Средна хубост

Завистливи, мекушави и темерути. Неамбициозни, без грам креативност и вечно депресирани. С две думи - големи комплексари. Това са само част от етикетите, които всеки, роден втори в семейството, получава най-безмилостно. Ако и ти си сред тях, кажи едно „евала" на Катрин Салмън (професор по психология) и Катрин Шуман (журналист), които правят на пух и прах всички стереотипи за средните деца в книгата си The Secret Power of Middle Children (поръчваш си я тук, има и за Kindle). Според тях хората, пръкнали се на бял свят между братя и сестри, са катализатори за промени в бизнеса, политиката и науката. Чети надолу и останалите им плюсове.

1. Традицията повелява родителите да имат най-сериозни очаквания към първото си дете. То трябва да е най-умното, най-красивото и най-успялото, тоест да успее там, където мама и тати са се провалили. Благодарение на това вторите деца остават на заден план и съответно имат по-голяма свобода сами да открият какво ги вълнува и в какво са най-добри. И никой не ги кара да ходят на пиано например, при положение, че си падат по графитите.

2. Средняците са и доста независими персони. Те не търсят одобрение от възрастните (най-често родителите им), а от обкръжението си и сходно на тях мислещите. Само така.

3. Първородните често използват авторитета или силата си за постигане на своите цели - нали са свикнали да водят хорото. Последните пък са големи лигльовци и, ако не получат аплодисментите на околните, хлътват в жестоки дупки. Нашите хора обаче са оперирани от горните глупости. Тяхното скрито оръжие са преговорите, усетът за очакванията на другите и извличането на максимална полза от ситуацията.

4. Една от най-силните страни на средните деца е, че обичат мира, спокойствието и разбирателството - истински пацифисти. Затова и когато напуснат родния си дом, им е адски лесно да създадат свое семейство или да формират екип за разлика от авторитарните първи и галените последни. Пълни отличници.