Весела Бабинова

Да направиш Нощна пеперуда с Явор Гърдев е такъв фантастичен скок в дълбокото, какъвто не всеки би изнесъл на абсолютно начинаещите си плещи. Но нашата опасна Весела Бабинова май така си е закърмена - от двама луди родители, които я грабват в бебешкото кошче и хукват към Италия, откъдето през 1990-а било по-лесно да вземеш виза за Канада. Когато пристигат обаче се оказва, че квотата е свършила и вариантите пред тях са два - да се върнат в България и никога повече да не излязат, или да останат на Ботуша, без да знаят и думичка италиански. Познай кое избират. Майка й се хваща като миячка на чинии, баща й всяка сутрин става в четири да бачка на строеж, а който не е на смяна гледа едногодишната Весела. „Кукуруку отвсякъде", коментира тя през смях две десетилетия по-късно. „Аз такова нещо на техните години не знам дали бих направила, честно." На четири вече е в Нова Зеландия, а на пет „се озовавам в „Люлин 5", разби'йш ли, и си изкарвам супер стабилно детство."

И още по-стабилно крачи към НАТФИЗ. Въпреки че родителите й си мислят, че тя само така си приказва и „къде въобще се бутам". Въпреки че я засилват на уроци по английски и история. И въпреки че първия път я късат на приемните изпити в Академията. („Всъщност изобщо не знаех как да се готвя, откъде да взимам пиеси даже".) Само че няма сила на света, която може да спре Весела Бабинова, щом вярва в нещо - това от нас да го знаеш. Записва философия в Софийския и паралелно ходи на театрална студия, на уроци по танци и по пеене. Явява се втори път в НАТФИЗ. Нататък ти е ясно.

Същата тази Весела впрочем вече се забърка с нас като лице на мобилната версия на Sofia Live и ето ни сега, висим от горди по-горди пред служебния вход на Народния в очакване репетицията на Хамлет да свърши. След което изслушваме как Лаерт (Христо Петков) й забива професионален комплимент за сцената с писмата, успяваме някак необезпокоявано да вземем бири и чипс и засядаме пред театъра, където на всеки четвърт час минава поне един приятел да й каже „наздраве", да я прегърне или поне да й махне отдалеч със знак „обади ми се по телефона". В промеждутъците наяве излязоха следните факти:

vesela_babinova_6_1081

Събуждам се с предаването Тази сутрин по bTV (бурен смях). Ама това е истина! Аз се интересувам какво се случва и някак си ме дразнят хората, които „не гледат новини". Правя кафе и излизам малко на балкона, че едва си отварям очите.
Под леглото ми има прилепи, си мисля аз. Но нищо няма.

Никой не знае, че си говоря сама вкъщи. Казвам си всичко, което ми минава през главата - всич-ко, разбирате ли?
И никой не е в състояние да ме убеди, че съм луда (смее се). Защо да не си го кажеш на глас, като можеш? Аз така и по-лесно запомням. Караоке също си правя нонстоп, раздавам се яко.

Умирам от срам, когато трябва да призная някаква глупост, за която съм излъгала. Аз не лъжа де, ама в бързината понякога майка ми като ме пита...
Все си повтарям, че трябва да вярваш до последно.

Не съм се колебала дори за секунда дали да приема ролята в Нощна пеперуда.
Още си пазя заветния мейл от Явор: „Пиша да ти съобщя, че те избрах за Коля Лебедушкин..." Бях сама вкъщи и просто огласих света. Ревах, смях се, пищях. Звънях на майка ми - не вдига. Звънях на баща ми - не. Най-добрата ми приятелка - не. Викам си „Аре бе, хора, някой да ми вдигне!!!"

Знаех си, че вляза ли в спектакъла, не трябва да подхождам с „извинете, че съществувам", защото е тъпо. А и най-малкото самата роля не е такава.
На репетициите абсолютно спонтанно изведнъж обхванах всички и започнах да ги командоря, точно както героя ми.

Все се заяждах с Мишо Билалов да си научи текста и по едно време се дърляхме непрекъснато. Което всъщност беше супер за представлението.
Постоянно се самонаблюдавам, а това е тотално грешно за един актьор. Гледам се и си мисля „Оф, Весела, колко си нелепа!" И сама си слагам спирачки. Тръгвам, тръгвам, тръгвам - дуф! - пада някаква стена и дотук.

Трябваше да съм много кукуруку например накрая на Нощна пеперуда - сякаш призовавам богове, съвсем да изтрещя, да ми се обърнат очите.
Идеално разбирам какво се иска, обаче в главата ми нещо отказва. Ден-два съм така, на третия се събуждам и откривам: „Ама аз знам как трябва да стане, бе!" Отивам, правя го и Явор казва: „Супер, това е."

Обичам да ми е трудно, защото така виждам какво мога, пред какво се спирам, как го преодолявам. Сега в Хамлет също ми е ад на моменти.
Но ми харесва, че Явор е направил Офелия по-твърда, отколкото си я представяш, като четеш Шекспир. Не е послушна и смирена - по-серт е, сурова. Жена, която има своите мисли, желания и собствено мнение.
Щеше да ми е тъпо, ако трябваше да играя някаква жертва.

От малка съм голям патриот. Всяко лято от първи до четвърти клас ходех в Италия на гости и кажеше ли някой дума за България, аз така се наежвах! Все държах да изтъквам чертите на българите, киселото мляко и не знам си какво още.
Сега съм същата. Даже не искам да замина никъде, въпреки че имах възможност да уча в чужбина.

Убивам за майка ми и за баща ми. Иначе - не.
Най-големият шамар, който ми е удрял животът, беше в първи курс - имах една любов, голяма. Толкова дадох от себе си, че няколко пъти пострадах жестоко. Ама това да са ми на мене раните!

vesela_babinova_4_1017

Скачам на бой, когато обидят някоя приятелка. Лелеее - казвам ви - ужас. Пък имам и опит.
Няма такива боеве, каквито бяха нашите в Люлин 5 (смее се). Аз умишлено се заяждах с момчетата, прасвах три ритника и хуквах да бягам. И само чувам зад ухото ми да свисти гума от колело - защото ние се биехме с подръчни материали. Много се кефех.
Не ми се е случвало от осми клас, но имам готовност, ако се наложи.

Майка ми често ми казва: (играе го с напевен глас) „Спри да се ядосваш за глупости, Весела. Гледай си живота."
Потънах в земята, когато й споменах, че искам да кандидатствам в НАТФИЗ, а тя отговори: „Това, че можеш да имитираш хора, не значи, че ставаш за актриса." Цяла година буквално дума не обелих по въпроса. Но майка ми си беше абсолютно права.

А аз действително имитирах всички - приятелките ми, Юлиан Вучков и други нелепи хора от телевизиите.
Смешното беше, че самите учителки ме караха да ги имитирам и тях. (Докато я снимахме, Весела ни смаза от смях като се направи на октоподчето с късото пипало от Търсенето на Немо, шейха и принцесата от Аладин, Мечо Пух и класната й от 30 СОУ, която им взимала билети все за готини представления.)

Падам си ужасно много по яденето. Също и по природата, и по приятни вечери с моята приятелка Радина, които често се изразяват в отиване някъде да хапнем и да си разказваме интимни истории.
Беше велико на Spirit-а преди две години. Ел Ти Джей Букъм беше застанал точно зад нас в тълпата, а ние допреди десет минути сме го слушали и сме били „А-а-а!" Супер ни е любим. Радина ме дърпа да се снимаме с него, аз - не, не мога, срам ме е, тя: „Айде бе, Весела, после ще съжаляваш!"
Това ни е вечният диалог (смее се). И беше ве-ли-ко, защото сега имаме снимка, която представлява ей това (размахва двата пръста за хеви метъл) и с него в средата. Бях страшно горда от себе си, че се престраших.

Обикновено съм пред Народния, макар че в последно време гледам да не се заседявам чак толкова. Прекалено многото хора от НАТФИЗ ме изнервят понякога.
Идеалната вечер е на морето, с готина музика и с близките ми приятели. И щурци, задължително.
Сега ще ходим на Корал, може и на север някъде. Зависи как сме с транспорта, ама ще пообиколим.

ТЕАТЪРЪТ
Най-силното представление за мен е ОООО - Сънят на Гогол в Сфумато, с Христо Петков, който ей го там къде седи (посочва през няколко пейки). Направо ме разцепи.
Режисьорите с главно Р са Явор Гърдев, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Сашо Морфов. И толкова.
Най-големите български актьори са Владо Пенев, Малин Кръстев и Мариус Куркински.
Не бих си купила билет за представление, от което ще излезеш по-тъп, отколкото си влязъл. Хората ходят на тия комедии на халтурата и за тях това е „театър". Затова сме на това положение. Пффф.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Красив ум, за втори път - по телевизията го хванах.
Любимите ми актьори са Кевин Спейси, Том Ханкс, Дъстин Хофман, Дензъл Уошингтън, Робърт де Ниро, Шон Пен.
А любимите ми актриси - Мишел Пфайфър, Кейт Уинслет с три удивителни, Марион Котийар и Мерил Стрийп, естествено.
Харесвам режисьори като Ридли Скот и Тарантино. И някои от филмите на Дейвид Линч.
Много се смях на Диктаторът.
Няма по-глупав от Confessions of a Shopaholic. Аз като ям в нас, обичам да ми бучи телевизорът, ама от тоя лошо ми стана.
Планирам да гледам The Panic in Needle Park с Ал Пачино.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам хип-хоп, дръменбейс или парчета от 80-те и 90-те, тип Куийн и Дъ Ху.
Напоследък ме кефят Дъ Стрийтс - яка музика със смислени текстове. Иначе си пускам от по-стария хип-хоп - Снууп Дог, Доктор Дре, Сайпръс Хил.
Никога няма да ми омръзнат Куийн.
Най-якият концерт, на който съм била, е Сайпръс Хил на тазгодишния Elevation.
В София искам да дойдат Ред Хот Чили Пепърс, ама те ще идват. И Ннека исках - и тя дойде. Евентуално Лана дел Рей? Доколкото знам няма готини лайвове, ама може и да стане.

КНИГИТЕ
Сега чета разкази на Маркес - Продавач на чудеса. (разсмива се) Стана ми смешно, че от три месеца насам, като ме питат какво чета, отговарям Мадам Бовари и сега пак това щях да кажа. Супер ме кефи, ама имам много работа и затова така бавно ми върви.
Все ми говорят за По пътя на Керуак. В началото не ме хвана и я оставих, но знам, че нататък става доста по-интересна и трябва да я прочета.
Най-добре пише Оскар Уайлд.