Заради 27-те си години Станислав Генадиев на пръв поглед би трябвало да е борец в категория „млада надежда на съвременния танц в България" (при това изумителна като техника, присъствие и усещане за движение млада надежда, държим да уточним). На нас обаче по-редно ни се струва да го впишем сред ветераните, защото двамата с Виолета Витанова се хвърлят в дълбокото още в онези далечни години, когато изкуството им си беше дива екзотика по софийските сцени и Sofia Dance Week го нямаше даже. Тупваме веднага за доказателство Imago и Void, както и Калигула, Нощна пеперуда и Хамлет на Явор Гърдев, и препращаме вниманието ти към последното изпълнение на Станислав - Cadaver.
По идея на дигиталния артист Мартин Пенев, в това 20-минутно парче той е облепен с електроди, които предават тока, произвеждан от мускулите му, към един специален софтуер и така манипулират предварително записания звук на представлението. Сложно за обясняване, но красиво и приятнострашно за гледане, както ще се увериш (ако вече не си) в петък (16 ноември) на АCT Фестивал за свободен театър 2. През декември пък чакаме 3D mapping технология, известно количество домакински уреди и отношенията между един мъж и една жена в новия им спектакъл с Виолета Витанова.
Събуждам се с цигара
и много крив.
Не мърдам от вкъщи
без MP3 плейъра си и как
да ви кажа какво има на него, като това
са 80 гигабайта? Аз самият също се занимавам
с музика - правя разни по-експериментални електронни
неща, ембиънт, хип хоп. От време на време
и пускам. Последно бях на втора сцена
на Artmospheric и се надявам догодина пак.
Голямата новина е, че се одобри награда Икар за съвременен танц, която ще бъде връчена напролет и за която дължим благодарности най-вече на Виолета Витанова, като председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. По този начин колегите във всички субжанрове на театъра и танца имат шанс да получат реално признание.
А Министерство на културата ще бъде задължено да обръща внимание на тези хора и като се дадат европейски пари, те да не отиват само за фолклорни продукции. Които са суперяки и аз нямам нищо против да бъдат подкрепяни като част от нашата национална култура. Но ние трябва да сме и в крак с времето, защото е 2012-а и идва краят на света (смее се). Просто трябва.
Умирам от срам, когато осъзная, че съм направил грешка. И никой
друг да не разбере, пак си умирам, затварям
се в себе си и ставам некомуникативен.
Обикновено съм в черно.
Сложих си обецата на
езика, когато бях млад и луд. Малко
съм пънк по душа и бунтар, не обичам
правилата.
Да си независим артист тук означава да си зависим от всичко - от зала, от театри, от пари. Сега, да чукна на дърво, все повече се финансират такъв тип проекти, започва да се създава общност, да се случват все по-хубави неща, но преди две години нямаше нито публика, нито интерес. Отиваш, играеш и чак ти става кофти, че не са те разбрали.
Средностатистическото българско
семейство дава за арт 12 лева на месец, гледах някъде данни.
Значи, един човек на семейство отива на
театър веднъж месечно, което е абсурдно.
За сравнение ще посоча Белгия, където държат на изкуството и
самите политици разбират, че хората
трябва да бъдат културно образовани,
за да живеят по добър начин и всичко да
е на ниво.
Ако хората не гледат
изкуство, нямат алтернативно виждане
и това закучва нещата малко. Аз виждам
резултата в България.
Изборът е един. Ако искаш да си правиш арта, автоматично ставаш „независим" и се оказваш човека, който върши всичко - фактури, преговори, организации. И накрая самият ти арт става един такъв пошъл и организационен, по учебник. И си казваш „Абе, ние толкова време загубихме, къде ще губим сега още повече, да им показваме нещо. Те и без това няма да го разберат." (размисля) Не винаги е така всъщност.
Идеята не е да
направиш нещо, за да го разберат.
Идеята е да направиш
нещо, което ти разбираш. Има ли логика
за тебе, като артист, вътре в него, след
това е окей. Вътрешният сюжет не е
задължително да бъде четен от публиката.
Това е малката разлика.
Някои хора си мислят,
сега, значи, пиесата е за това как убивам
еди кой си и затова аз трябва да отида
и да го наръгам с изкуствен нож, да се
разхвърчи една кръв, за да разберат те,
че това е убийство.
Още от Imago ние си държим на една
приятна тезичка с Вили, която гласи:
„Зрителят сам създава историята си.
Ние можем само да му покажем това, което
искаме." А то през неговата призма може
да означава още десет хиляди неща.
Специално ние сме на този принцип и
определено работим повече с двусмислици.
При нас всичко е абстрактно (смее се).
Никога не танцувам
на хипстър партита. Такива, easygoing shit
партита. Много ми е трудно (смее
се).
Ходя на ъндърграунд
партита с брутална музика. Примерно
Contemporary Techno Structures,
организирано от Artmospheric.
Падам си по хубава
музика и джаджи.
Последната ми такава излетя случайно от четвъртия етаж и
беше iPhone.
Беше велико, когато бях в училище. Бяхме едни безгрижни
олигофренчета и си мислехме, че разбираме
всичко. Суперяко чувство.
Моят най-голям учител е Илиян Дрангажов, Бог да го прости. Той ни подготви за живота. Направи ни много силни. Благодарение на него ние на 16 години, когато влязохме в Операта, знаехме как да седим до артисти като Ясен Вълчанов и Росен Канев (солисти на балета - б. а.). Ако не беше Илиян, мисля, че нямаше да сме стигнали дотук, говоря за всичките ми колеги. Колкото и груб да е бил и колкото и много, много, много да наблягаше на дисциплината, с течение на времето осъзнахме, че това е суперполезно.
Класиката е една стабилна основа, върху която после вече може да правиш каквото си искаш, абсолютно. На мен балетът не ми е бил любовта и винаги съм се стремял към по-алтернативен начин на движение. Но искам да кажа, че класическият начин на работа винаги си личи, защото ние в училище го изграждаме от деца. Не става с два-три уъркшопа в чужбина.
Не си позволявам да седя на едно място. Това е ужас. Трябва да извършвам някаква дейност - да мисля, да пиша, да говоря, да свиря, да танцувам.
Страшно се излагам,
когато не мисля преди да говоря.
Майка ми често ми
казва, че съм прасе. Защото не съм
организиран.
Скачам на бой, когато нещата опрат дотам, че няма друго решение.
И може би когато съм пиян.
Бих се сбил с министъра на културата.
Убивам за инспирация, която в момента намирам доста сложно. Вдъхновението може да е навсякъде, обаче когато ти самият не си отворен към него и го търсиш в себе си, е по-различно. И някак си винаги когато нещо много, много приятно се случи, след това изведнъж пропадаш тотално. Както при Хамлет - когато е най-щастлив, той решава да попита да бъдем или не.
Влизам в огъня заради любовта.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Mr.
Nobody. Просто някакъв филм, с който
се приспах.
Определено ми харесва Брус Уилис (смее се). Клайв Оуен също.
Аз с имената съм доста зле обаче и трудно
ще изброя други.
Падам си по режисьори
като Кубрик и... мммм... Кубрик.
Много се смях на Последният
ергенски запой.
Планирам да гледам Матрицата 4. Ще излиза скоро.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, предимно ориентирана
към дъб и бас звук.
Любимите ми групи са Nine Inch Nails и The
Prodigy.
Най-добрите диджеи
за мен са Richie Hawtin и Жоро
Паскалев.
Най-силните партита,
на които съм бил, бяха първите
Метрополиси.
Ако в София дойде DJ Crush, би ми харесало
доста.
ТАНЦЪТ
Последното яко
представление, което гледах тук, беше Paris - солото на Иво Димчев, писано за и
изпълнявано от Християн Бакалов. Показаха
го на Sofia
Dance Week. Християн
е много добър танцьор, има суперсилно
присъствие.
Хората, които бутат
сцената напред, са Живко Желязков,
Derida Dance Center, Виолета
Витанова. С тях съм имал най-голяма
връзка и може би затова ги казвам, но и
не се сещам за друг, който да има такава
последователност като тяхната.
Искам в София да дойдат DV8 от Англия. Те са една от световноизвестните
танцови компании и, смея да кажа, имат
адски много последователи на техния
стил. Бих се изкефил да дойдат и Random - пак от Великобритания, иноватори в
танца.
ТЕАТЪРЪТ
Режисьорът с главно
Р е Явор
Гърдев.
Любимите ми актьори
са Христо Петков, Мариус, Вальо
Ганев, Весела
Бабинова, Снежина
Петрова, Цветан Алексиев.
Ованес
Торосян ме впечатлява също,
но по-скоро в киното.
На АСТ Фестивал за
свободен театър 2 ще гледам medea, защото съм работил с Мирослав
Йорданов и съм любопитен какво са
свършили. Изглежда интересен проект.
Първо, хората вътре не са танцьори. Мисля
всъщност, че само момичето (Мирослава
Захова - б. а.) е танцьор, но не съм я
виждал. Доколкото знам, има и патица,
което е показателно за стила на Мирослав
- той винаги се хвърля към животинския
свят. Преди беше кон, имаше и сърнички,
различни животни сладки. Ще гледам и
АЗАМЕН,
защото използват същия похват като нас
в Cadaver и ми е интересно
те какво правят с него.
Предполагам всъщност,
че ще гледам повечето
спектакли.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Лошото време на Пол Гимар. Доста странна книжка. Хареса ми, че става въпрос за човек с раздвоение на личността и двата му варианта.
Сега чета Дюн. Винаги съм бил запален по фентъзи.
Най-добре пише Шекспир.
Станислав Генадиев
е в Cadaver на 16 ноември
(петък) от 20:20 в Червената къща на ул.
„Любен Каравелов" 15. ACT
Фестивал за свободен театър 2 е от 14 до 18 ноември.
Пълната програма е тук
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Коментари