Понякога 80-те се завръщат

Бяхме тук през 80-те години. Бяхме тук, когато Студената война отиваше към края си, отваряха се граници, падаха стени, а в поп-културата се раждаха днешни класики. Бяхме тук, когато Майкъл Джексън стъпи на Луната, но преди това изкорка няколко милиона души по света с краткия си филм Трилър. Бяхме тук, когато Фреди Крюгер изскачаше от кошмарите ни, за да ни гони с пръсти-ножове насън и наяве. Бяхме тук, когато симпатично извънземно бръмчеше "E.T. phone home", Стивън Кинг разхождаше приятели в пред-тийнейджърска възраст из дебрите на неизвестното, летните приключения в малки градчета или в свръхестествен вихър, а Джон Карпентър подправяше мистерия и хорър с щипка хумор и напрегнато действие. Всички ние, с ЕГН започващо със 7 или 8 бяхме тук тогава. Всички ние, с ЕГН, стартиращо с 9 също бяхме тук тогава благодарение на видеотеките, телевизията или торент-тракерите. Всички ние се срещаме отново тогава и там с новата хитовя поредица на Netflix Stranger Things - сериалът, за който всички говорят и пишат.

Историята
Четири момчета на около 12 години са най-добри приятели. Имат си нещо като клуб, играят до късно Dungeons and Dragons, четат книгите на Толкин и обикалят с велосипеди родното си градче някъде из Индиана. Точно както сме свикнали да виждаме и четем в книги и филми отпреди 30-ина години. Идилията е пълна, до момента, в който един от четиримата, Уил Байерс, изчезва на връщане към къщи след поредната игра с приятелите. Малко преди това в секретна лаборатория в гората е отворен портал към паралелно измерение, откъдето изплува странно същество и изчезва в нощта, а 12-годишно момиче с телекинетични способности успява да избяга от затвора на същата тази лаборатория.

Преди да попадне в паралелния свят (или Upside Down, доста напомнящ на култовата поредица Silent Hill), Уил живее с големия си брат, любителят фотограф Джонатан и майка им Джойс, която отглежда двете момчета сама. Тя, заедно с областния полицейски началник Джим Хопър е едната страна, която търси изчезналото момче. От друга страна се опитват да го спасят тримата му приятели и криещото се при тях безименно момиче Елевън, накратко Ел (от татуирания на ръката й номер 011). А тайните служби пък търсят нея. Този каламбур забъркват братята Дъфър, като сипват щедри порции ефекти, за постигане на оптимална атмосфера и хомогенен вкус на Stranger Things. Плюс задължителното напрежение и напълно забравена скука. Рецептата е проверена от много майстори в последните 35 години и работи безотказно, а когато следваш инструкциите на най-добрите и вложиш талант и старание, няма шанс да се провалиш.

Героите
Stranger Things e от приятните изненади, в които всички герои са ти симпатични. Хлапетата, около които се върти сюжетът са готини, не преиграват и лесно попадаш в бандата им, връщайки се мислено в твоето 12-годишно аз. Потъналият в книгите Уил, беззъбият симпатяга Дъстин, чернокожият умник Лукас и кльощавият лидер на шайката Майк. Имаме и трима тийнейджъри - каката на едното момче, новото й гадже и баткото на изчезналия Уил. И изненада - дори натискащите се тийнове ти стават приятели. Възрастните също създават чудесни образи, дори звездата на филма - Уинона Райдър в ролята на майката Джойс Байерс, която е курдисана постоянно да бъде истерична, разтревожена, плачеща или крещяща, което на моменти идва малко в повече. Ченгето пък има мъжкарско присъствие на самотник и тотален пич. Лошите, доколкото са такива, също влизат убедително в ролите си. Дори неназоваемото кошмарно създание от другия свят, сякаш изскочило от филм на Гийермо дел Торо, си има точното място в сериала.

Логично е героите в Stranger Things да са предвидими - и като характери, и като поведение, и като развитие. Целта им обаче не е да те изненадат, а да са ти верни приятели по време на осемте епизода, да влязат в дрехите и интересите на хора отпреди 35 години и ти да им вярваш, а това, повярвай ни, се случва напълно.

Братя Дъфър

Реверанс
Близнаците Рос и Мат Дъфър са родени през 1984 и детството им минава под знака на телевизионните филми и сериали от 80-те и началото на 90-те години и са страшни фенове на всички сай-фай, хорър, мистерии и страшни приказки от онова време. Любими са им епизодите на Разкази от криптата и Зоната на здрача, обожават филмовите и литературните истории на Стивън Спилбърг, Стивън Кинг, Джордж Ромеро, Джон Карпентър и още, и още. Мистерии, уюта на страшна история, разказана или прочетена късно вечер под одеялото, стряскането от шума покрай нощните улици в малко градче на светлината на премигващите лампи, музиката на банди като Ramones и Misfits (която също присъства в Stranger Things). Това е кратък списък с нещата, които братята Дъфър обичат и построяват от тях свят, в който ни взимат на разходка, траеща 6 часа и 33 минути. И без излишни кукички, краят на всяка серия те кара да пуснеш следващата, просто защото и за момент Stranger Things не губи динамиката си, нито задъханото повествование те оставя за почивка. Така че и за бира да отидеш до хладилника, натискай паузата. И си приготви две поредни вечери за тричасови маратони до 80-те и обратно.

Има причина Stranger Things вече две седмици да е такъв вайръл и всички да говорят за него - дори самият Стивън Кинг го похвали в профила си във Facebook. Надяваме се, за да изригне с нов сезон догодина.

Текст Ивайло Александров