Дебнахме много внимателно, като котка врабче, каква ще е
следващата стъпка на режисьора Томас Алфредсон след онзи неописуемо красив Покани ме да вляза. Надявахме се, че ще ни разкаже
друга фантастична история по шведски, която да ни гепи право за сърцето и да го
стиска дни наред. Но вместо отново да се мотае по пътеките на
свръхестественото, Алфредсон изключително внимателно подхваща една съвсем
реалистична класика - шпионската книга на Джон льо Каре със същото име, по
която през 1979-а Би Би Си направи жесток сериал с още по-жестокия сър Алек
Гинес.
Лондон, началото на 70-те, британското разузнаване МИ6. Когато тайна операция в
Унгария се дъни брутално и предизвиква международен скандал, шефът Джон Хърт и
неговата дясна ръка Гари Олдмън принудително са пенсионирани. Хърт умира скоро
след това, но за Олдмън играта продължава - той отново е извикан, за да открие
руски агент, насадил се на върха в шпионската служба. Ясно е, че става въпрос
за един от броящите се на пръсти колеги на Гари, който внимателно трябва да
извади точната карта от тестето със заподозрени.
Дама, поп, асо,
шпионин все пак има една тънка връзка с Покани
ме да вляза - това е операторът Хойте ван Хойтема, направил филма така,
сякаш наистина си седнал пред някоя лента от 70-те, с меки и убити цветове,
които адски подхождат на влажен Лондон. А да кажем, че Гари Олдмън е
единственото ярко петно тук, значи смъртно да обидим останалите, особено Том
Харди (Бронсън), Колин Фърт (Речта на краля), Киран Хайндс (Хари Потър) и въобще всички от изключително силния британски каст.
На един испанец обаче трябва да благодарим специално - това
е композиторът Алберто Иглесиас, любим на Алмодовар и Хулио Медем и с номинация за Оскар за нотите на Вечния градинар (2005) и Ловецът на хвърчила (2007). Свършил е
чудесна работа със саундтрака и не случайно отново се нареди за наградата тази
година, но загуби по точки от Людовик Бурсе с Артистът.
с една дума
ЛОНДОН. В момента градът е на 21 място по население в света,
а ако беше държава, щеше да бъде осмата по големина в Европа.
Текст Мартин Дончев
Коментари