Така, като те гледам, май си известен*

Казвам се Димитър Николаев Павлов, на 34 години съм, 180 см, 81 кг, роден съм в София, живея в София, работя в София Лайв, нямам наследствени болести, само придобити, не съм ходил на изследвания отдавна. Това е началото на моето споделяне.

Преди няколко дни си купих поредния концерт на Ирейжър. И се замислих за разни неща. Без да звучи носталгично, щот аз носталгии нямам. Аз си харесвам живота в момента. По-скоро се харесвам такъв сега, отколкото преди 15 носталгични години. Тогава нямах идея, сега имам идея, но имам и спънки. От личен и обществен характер.

Преди 15 години имаше Спартакус. Имаше разни готини дупки. Нямаше заведения. Имаше 4-5, в които можеше да се отиде. Сега има 400. Но ние вече не ходим. Не защото сме пораснали. Съвсем не.

Едно време имаше нормални педераси. Сега има нови гейове, с нови имена. Обаче за новите гейове - друг път. Може би през февруари. Жестоко ще се отклоня, както имам навика да правя. Затова се връщам няколко изречения по-нагоре.

Казвам се Димитър Николаев Павлов. Когато бях на 16 години и половина, пих паркезан със сода. На една саксия по „Графа". Пред сладкарница Преспа, ако трябва да съм педантичен. С един мой приятел си разделихме по половин опаковка. Ей така, от любов към непознатото. След това ми се случи нещо, на което и човекът от Оцеляване на предела трудно би повярвал. От онази вечер, или по-скоро следобед, датира и най-дългото ми спане на пейка в обществена градинка. Градинката бе на читалище Светлина, престоят - около 6 часа. Светът ми не се промени, но разбрах, че някои неща не са съвсем такива, каквито ги представят. Около година по-късно пропуших трева, някъде по същото време пиех и кайсиева ракия. В парка, разбира се.

Не ме е срам от тези ми години. Не ме е срам от това, което съм правил. Слагам го пред вас, като последна игра на бридж. Всичко е на масата. Стигам и до главната идея. Замисляли ли сте се колко „селебритита" на глава от населението живеят в България. Тази малка и прекрасна България, която има повече „известни“ от останалите Балкански страни, взети заедно. Без да броя Турция, че там ми е неясно. За работещо население от около 3 милиона сигурно около 100 хиляди физиономии са познати по един или друг начин. Което само по себе си означава, че всеки 30-и човек на улицата е известен. Лицето му е разпознаваемо. А това е много изморително, мили момичета и момчета.

Тук има камари от хора, които са известни с това, че са известни. И аз се забавлявам страхотно с този факт. По едно време ме дразнеше, но после стана забавно. Тук телевизията денонощно е заета да бълва известни. Всеки един формат се уповава на това. А хората се трогват. И мен ме дават по телевизията - да. Два пъти седмично дори. И аз явно съм известен. И съм местен, което моментално увеличава шанса ми за бърз и непланиран секс. Някъде другаде.

Тук вече няма спокойствие. Известните дебнат навсякъде, уважаеми. Влизаш да пикаеш и - бааам! - Стъклен дом. Не дай Боже да влезеш за нещо друго и - бааам! - цела групировка пресни известни. Тук се шмърка по кенефи и се правят магистрали. Ма аз не искам да шмъркам, искам да пикая. Но има опашка... от известни. И си се опикал, съвсем безизвестно. Ма шмъркайте си в колите бе, доста по-хигиенично е. И по-сигурно също. Но това е положението. Спокойствие няма. Известните са навсякъде.

Съжалявам, че споделям всичко това, но някак ми липсва едно време. Когато известните не бяха в кенефите. И никой не се интересуваше какъв ще го извади Васко Найденов, а какво пее Васко Найденов. Някаква тотална профанизация. Но майната ми и на мен. Все пак ме дават по телевизията. Съжалявам, но това работя. Обичам си работата. Това умея и го правя добре. Благодаря.

Може да ме срещнете в хранителните магазини на „Гоце Делчев" и „Стрелбище", на пазара „Иван Вазов", в малките ресторантчета из същите квартали. Тичам, когато е топло в Южния парк, минавам през „Шишман" регулярно. Пил съм паркезан, пушил съм трева, пил съм ракия в парка, влизал съм в кенефа с известни - и с местни. Съжалявам, че лицето ми е до гъза на някого. На корица или вътрешна страница. Това е положението.

А ти, ако искаш да не чуваш в Сатирата „доообреее" и да гледаш нормална постановка, в която няма телевизионни образи и телевизионни фрази - не ходи на представление, в което има актьори от профански телевизионни предавания. Ако не - дръж Митко Рачков.

*фраза от едноименната песен в последния албум на Влади Ампов-Графа

Фотография Васил Танев