Всъщност испанският режисьор мъдри последния си филм още от
2002-ра и в началото идеята му е да метне в кюпа друга своя любимка - Пенелопе
Крус. За щастие обаче финалният избор пада върху Елена Аная,
за което го прегръщаме горещо - безумно красивата актриса с огромни очи е просто идеална за своята
роля и сеньора Крус едва ли би се справила по-добре. Каква точно е въпросната
роля ще е трудно да обясним, без да вдигнем пердето около сюжета, а това никак
няма да е честно. За разлика от предните филми на Педро тук нямаме сума ти
истории, които накрая се съединяват в една обща, а по-скоро действието се люлее
напред-назад във времето, дава ти нишки на час по лъжичка и леко почваш да
захапваш какво всъщност се случва.
Алмодовар твърди, че Кожата... е почти хорър филм, на който просто му липсват писъците и кървищата, но на нас
не ни се стори такъв. Хем е мелодрама, хем има някакъв елемент на мистериозен
трилър или казано накратко - Бандерас е топ пластичен хирург, който отглежда в
домашната си лаборатория изкуствена кожа и твърди пред колеги, че не я е
изпробвал върху хора. Само че по същото време в дизайнерската му къща е
заключена някаква мадама (Аная), омотана от глава до пети в предпазно трико, а
после и разбираш, че в лицето е досущ като покойната му съпруга, обгоряла като
факла в автомобилна катастрофа.
Кожата, в която живея едва ли ще успее да те омотае в мисли с часове, но за сметка на това ще те
залепи за седалката и дори за момент не ще ти доскучае (а току-виж те подсети и
за Алфред Хичкок). Що се отнася до лъснатия до блясък Бандерас (който
най-сериозно ни притесняваше) няма да е справедливо, ако не кажем, че играе
чисто и без превземки.
с една дума
КОЖА. Тя е най-големият орган на човека - тази на
възрастните се простира на 2 кв. метра и тежи близо 4 килограма.
Коментари