Михаела проговори за двойната си игра след "Игри на волята" (ВИДЕО)

Тя е една от най-екстремните състезатели, стъпвали на Арената в „Игри на волята: България“. Инструктор по парашутизъм, Михаела е фен на високите скорости, а сред хобитата й са ски, уейкборд, мотори, катерене, фридайв и скубадайвинг. В студиото на „На кафе“ тя споделя емоциите от участието си в предаването. Какво разказва за приятелствата, предателствата и предизвикателствата на Арената пред нова телевизия, вижте във видеото.

Влизаш в „Игри на волята: България“, защото знаеш, че ще бъде гадно, мръсно и гладно?

„Точно така. Обичам да се предизвиквам и да опитвам нови неща. В реалния живот няма как да ми се случи някой да ме затвори и да не ходя никъде. Чувствах се много добре в „Игри на волята: България“. Когато бяхме на реката, единствено на мен не ми беше студено. Само аз бях по къси панталонки. Още първия ден на плажа с Жени спяхме в палатката заедно и цяла нощ се въртях от жега. Тя ми се караше през две минути. Беше ми неудобно, но нямах проблем със студа. С глада се свиква. Имаше доста джанки и бяха много вкусни. Имаше различни видове – и червени, и жълти. Имахме избор“, споделя Михаела.

„Останаха ми белези от игрите. По ръцете и по краката, но аз ги наричам спомени. В този сезон участниците бяха много интересни. Добри спортисти. Радвам се, че имах възможността да изляза на арената именно с такива хора и да си останем приятели и в живота.“

За приятелствата и предателствата

„Определено бях изненадана и нямам логично обяснение защо се случи така. Тъкмо се събрахме в племената. И за първа година в този етап има 10 жени и само 6 мъже при Обединението. Имахме реални шансове да продължим само жени, ако изпращахме мъжете на битки. Честно или не, се обърнаха срещу мен. Не се сърдя на никого. Всеки има право да постъпва, както смята за добре. Ако бяхме изпратили Фифо, той щеше да се справи с Георги. Един силен мъж нямаше да бъде в играта повече. Това би било в плюс за всички. Не само за нашето племе. И с Жени, и с Мирела сме в нормални взаимоотношения. Събираме се да гледаме заедно някои от епизодите. Не съм в конфликт с никого.“

За социалната игра в най-екстремното риалити

„С Ралица се чувствахме спокойни. В нашата женска коалиция наистина имахме моменти, в които се отдръпвахме. Но в крайна сметка, в този етап на обединение, бях сигурна, че въпреки конфликтите, сме си взаимно необходими. Разчитах на това, а и бяхме стигнали на етап, в който нямаше нужда да си коментираме много. Нещата бяха ясни. При наличието на Жени, която постоянно мислеше стратегии, всичко си беше подредено. Опитахме се да придърпаме Мани, като нов член на нашето племе. На Арената имаше моменти, в които ни е показвала, че иска да бъде при Безстрашните. Виждахме, че не се чувства добре при Супергероите. За мен беше изненада реакцията на Жени. Защото специално тя мисли стратегически. А ходът на Мани и Фейгин беше именно такъв. Аз, може би бях единственият човек, който не скочи директно върху тях. Не мога да подкрепя постъпката им, но не мога и да я осъдя. Не съм била в такова племе… При нас, до последно, дори когато отивахме на Съвета, в който аз бях номинирана, пеехме песни, радвахме се. Нямахме нито един скандал. Първият скандал беше, когато Мани и Гого дойдоха и сами се скараха. Беше много приятно през цялото време и излизам с хубави спомени. Лошите бяха много малко.“

Безстрашните с убедителна победа в “Игри на волята”

„Имаше много от класическите игри, но ми се искаше да пробвам и следващите игри. Такъв тип многокомпонентни трасета няма къде да изпиташ в реалния живот. Дори да искаш да си платиш, за да го направиш. Исках да мина и другите игри, но за съжаление, нямах шанса. Когато ми върнаха телефона, го гледах и се чудех какво да го правя. Беше късно вечерта и останах да спя на морето. На другия ден се прибрах със споделено пътуване, със случайни хора. Направих изненада на моя приятел. Не бях включила телефона си, но от този на шофьора набрах майка ми, за да разбера къде е той. Синхронизирахме нещата и се разбрахме как да го срещна на улицата. Бях със суитчър с качулка, блъснах се в него на улицата, той си вдигна ръцете. Когато видя, че съм аз 15 секунди само ме гледаше без да казва нищо.“