Вечерен виц: Проблемите на един композитор

icon
Sofialive.bg
Източник: iStock

Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза... И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:

- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!

- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филмът, да не се изложа с музикалната тема?

- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт и в момента, в който стига до земята, започват твоята тема и надписите.

- ОК. След седмица ще съм готов!

И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика - направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата.

Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни.


Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.

Седнал, светлините изгаснали и започнало...

На фона на природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци като баскетболни топки.

След това дошла нова двойка, разменили се... После - негри, куци, сакати, зайци - екранът вече не ги побира!

След това притичва и едно кученце. Първо оправя всички, след това всички оправят него...

И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.

Светват лампите...

Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.

Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода. Забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние и го гледат...

Той не се сетил да им каже нищо друго освен:

- Музиката е моя!

А те, продължавайки да гледат със стъклени очи, му отговарят:

- А кученцето е наше...