Здравето е в наши ръце

Аз съм от онези хора, които старателно избягват употреба на хапчета за щяло и не щяло. Абсолютно съм сигурна, че сами можем да регулираме собственото си физическо състояние и съответно здравния ни статус. Много често да си болен (нездрав) е въпрос на избор или на занемаряване.
Потвърждение на моите интуитивни усещания и в крайна сметка житейски опит открих в лицето на доктор Фредерик Салдман - авторът на Най-доброто лекарство сте вие!  и Вашето здраве е във вашите ръце.
Ще разгледаме подробно заедно втората книга на френския кардиолог и изтъкнат специалист по превантивна медицина. Съветите му са разделени в пет части, като представляват стълбовете на доброто здраве - храненето, управление на тялото, всекидневна грижа за него, поддържането на мозъка и накрая фината настройка на Аз-а в положителна насока.

Като внимателен читател ще споделя с вас различни важни моменти от разработките, останалото е ваша задача - да прочетете и в крайна сметка да промените нещата от живота ви, които очевадно ви вредят.

Първата глава за храненото проговаря с думите на Хипократ - Нека храната бъде твое лекарство! Ето и една интересна зависимост, открита при последни изследвания в областта - ако обиколката на талията ви в сантиметри се равнява на 80% от вашия ръст, съществува риск смъртта ви да настъпи 17 години по-рано от средната преживяемост. Най-общо казано - натрупването в коремната област увеличава рязко риска от сърдечносъдови заболявания и диабет.

Няма дебел дълголетник, така че ако идеята ви е да живеете, по-добре е да контролирате теглото си. Лесно е на думи, трудно е на дела. И това е така, защото връзката стомах-мозък е фундаментална. Доктор Салдман пише за една мощна спирачка на нашите импулси за прием на храна, а именно блуждаещият нерв. Той осъществява основната комуникация между храносмилателния тракт и мозъка. Друго важно сведение е, че блуждаещият нерв взема участие и в секрецията на серотонина (хормон на щастието). 95 % от серотонина в организма се произвеждат в хранителния тракт. Храната носи щастие, затова и много хора се пристрастяват към нея. Ядат бързо, на тласъци, за да си доставят мигновено този ефект.

Салдман описва методи, с които можем да влияем на блуждаещия нерв. Един от тях е следният - напълнете устата и със смес от хладка вода и лимонов сок, като внимавате бузите ви да се добре издути. Важно е езикът ви да е добре потопен в течността. Задръжте устата плътно затворена с издути бузи в продължение на три минути. Като дишате спокойно и дълбоко през носа, възможно най-бавно.

Запомнете за успешното отслабване без последващо наддаване на килограми, решаващ е качественият сън през нощта, поне седем часа. Прекомерната употреба на сол, както и несдъвкването на храната също са фактори. Необходими са само седем секунди, за да се придвижи храната от устата до стомаха. Затова изчаквайте, за да усетите ситост. Изключително важно е да приемате определено за тялото ви количество вода. Изпиването на половин литър вода преди хранене, стимулира стомашните рецептори и предизвиква усещането за ситост. Също така се създава рефлекс да пиете повече вода.

Следваща част на книгата е посветена на грижа за тялото. Тук думите са на Шопенхауер - Тялото на човека е градина и градинар в нея е нашата воля. Доктор Салдман нарича физическите дейности - универсално лекарство. Трябва решително да се противопоставим на битувалото твърде дълго твърдение, че като „пазим“ тялото си, ще доживеем до дълбока старост.
Липсата на активност, както физическа, така и умствена, ускорява значително стареенето и провокира болестни състояния. Ето една интересна взаимовръзка - раковите заболявания на мускулите се срещат много рядко, въпреки че мускулната маса съставлява а 35 % от теглото на нашето тяло. Научните изследвания показват, че всекидневната физическа активност от по 30 мин на ден без прекъсване намалява с 40% рисковете от възникване на раково заболяване.
Физическата активност може да окаже въздействие върху вътрешността на нашите клетки, чак до нивото на хромозомите, като поправя уврежданията им. Това е от изключително значение, тъй като ахилесовата пета на човешкото тяло е именно уязвимостта по отношение на клетъчното обновяване.   

В двете последни глави доктор Салдман дава съвети как да подсилим мозъка и да подобрим функциите му, а в последната е оставил място за човешката душа и настройката към света.

За да запазим паметта трябва да сме в състояние да провокираме малки положителни стресове, или с други думи да се задължим да правим онова, което обичайно не правим.
Салдамн обобщава, че щастието е изкуство, което трябва да упражняваме също като свиреното на цигулка. Депресивните състояния засилват стареенето, водят и до физически болести.

Първият и основен съвет е да разбивате рутината и възможно най-често да се подлагате на нови предизвикателства. За щастието няма формула, това е абсолютно индивидуален път, на който обаче седи волята ни. Усилването на вътрешните ресурси е стъпка към подобряването на самочувствието. Без воля няма да стане и най-вероятно от многократно и постоянно оплакване е възможно да влошите състоянието си.
Дефинирайте целите си, като това е необходимият фокус, за да постигнете желаното от вас нещо.
Ако не сте убедени и ако опитвате, за да угодите на някой близък, шансът за успех рязко намалява. Говорете на себе си, но не с „ти“ обръщение, а с „аз“. Ако си казвате „Ти не трява да изяждаш това парче торта“, това означава, че се разделяте в двама души - единият, който нарежда и другият, който не спазва. Като замените „ти“ с „аз“, тогава поемата юздите на собствения си живот, честни сте със самите себе си и отговорни във всяко начинание.

На финала едно важно заключение по думите на доктора - да бъдем прекалено добронамерени или много лоши е едно и също нещо.
Прекаленото добрите са в постоянно очакване на доброто към себе си, то не винаги идва или не по очаквания начин. Тогава разочарованието е огромно, защото въпросният човек е потиснал своите желания и цели с идеята да удовлетворява всеки друг, но не и себе си."Лошотията“ доста често пък показва устойчивост и невероятна сила, с която се защитава от външни реакции. Но този тип избор на поведение не води със сигурност до щастие. Сърдит старец - да, но сърдит щастлив старец - едва ли.

Пълна картина ще получите като прочетете книгата и едновременно с това мислите заедно с нея. Вие сте най-добрият регулировчик на собственото си физическо и психическо здраве.

Текст и фотография Белослава Димитрова