Казвам се Димитър
Николаев Павлов, на 34 години съм, 180 см,
81 кг, роден съм в София, живея в София,
работя в София Лайв, нямам
наследствени болести, само придобити,
не съм ходил на изследвания отдавна.
Това е началото на моето споделяне.
Преди няколко дни си
купих поредния концерт на Ирейжър. И се
замислих за разни неща. Без да звучи
носталгично, щот аз носталгии нямам. Аз
си харесвам живота в момента. По-скоро
се харесвам такъв сега, отколкото преди
15 носталгични години. Тогава нямах идея,
сега имам идея, но имам и спънки. От личен
и обществен характер.
Преди 15 години имаше
Спартакус. Имаше разни готини дупки.
Нямаше заведения. Имаше 4-5, в които можеше
да се отиде. Сега има 400. Но ние вече не
ходим. Не защото сме пораснали. Съвсем
не.
Едно време имаше нормални
педераси. Сега има нови гейове, с нови
имена. Обаче за новите гейове - друг път.
Може би през февруари. Жестоко ще се
отклоня, както имам навика да правя.
Затова се връщам няколко изречения
по-нагоре.
Казвам се Димитър
Николаев Павлов. Когато бях на 16 години
и половина, пих паркезан със сода. На
една саксия по „Графа". Пред сладкарница
Преспа, ако трябва да съм педантичен.
С един мой приятел си разделихме по
половин опаковка. Ей така, от любов към
непознатото. След това ми се случи нещо,
на което и човекът от Оцеляване на
предела трудно би повярвал. От онази
вечер, или по-скоро следобед, датира и
най-дългото ми спане на пейка в обществена
градинка. Градинката бе на читалище
Светлина, престоят - около 6 часа. Светът
ми не се промени, но разбрах, че някои
неща не са съвсем такива, каквито ги
представят. Около година по-късно
пропуших трева, някъде по същото време
пиех и кайсиева ракия. В парка, разбира
се.
Не ме е срам от тези ми
години. Не ме е срам от това, което съм
правил. Слагам го пред вас, като последна
игра на бридж. Всичко е на масата. Стигам
и до главната идея. Замисляли ли сте се
колко „селебритита" на глава от
населението живеят в България. Тази
малка и прекрасна България, която има
повече „известни“ от останалите Балкански
страни, взети заедно. Без да броя Турция,
че там ми е неясно. За работещо население
от около 3 милиона сигурно около 100 хиляди
физиономии са познати по един или друг
начин. Което само по себе си означава,
че всеки 30-и човек на улицата е известен.
Лицето му е разпознаваемо. А това е много
изморително, мили момичета и момчета.
Тук има камари от хора,
които са известни с това, че са известни.
И аз се забавлявам страхотно с този
факт. По едно време ме дразнеше, но после
стана забавно. Тук телевизията денонощно
е заета да бълва известни. Всеки един
формат се уповава на това. А хората се
трогват. И мен ме дават по телевизията
- да. Два пъти седмично дори. И аз явно
съм известен. И съм местен, което
моментално увеличава шанса ми за бърз
и непланиран секс. Някъде другаде.
Тук вече няма спокойствие.
Известните дебнат навсякъде, уважаеми.
Влизаш да пикаеш и - бааам! - Стъклен
дом. Не дай Боже да влезеш за нещо
друго и - бааам! - цела групировка пресни
известни. Тук се шмърка по кенефи и се
правят магистрали. Ма аз не искам да
шмъркам, искам да пикая. Но има опашка...
от известни. И си се опикал, съвсем
безизвестно. Ма шмъркайте си в колите
бе, доста по-хигиенично е. И по-сигурно
също. Но това е положението. Спокойствие
няма. Известните са навсякъде.
Съжалявам, че споделям
всичко това, но някак ми липсва едно
време. Когато известните не бяха в
кенефите. И никой не се интересуваше
какъв ще го извади Васко Найденов, а
какво пее Васко Найденов. Някаква тотална
профанизация. Но майната ми и на мен.
Все пак ме дават по телевизията. Съжалявам,
но това работя. Обичам си работата. Това
умея и го правя добре. Благодаря.
Може да ме срещнете в
хранителните магазини на „Гоце Делчев"
и „Стрелбище", на пазара „Иван Вазов",
в малките ресторантчета из същите
квартали. Тичам, когато е топло в Южния
парк, минавам през „Шишман" регулярно.
Пил съм паркезан, пушил съм трева, пил
съм ракия в парка, влизал съм в кенефа
с известни - и с местни. Съжалявам, че
лицето ми е до гъза на някого. На корица
или вътрешна страница. Това е положението.
А ти, ако искаш да не чуваш в Сатирата „доообреее" и да
гледаш нормална постановка, в която
няма телевизионни образи и телевизионни
фрази - не ходи на представление, в
което има актьори от профански телевизионни предавания.
Ако не - дръж Митко Рачков.
*фраза от едноименната песен в последния албум на Влади Ампов-Графа
Фотография Васил Танев
Коментари