Събуждам се с фейсбук, после слушам музика и свалям
разни нови работи от нета. Имам си любими
сайтове като juno.co.uk,
но каквото и да си говорим, YouTube
е най-великото нещо, правено през
последните години. Там откривам наистина
уникални парчета.
Не мърдам от вкъщи
без ключове, телефон и портфейла с
кинтите. Не всеки ден съм с китара, но
често се случва.
Никога не закъснявам и винаги цепя секундата, такъв съм си
от дете. Повечето от приятелите ми обаче
са големи мъртъвци и изобщо не идват
навреме.
Не обичам да бързам, дори
в началото исках да съм напълно готов,
преди да вляза в някаква банда. По това
време познатите ми от Кравай вече свиреха
като средношколци, но аз чаках своя
момент и исках той да бъде звезден (смее
се)! Първият концерт на Бейбифейс Клан
беше не някъде другаде, а в зала Фестивална.
Умирам от срам, когато си пусна телевизора и оттам започват
да се излагат разни музиканти - това
ужасно ме потиска, защото всички ние
сме част от едно голямо нещо.
Непрекъснато
се изгубвам във времето и в нещата,
които правя, без да ми е досадно. Някои
хора имат нужда да сменят обстановката,
да отидат на море или планина, но аз съм
нонстоп в моята си фаза и зациклянето
не ме тормози.
Все си повтарям, че трябва да съм естествен.
Идеалната
вечер е, когато свиря някъде или просто
пускам парчета. Това е животът за мен -
да съм на сцената, да създавам атмосферата,
а не просто да излизам вечер.
Винаги танцувам на музиката, която ме кефи. Танците идват
отвътре и не се питам дали съм „против"
или „за" каквото и да е било. Човек
трябва да се освободи от време на време,
а не да пази някакъв имидж.
Падам си
по готвенето. В него виждам точно
толкова изкуство, колкото и в свиренето,
харесва ми да експериментирам с храната.
Ето ви една елементарна рецепта -
карамелизирайте банан, сложете му
канела, а най-отгоре и малко замразен
копър, за да изглежда по-арт (смее се).
Чувствам се велико всеки път, когато се съберем с групата
(пак му е смешно), точно както стана
вчера например. Само ние, без разни там
плеймейтки и прочее - нямам нужда от
фетиша с красавиците в краката ни.
Трудно
ми идва до гуша.
В тоя милиарден свят трябва да си
толерантен и да приемаш мнението на
другите, защото всички живеем в различен
филм.
Под леглото ми съм
скрил двата грамофона Technics
1210 на моя приятел Рой, който ме закле
да ги пазя, докато е в Англия. Шубе го е
да ги остави сами вкъщи.
Майка ми
често ми казва „Слаб си".
Не си позволявам да съм нахален, да се бутам и да съм навсякъде.
Гледам да съм прибран и да не се
натрапвам.
Заспивам, когато му
дойде времето, но винаги използвам нощта
до последно.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Речта на краля, Полунощ в Париж и Sleeping Beauty - но не този за Спящата красавица, а за една друга красавица, която си продава тялото.
Харесвам режисьори като Джим Джармъш.
Много се смях на старите български филми, които са качени в YouTube - връщат ме директно в миналото.
Планирам да видя Шерлок Холмс: Игра на сенки.
МУЗИКАТА
Обикновено не слушам нищо вкъщи. Харесвам групите от 60-те,70-те и 80-те, глем рок, пост пънк, електро, диско, хаус - всичко!
Никога няма да ми омръзнат Their Satanic Majesties Request на Ролинг Стоунс, The Piper at the Gates of Dawn на Пинк Флойд, Ritual de la Habitual на Джейн'с Адикшън и Arrhythmia на Антипоп Кънсоршиъм.
Любимите ми групи са Токинг Хедс, Крафтверк, Иън Дъри енд дъ Блокхедс, ЕйСи/ДиСи с Бон Скот, Иги Поп, Дейвид Боуи, Люк Вайбърт, Лед Зепелин, Мистър Ойзо, Флаинг Лотъс, Дъ Дорс, Секс Пистълс, Селфиш Кънт и още кой ли не.
Най-добрите концерти, на кито съм бил, са тези на Адам Ант миналата година и Крейзи Пи този октомври.
В София искам да дойдат Чък Чък Чък, Дъ Килс, Антипоп Кънсоршиъм, Дъ Хорърс.
КНИГИТЕ
Сега прелиствам 200 Pasta Dishes и автобиографията на Тони Висконти - един от най-големите продуценти в рока.
Много ми говорят за Самолечение с вода на Димитър Станев.
Най-добре пише Насо Русков (смее се) - вероятно един от големите поети на нашето време! Дори няма нужда да чета нещата, за които разказва, защото (натъртва) аз също бях там.
Фотография Васил Танев
Коментари