Историята на приказния Кралят елен в театър „Азарян” също прилича на приказка. Имало едно време...
Имало едно време (всъщност, това време е днес) осем талантливи млади актьори, които нямали търпение да покажат на света необикновените си идеи. Но как? Те вече били професонално ангажирани на различни сцени, репетирали чужди идеи и в чужди роли, които им се удавали, но не спирали да мислят за свой собствен спектакъл. Нямали никакви средства и затова се събирали късно вечер да репетират в пространство, което също било чуждо. Пиесата на мечтите им била вълшебна – една от най-обичаните приказни истории на венецианския аристократ Карло Гоци, написана през 18 век. Актьорите правили всичко без никаква идея какво ще излезе. Дори събрали реквизит и сценография от чужди постановки и толкова ентусиазирано се отдали на мечтата си, че накрая без никакви средства успели да покажат на света току-що родения си спектакъл.
В началото играели в читалище. Именно там ги забелязали. Харесали ги. И ги поканили в модерен репертоарен театър, където те играели много щастливи, въоръжени само с усмивките и ентусиазма си, със свежия си талант, а също и с акордеон, китара, дайре...
Приказката има щастлив край, но това съвсем не е финалът. Това е само началото.
Ентусиазираните изпълнители са току-що завършилите НАТФИЗ „Кр. Сарафов” Августина-Калина Петкова, Борис Кашев, Боян Арсов, Веселин Петров, Елена Нацариду, Калина Георгиева, Ненчо Костов и Стелиан Радев, а техният режисьор е младата Анастасия Събева, завършила при проф. Здравко Митков. Мечтаната им пиеса е Кралят елен по Карло Гоци – много различен вариант от режисьорската версия на Мариус Куркински преди много време в Народния театър. Тази постановка с изцяло нова концепция, силна визия и пластика. За разкош са добавени ефектни цитати от Фелини, Кустурица и Том Стопард. А сцената е модерният театър „Азарян”, който предлага прекрасни технически условия за разгръщане на приказните „магии”.
Успехът също не е случаен. Най-малкото, защото фантастично реализираното представление е вдъхновено от принципите на импровизацията в комедия дел арте. Актьорите са през цялото време пред публиката и не спират да правят клоунади и театър на сенките, да се забавляват, да танцуват и пеят, да играят по няколко роли с различен вид маски, подобни на венецианските, да умират и да възкръсват. Алегоричната приказка за измама и власт, лицемерие и подлост постепенно става страшна, докато на финала с песни и танци тържествуват любовта и справедливостта. Историята е позната, но въпреки това е забавна. Накрая героите си отдъхват – приказката е свършила – и отново се превръщат в пътуващи улични актьори с гостоприемно отворени куфари, от които изскачат духовете на сто вълшебни истории.
До следващия спектакъл. До следващата приказка.
Автор: Патриция Николова
Виж кои са най-красивите врати в София, част 2.
Коментари