умора лекарите препоръчват да направите това

icon
Sofialive.bg
Източник: iStock

Синдромът на хроничната умора е нещо кошмарно. Той се характеризира с инфекции, подути жлези, затруднено мислене, загуба на паметта, параноя и най-важното: не е в състояние да ви помогне нито един лекар.

За щастие през 1986 г. се срещнах с един холистичен лекар, който постави диагноза и започна да ме лекува с витамин C по венозен път. Следвах това лечение няколко години и то ми помогна да се стабилизирам. Вече бях в състояние да работя, макар и на намален работен ден.

Понеже имунната ми система не беше в добро състояние, се завърнах от пътуване в Мексико с три паразита и кандида. Лекарят ми ме подложи две години на лечение с Flagyl и това още повече отслаби организма ми. Той не знаеше какво да прави с мен. Развих и ужасна кашлица. Мускулите ми бяха така силно разранени, че имах чувството, сякаш ми се чупят ребрата. През май 1993 г. постъпих в Здравния център. Изследванията, които ми направиха там, показаха наличието на четири вируса. Дотогава знаех само, че страдам от хронична умора и имам нарушена функция на имунната система. Лекарите ми предписаха витамин C по венозен път. Системите с витамин C включват също глутатион и течен витамин A. Лечението се провеждаше три пъти седмично. Първоначално получавах по 100000 единици, но понеже тази доза не беше достатъчна, за да се подобри състоянието ми, я увеличиха на 200000 единици. Няма съмнение, че ако не беше направено това, и до днес щях да съм болна.

Приемах и хранителни добавки. Хранех се с органична вегетарианска храна. Приемах озон няколко пъти, както и колоидно сребро, което много помогна за пневмонията ми. Отстраних амалгамените си пломби.

След почти двегодишно лечение с витамин C днес определено се чувствам по-добре. Вирусът е унищожен или поне количеството му в организма ми е намалено. Жлезите ми не са подути, нямам проблеми с психиката, гъбичните и кожни инфекции, болките и артритът са преодолени. Пневмонията ми е в период на затишие. Сега настинките не продължават два-три месеца, а минават за няколко дни. Мисълта ми е ясна и продуктивна. Щастлива съм, че мога да тренирам по три пъти седмично, както правех, преди да се разболея.

Много е трудно да се работи с мъжкото его на медицинската конвенционална общественост. Когато споменах за първи път на лекаря ми за витамин C/глутатионовата терапия, той започна да ми крещи и да ми казва, че съм луда и че това лечение е опасно. Както вече казах, ако не беше лечението с 200000 единици витамин C по венозен път, и до днес щях да съм болна. Изобщо не се съмнявам в това.