Анг Лий

Филмите на Анг Лий удивяват със своето разнообразие - в кариерата си има 12 пълнометражни в най-различни жанрове - комедии, драми, исторически трилър, гей романс и даже филм за супергерой от комикс. Режисьорът дебютира доста късно (на 38), но още с втория си филм се абонира за Оскарите и оттогава е сред любимците на Академията (където също стават грешки, но за това - след малко).

Семейството на Лий е от Китай. След Гражданската война през 1949-а обаче бабата и дядото му са обвинени, че са земевладелци, и са убити. Родителите му бягат в Тайван, а през 1954-та се ражда и самият Лий. Той започва да учи актьорско майсторство, след което се премества да живее в Ню Йорк, където продължава с театър и кино в New York University. Докато е студент, работи за дипломния филм на Спайк Лий. А неговият собствен (Fine Line), печели наградите за най-добър филм и най-добър режисьор на университетския фестивал.

След дипломирането си в продължение на шест години Лий безуспешно се опитва да стартира всякакви проекти и накрая печели първо и второ място в конкурс за сценаристи в Тайван. Тези два сценария се превръщат в първите му филми - Pushing Hands (1992) и The Wedding Banquet (1993). Първият е комедия със сериозни послания за застаряващ тайвански учител по тай чи, който се премества да живее в Америка със семейството си. The Wedding Banquet пък е веселяшка комедия за гей, който се прави на хетеро, когато родителите му идват на посещение. Лентата става хит в Азия и Америка и получава номинация Оскар за чуждестранен филм. До същото признание стига и третият проект на Лий Eat Drink Man Woman - комедия за майстор-готвач, който губи вкуса си и неуспешно се опитва да разбере порасналите си дъщери.

Въпреки че още в началото на кариерата си Анг Лий се доказва като много талантлив сценарист, той се захваща с няколко филма с адаптирани сценарии, сред които са Разум и чувства (с Хю Грант, Кейт Уинслет и Ема Томпсън, и с Оскар за адаптиран сценарий на последната) и The Ice Storm (секс, пиене и наркотици в предградията на Кънектикът през 70-те със Сигорни Уийвър, Тоби Магуайър, Кристина Ричи, Илайджа Ууд, че дори и Кейти Холмс).

Тигър и дракон

През 2000-та Лий се завръща към корените си с фантастичната епика с бойни изкуства Тигър и дракон с Чоу Юн Фат и Мишел Йо. Филмът прибира четири награди Оскар, два Златни глобуса и още над 80 отличия по света, като изстрелва режисьора си на върха. След това, логично, идва и големият комерсиален проект Хълк (2003) с Ерик Бана и Дженифър Конъли, който е сериозен провал - и като качество, и като приходи. Лий толкова се депресира от неуспеха, че е на ръба да скъса с бизнеса. Преосмисля обаче решението си и две години по-късно излиза Планината Броукбек, за да промени киното и начина, по който се интепретира любовта между двама мъже - без клишета, без предразсъдъци, просто оставена да се случи. В най-чистата й форма, макар и съпътствана от горчиви тайни, разбити сърца и много болка. Филмът, разбира се, нямаше да е такъв удар и без двама от най-талантливите млади актьори в Холивуд - Джейк Гиленхал и Хийт Леджър, останал в списъка на вечно младите само три години след това.

Планината Броукбек

Планината Броукбек създава и лек скандал. След като на Златните глобуси отнася награди за най-добър режисьор, драматичен филм и сценарий, на Оскарите му дават награда за режисьор, музика и сценарий, а за филм на годината предпочитат далеч по-обикновения Сблъсъци. По света Планината Броукбек събира още близо 100 награди от всевъзможни фестивали. Анг Лий става не само първият азиатец, но и първият цветнокож с Оскар за режисура. В Китай успехът на филма - естествено забранен за излъчване - е отразен с хвалебствена статия за световната хегемония на китайските творци, а благодарствената реч на Лий от церемонията е излъчена без частта, в която режисьора говори за сюжета.

Следващият проект на Анг Лий Lust, Caution от 2007-а праща зрителите в съвсем друга история. Филмът е политически трилър, чието действие се развива в Шанхай около Втората световна война, и забърква млада жена в каша от емоции, интриги и политически игри. Слуховете твърдят, че преди да избере Уей Танг за главната роля, режисьорът е прослушал почти 10 000 актриси. Сигурно е имало защо - най-малко сексуалните сцени във филма са толкова фигуративни и детайлни, че са се снимали само от режисьора, един оператор и един звукар. Филмът има умерен успех по фестивалите - разминава се само с номинация за Златен глобус за чуждоезичен филм и Златен лъв от Венеция (заради това Лий е награден от тайванското правителство с 300 000 долара, които той дарява на млади таланти в киното).

Taking Woodstock от 2009-а (с участието на Имелда Стаунтън и Емил Хърш) е най-слабият филм на Анг Лий от по-новите му проекти. Разказва за млад мъж, който по невнимание става един от основните виновници за организирането на фестивала, дефинирал цяло едно поколение - Уудсток, през лятото на 1969-а. Критиците обаче са предимно недоволни и мрънкат, че филмът бил по-скоро лековата комедия, отколкото интересен поглед към едно от най-важните събития в попкултурата на ХХ век.

Животът на Пи

Животът на Пи - последният проект на Анг Лий - обаче обещава да е далеч по-успешен. Направен по книгата на Ян Мартел с бюджет от 120 млн. долара, той е вече с три номинации за Златен глобус и сред фаворитите за Оскар. Преди Лий от проекта се отказват имена като Алфонсо Куарон, Жан-Пиер Жьоне и М. Найт Шаямалан - книгата им се струва трудна за адаптиране. Тайванецът обаче се хвърля в дълбокото и дори решава да кастне за главната роля начинаещ актьор - младият Сураж Шарма е избран сред 3000 кандидати. „Много трудно избирам актьори за моите филми, но когато повярвам в някого, вярвам докрай - разказва Лий. - А между другото родителите на Сураж са математици. Кажете ми само какъв е шансът - смее се той - двама математици да родят дете, което ще играе главна роля във филм със заглавие Животът на Пи..."

Математика има и във филма - голяма част от бюджета отива за визуалните ефекти, а самият Сураж реално изобщо не снима с истински тигър. Което превръща Животът на Пи в предизвикателство за Анг Лий - в годините, в които пазарът е доминиран от блокбъстъри с комиксови герои като Отмъстителите и Черният рицар, кой би отишъл да гледа духовното пътешествие на едно момче, пита самият Лий.

Що за въпрос. Там сме, много ясно.

Текст Тодор Пеев