Стоя
си вкъщи, третото парче от албума на Рой
Харгроув The RH Factor е на
пауза и това е единствената причина
наоколо да е тихо. Не обичам тишината у
дома. Но Рой би отвлякъл цялото ми
внимание от крайно неприемливата
ситуация, която ще опиша в следващите
редове - престъпното експлоатиране на
музиката в България. Нещо, което се
случва всеки ден, и то пред очите ни. За
какво говоря ли? Говоря за праймтайма
в националния ефир през последните
години, и по-точно за феномена „музикално
риалити". Вероятно за повечето от вас,
които са гледали поне едно от десетките
му издания, е пределно ясно колко далеч
от музиката и колко далеч от реалността са нещата в
него. За останалите предлагам кратка
ретроспекция.
През
2007 година първият сезон на Music Idol сложи
началото на всичко. Тогава
зрителският ентусиазъм стигна
трогателно-сантименталното ниво цялата
фамилия да се събере в сряда вечер пред
телевизора и да тръпне в очакване кой-ще-бъде-поредният-изгонен. И работата
някак потръгна - победителят получи
участия дори извън баровете, издаде
албум с един-два успешни сингъла и...
въпросът бе приключен.
На
следващата година обаче, за щастие на
драгия зрител, се завъртя и втори сезон,
който, за нещастие на умния зрител,
попадна в продуцентските ръце на
„титаничната“ телевизионна двойка Иван
и Андрей. Говорим за хора, които две
години по-късно, навръх новогодишната
вечер, в собственото си предаване
разпънаха дълга маса и в компанията на
десетина себеподобни ядоха, пиха и
гледаха сеира на няколко родни манекенки,
които весело мажеха по телата си шоколадов
пудинг.
Може
би някъде тук започна и дългият път
надолу за българските музикални риалити
формати. Докато течеше въпросният сезон
на хитовото шоу, се случиха и редица
запомнящи се събития, които дълго време
бяха цитирани, разказвани и преразказвани,
но най-ненадминато ще си остане появата
на смайващото „Кен Лий", а как да
подминеш и четния брой заклани кокошки.
Кой спечели и кой отпадна - никой не
помни, но „Кен Лий" е там, а 30-те милиона
гледания в YouTube - също.
В
третия сезон на предаването, в жестоката
борба за рейтинг с Big Brother (където за капак бяха събрани хора
от Милко Калайджиев, Устата и Емил
Кошлуков до Део и Ицо Хазарта) нещата в
„айдъла" трябваше да бъдат по-крайни,
по-скандални и по-безкомпромисни -
разбирай по-гнусни и по-цинични от
всякога. Идеални за ситуацията се оказаха
двама представители на ромското съсловие,
с известни умствени отклонения, които
по нашите географски ширини се считат
за „симпатично атрактивни". Марин и
Мустафа - звездната двойка, която,
откровено казано, беше голямата атракция
на шоуто. И покрай целия сеир около „Мой
малък ранчооо", музикалното присъствие
не само остана на заден план, ами напълно
изчезна.
Имаме
пресни примери и от другите опити на
конкурентни продуценти за подобен тип
риалити - от катурващи се през сцената
момичета до колоритни претенденти за
слава, които удрят на камък след
„експертния" анализ на „опитно" и
„компетентно" жури. Или пък сме свидетели
на още „по-креативни" решения като например
изпълнението на една от участничките
в X-factor,
което завърши със страстна целувка с
представител на журито от същия пол.
Невиждано? Да, бе.
Излишно
е да се цитират повече детайли. Реалността
обаче е такава, че от всички старакадемии,
ексфактори и гласовенабългария
останаха само тонове брокат по сцената
и гигантски сметки за телефон. От второто
вероятно са страдали предимно роднините
на участниците, поради стотиците отчаяни
есемеси, пратени с големите
надежди за едно „по-светло
бъдеще".
И
така. Не, че имам нещо против ударния
хит „Кен Лий" или Майкъл Джексъна на
кроасаните. Просто се обиждам лично,
когато нарочените за „музикални"
предавания биват запомнени само със
своята пошлост. Те са и една от причините
чалга певиците у нас да бъдат представяни
от националните телевизии като авторитетно
и компетентно жури. И да, някой ще реши,
че отправям нападка към конкретния
музикален стил. Но не, дори съм приятно
впечатлена, че в държава, в която чалгата
господства над едни скромни 60% от
населението, тя присъства толкова бегло
в репертоара на „българските музикални
риалити предавания". Определено можеше
да е по-зле.
Всъщност
най-грозното нещо на тези формати е
начинът, по който те са определящи за
музикалната сцена и култура в България - настояването им, че хубавата музика
отговаря на много плосък и повърхностен
тип. Тези формати убиват стиловото
разнообразие и разстрелват от упор
мелодичния слух на младите хора у нас.
„Ако
искаш да си гот, ше пееш в Мюзик Айдъл
поп". Не помня да съм чула песни на Пинк
Флойд, Джими Хендрикс, Боб Марли или
Елла Фитцджералд в някое от тях, но за
сметка на това голяма част от съвременните
поп-фолк хитове наминават във всеки
сезон. Може би господа продуцентите не
осъзнават отговорността, която носят,
създавайки и излъчвайки подобен тип
съдържание. Казано накратко, така налагат
образец за подражание, лишен от
съвременност, от адекватност, от
качествено звучене.
За
окайване е и другата страна - горките
изпълнители, които отчаяно разчитат,
че появата им в подобен тип предаване
би била един спасителен трамплин за
евентуалната им кариера. Те са изправени
пред бетонната стена от ниско (музикално)
грамотно жури, което лековато отхвърля
всеки по-нестандартен и креативен
подход. Жалката истина е, че единственото
нещо, което тези музикални сутеньори
търсят, е човек, който ще им свърши
работа. Това зле прикрито издирване на
сурово месо, което да бъде опечено и
подправено за нуждите на пазара, в крайна
сметка бива наричано „риалити шоу".
Да, може би не от теб. И да, със сигурност
не от мен, но от огромната аудитория,
която трепетно ги следи.
Цялата
тази пародия толерира болезнения за
всеки взискателен слух рипийт на едни
и същи поп шлагери, естрадни напеви и
ориенталски ритми. Орязва въображението
на младия и иначе податлив на медийно влияние
слушател, който със същия успех би могъл да
бъде отгледан и като музикален ценител.
Хваща пошлостта под ръчичка и излиза
за поредния си грозен и фалшиво звучащ
дует на смаляващата се, полужива българска
музикална сцена.
И най-лошото - нарича
себе си „музикално риалити шоу". Шоу
- да, музикално - едва ли. Музикално е
точно толкова, колкото тлъстият дюнер
с „екстра чесън" е изтънчен специалитет.
Този геноцид за българската музикална култура ще спре само тогава, когато се намери достатъчно смел и образован човек, който да налага стил и класа, да инвестира в нещо истински оригинално, да не минава по добре отъпканата пътека на посредствената, лесно смилаема конфекция. Когато талантливата и амбициозна Сийка от Якоруда разбере, че дори и да спечели, ще бъде чисто и просто „обвързана" веднъж завинаги с ограничаващи и пагубни за музикалното й развитие договори, без право на развод по взаимно съгласие. И най-вече - когато и на драгия зрител му светне, че всяка секунда внимание, с което удостоява пошлостта и липсата на култура, се равнява на пълна догоре кофа с кал, хвърлена в лицето на бедстващата, изпокъсана и едва кретаща музикална сцена в България.
Бележка
на редакцията
Още по темата - тук.
Тази година Рут
Колева получи три номинации за наградите
на БГ Радио:
за изпълнител, албум и
дует. И не че нещо, но гласуването върви ето тук
Фотография Васил Танев
Коментари