Тор: Дарът на боговете

Четем за това как Столична община раздава контейнери за компостиране и си мислим, че за пореден път малко късно откриха топлата вода. За компостирането се е сетил още Плиний Стари, който дал акъл на римляните да събират на купчини органичните отпадъци, които после да използват за тор. В Русия също не са прости - от векове заравят обелките от зеленчуци и загнилите плодове в празни градински лехи, но в днешен Сиатъл и съвременен Сан Франциско удрят всички в земята - директно те закичват с призовка, не си ли хвърляш кухненските отпадъци в обособените за това места.

И да си дойдем на думата - компостирането не е някаква сложна чудесия, а най-обикновено гниене, което превръща органичния боклук в тор. Защо така му се радваме тогава - първо, защото не се затрупваме с поредното смрадливо пликче, и второ - защото напълно безплатно получаваме обогатител за мушкатото на прозореца или фикуса в ъгъла. В компостера на двора или в този на балкона можем да пъхнем всякакви развалени плодове и зеленчуци, обелки, изсъхнали листа или клончета от саксиите, накъсана на дребно хартия (салфетки или картон от опаковки), натрошени черупки от яйца, пакетчета чай, филтри от кафе и дори човешка урина (стига да не сме на антибиотици). Но не бива да слагаме продукти от животински произход като месо, риба и всякакви млечни, щото нещата жестоко се прецакват.

Естествено, добре е да се спазват и някакви пропорции на сухите жълто-кафяви боклуци (които съдържат въглерод) и мокрите зелени (които пък са богати на азот), ама да не те занимаваме сега - ако си ентусиаст, и сам ще се заровиш. Само искахме да кажем, че дори да живееш в апартамент, не е проблем да си туриш компостер-самоделка на балкона и да приключиш с онова „Е нали ти щеше да изхвърлиш боклука!".

Компостер за градината продават в Екомпост, а как да си направиш сам виж тук