Навремето си предавахме Алексис Зорбас от ръка на ръка - издание на Народна култура с оръфани твърди корици и тънка пожълтяла хартия. Не знам дали още се радва на такава популярност, но за мен това е една от най-запомнящите се книги на ХХ век и е цяло щастие, че най-накрая се сдоби с ново българско издание.
Като се замислиш, Алексис Зорбас няма кой знае какъв сюжет. Разказвачът - интелектуалец, изтъкан от благородни идеи и досадни колебания - попада на Зорбас в една пристанищна кръчма. Двамата отиват на Крит, за да възстановят стара мина за лигнитни въглища, където Зорбас забърсва местната застаряла куртизанка. В крайна сметка начинанието с мината се проваля, една незапочнала история приключва трагично и разказвачът си тръгва от острова.
Антъни Куин като един незабравим Алексис Зорбас
Не от сюжета идва магията на Алексис Зорбас, а от самата му тъкан. Този роман е като героя си - суров, магнетичен и достатъчно препатил, за да събира веселото и трагичното във всяко движение на мускулите си. Роман, който живее пълно и отдадено. И, разбира се, толкова средиземноморски, толкова гръцки - не случайно много чужди преводи променят заглавието на „Зорба гъркът", както се нарича и страхотният филм с Антъни Куин от 1964-та.
Романът Алексис Зорбас е в близката книжарница, струва 17 лв., изд. Ентусиаст; преводът от гръцки е на Георги Куфов
Авторът!
Авторът!
Животът
на Никос Казандзакис (1883-1957) е шеметен
като този на Алексис Зорбас. В него има
неуморно търсене, всевъзможни пътешествия,
увлечения по комунизма, половин година
в манастир и много, много писане. Самият
той смята за най-голямото си произведение
огромната поема, която пише като
продължение на Одисея. Иначе, освен
Алексис Зорбас, сред най-известните
му романи са Рапорт пред Ел Греко,
който също излезе отново на български,
и Последното изкушение на Христос,
заради който пък гръцката православна
църква го отлъчва през 1955-а, а филмът по
романа в ред страни е забранен (преди
няколко години дори БНТ се уплаши и в
последния момент го махна от програмата
си).
Със съпругата си Елени, Швейцария, 1953-та / Фотография kazantzakispublications.org
През 1957-а Албер Камю печели Нобеловата награда с един глас пред Казандзакис и заявява, че гръцкият му колега я заслужава сто пъти повече. Писателят отдавна не беше преиздаван никъде, дори в Гърция, защото кипяха скандали около правата му, та дори гръцката държава се канеше да ги национализира, но явно се е намерило решение.
В Антиб през 1954-та / Фотография kazantzakispublications.org
Нещо
подобно
С
ръка на сърцето: не знам на кого прилича
Казандзакис. Той е оригинален, без по
никакъв начин да е затворен в себе си.
Изчита огромно количество книги, а
целият му живот и мислене са белязани
от философията на Ницше, но някак си
остава той и точно той. И със сигурност
е един от много малкото писатели, които
успяват да пишат модерно, стъпили върху
народната традиция - без кич, без
екзотизиране, а с истинска мощ.
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Коментари