Филмите, които са толкова зле, че чак са добре

Всички сме гледали филми, чиито сюжет е толкова нелеп и недобре разказан, че имаш два варианта - да излезеш от прожекцията или да започнеш да се смееш. След това се питаш - кой би гледал това? По-задаваният въпрос обаче трябва да бъде кой би направил това. Но някои от тях имат и друга страна. Показваме ти няколко “чудеса” на киното, които са толкова зле, че чак са гениални.

Стаята (The Room, 2003)
Ако напишеш в интернет: толкова нелепи филми, че са направо добри, сигурният резултат е този. Написан, режисиран и продуциран от Томи Уису историята представя любовния триъгълник между главния герой, който, да, позна, изигран е от Томи Уису, неговата годеница и най-добрия му приятел. Голяма част от филма са сцени, които остават недовършени, поради непоследователната структурата на сюжета. Изпълнен с банални изрази, неубедителна актьорска игра и музика, подходяща за тъжен момент в някоя анимация, рецептата на Томи Уису ще разведри и най-лошото настроение.

Сагата 50 нюанса сиво (Fifty Shades of Grey, 2015)
Няма човек, който да не е чул за книгата, превърнала се в световен феномен, който кара по-възрастните дами да въздишат по романтичната идеята за Крисчън Грей, цялото БДСМ общество да се вдигне на протест, а всички останали да извъртят поглед от екрана. Повечето сцени, които са сериозни и засягат противоречиви теми, или те карат да избухнеш в смях, или да те подтикнат към кариера като актьор, защото ти би играл по-добре от хората на екрана. Само те съветваме да не го гледаш заедно с родителите си. Виж го и ще разбереш защо.

Батман и Робин (Batman and Robin, 1997)
Обикновено, който и да е филм пълен с известни актьори, не залага на добър сюжет или режисьор, и този не е изключение. Фонът на сцените изглежда като зелен екран с град, построен от големи статуии, вместо сгради. Диалозите са ужасяващи, на моменти преиграването идва в повече, но в края на деня (за предпочитане е да не си напълно трезвен) Батман и Робин шокира с абсолютно всичко, защото чисто и просто нищо не е наред.

Текст Ралица Котопанова