Вътрешен баланс

За едни е водеща храната, за други - обстановката. Ние, защото сме максималисти, предпочитаме местата с пипнат вътрешен дизайн, добра кухня и сериозно зареден бар. Противно на очакванията ни, оказа се, че такива в София не липсват. Говорим за онези, които не изискват строг дрескод и дебели портфейли, нито са крайно минималистични или откровено винтидж. А за места с авторски елементи в обзавеждането, някои еклектични, други с изчистени форми. Водеше ни не друго, а желанието да получим уют и топлина; да сме с усещането, че сме желани и за нас има кой да се погрижи.

Така е в последното Fancy в The Mall на Цариградско. Мернахме го случайно, докато бързахме към киното. След филма се върнахме, уж за да разгледаме, но останахме и за вечеря. Добра работа е свършил дизайнерът Росен Марковски, работил по интериора и на другите две заведения от веригата, но този според нас му е най. Както в останалите, така и тук не липсват типичните сепарета с дървени пейки, но има и нови неща. Като огромните аплици във формата на листо, касите с бутилки от вино, които разделят огромното пространство, и двете дълги маси за 15-20 души. Седнахме на една от тях (тази с махагоновия плот) и направо чудо - непознатият от съседния стол грам не ни притесни, а лекият хаус тотално заглуши чуждия разговор. Отбиваме се поне веднъж в месеца, за да пробваме някоя от националните кухни, които редовно представят.

ЦУМ отдавна не е това, което беше. Отскачаме дотам главно заради Spaghetti Company, да не кажем - само заради него. Обикновено идваме с нагласата за спокойна и дълга вечеря, като не пропускаме да се обадим предварително. Комбинацията от дърво, мека мебел и натурални с пастелни тонове винаги ни е предразполагала. Високите секции, наредените по тях буркани, консерви и бутилки ни карат да се чувстваме почти като у дома си. Така действат и гардеробите с плъзгащи се врати, които скриват неприятната гледка от закачалки и висящите по тях връхни дрехи. В ресторанта в Младост (на втория етаж в The Boulevard на бул. „Ал. Малинов" 31) тотално забравяме, че сме в краен квартал. Белите щори спират не само директната светлина, но и до болка познатата картина с панелни блокове и новопоявилите се бизнес центрове. Само тук има камина - знаем, че е декоративна, но пак завършваме около нея с чаша вино.

Teatro е на възлово място (ъгъла на „Хан Аспарух" и „Христо Белчев") и е сто пъти по-уютен от бившия Da Vidi, който беше на същия адрес. Хартиените цветя на Илияна от бутика Дом за ангели („Ген. Паренсов" 20), класическите бели столове от дърво и светлият интериор по идея на студио Адис правят само добро впечатление. В бяло и бледо зеленото са и част от стените, както и откритите вентилационни тръби, заради които помещението щеше да изглежда по-индъстриъл, ако не беше ретро барът, тапицираните в бежово столове, мекият диван и винтидж часовникът. Часовникът, впрочем, както и табелата с работното време отвън, също са дело на Илияна от Дом за ангели, а ние винаги сме харесвали нещата й.

През One More Bar минаваме след работа, за да смъкнем напрежението. И успяваме. Петър Маринов и Евелина Куртева (или просто Kumaroffice) са запазили част от интериора на фамилната къща (строена е през 30-те години на миналия век от банкерите Губиделникови), но са дали и много от себе си. Оставили са фризовете по тавана и старата камина срещу входа, но са се заиграли с осветлението (виж инсталацията над бара) и мебелите. Само с единия кът, боядисан в сиво и жълто, така и не можем да свикнем, но все ще го преживеем.

Kumaroffice са замесени в дизайна и на друг любим бар - Park на „Шипка" 26. Тук цветовете определено са повече (предимно в тъмната гама), но са добре съчетани и не натоварват погледа. Атмосферата като цяло напомня за стара София - дървената ламперия в лилаво, класическите фотьойли, тежките завеси в сиво и тъмно червено плюс множеството шаржове (дело на големия Александър Добринов) са напълно в духа на района около Докторската градина. Единствено плазмата и лампите на студио Wolfram ни връщат в днешно време. Нишите са затрупани с вазички, списания и други предмети, които правят обстановката още по-интимна, и точно заради нея тук се чувстваме на място.

В сравнение с горните два Parter („Добруджа" 9) е най-скромен откъм детайли, но не по-малко уютен. Оригиналните черни лампи, които падат ниско и в трите зали на заведението, са първото, което забелязваме. Приглушената светлина, дюшемето и няколкото ретро мебели за акцент (като високите бар столове и масите от ковано желязо) компенсират преобладаващия минимализъм. През деня винаги сядаме в кръглото сепаре под арката вляво от бара, а вечер обикновено сме в малката стая на другия край. Последната става и за частни партита, в тесен кръг обаче. Точно на едно такова бяхме скоро и си изкарахме чудесно.

Фотография Васил Танев