Страстна седмица

Страстите Христови са страданията на Христос в дните преди разпването и Възкресението. Страстната седмица е последната от Великденския пост и дните в нея се наричат Велики, а християните строго спазват въздържанието от физически и духовни прегрешения.

Постите
Света Четиридесетница или Великденски пост е периодът от църковната година, в който християните се подготвят духовно и телесно да посрещнат достойно празника Възкресение. По време на тези седем седмици вярващите пазят мислите и телата си от прегрешение и излишък, не се ядат животински продукти, мазни и сладки храни, не се пие алкохол, човек се въздържа и от плътски изкушения, а умът е насочен към смирение. Чисто природно пък, постът е естественият начин да се отърсим от зимната леност и обездвижване, да се приготвим за сезоните на активна дейност, свежи храни и физически труд, идващи от древността.
Постът не бива да е самоцел или просто диета, да се спазва единствено заради традицията или защото така трябва. Важно е той да е осъзнат и желан, за да се усети напълно ползата от въздържанието. Разбира се, болни и немощни хора не би следвало да спазват пост, за да не губят така или иначе намалелите си сили и защитни функции на организма. Аскетизмът и смирението по време на Велики пости отварят възприятия и съзнание, помагат за физическата кондиция и облагородяват човек в отношенията му с другите, което само по себе си е стъпка напред в духовното израстване.

Заместителите
С развитието на хранително-вкусовата промишленост, за хората, които са решили да се лишат от животински хранителни продукти, се предлагат соеви месни заместители, сирене и кашкавал от растителни изделия, подсладители вместо захар. Но залъгвайки ума със заместители, всъщност лъжем себе си, подпомагайки единствено индустрията, чиято цел е печалба. Нашият съвет - ако сте решили да постите, съвсем малък тласък на волята помага за лекото изкарване на периода на въздържание.

Фотография Пенко Скумов

Дните до Великден
В българската традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Понеделник, вторник и сряда са отредени за домашно разтребване, което също символизира и пречистването на тяло и душа. В четвъртък е прието домакинската работа да се остави, като тогава се боядисват великденските яйца. Разпети петък е денят на разпъването на Иисус. Традицията повелява в църквата да се постави възвишение, символизиращо гроба, украсен с цветя. Вярващите минават под масата и целуват разпятието, като така претворяват полагането в гроба и възкресението на Христос. Велика събота се счита за най-благословения ден - денят, в който Христос слязъл в ада, разбил оковите на смъртта, отворил пътя към Небесното царство и освободил човека от смъртта. Малко преди 12 часа през нощта, свещеникът сваля плащаницата от "гроба", внася я в олтара през Царските врати и я слага на престола, където тя остава 40 дни, до Възнесение. В полунощ народът излиза от храма, обикаля го и се връща към неговите затворени врати. И тук свещеникът тържествено обявява: "Христос воскресе", а народът му отговаря: "Воистину воскресе". Всички вярващи се приканват да забравят своите грехове и да се потопят в радостта на празника. След това присъстващите се прибират в домовете си, понесли огъня от църквата в свещите си, с които по традиция се пали кандилото. Така Христос влиза в домовете на хората.

Текст Ивайло Александров