Хари Потър и даровете на смъртта, 2 част

Тя всъщност се оказа и най-кратката изобщо (точи се само 130 минути), но затова пък е първата от цялата поредица, заснета в 3D, та най-малкото очаквахме да ни се разхвърчат пуканките.

Хари Потър наистина излезе впечатляващ, или поне откъм ефекти. Като за начало тук виждаме финалната и грандиозна битка между тримата френдове и злия Лорд Волдемор - неговите армии направо извират от екрана, училището Хогуъртс е на пух и прах, а над централен Лондон летят дракони.

Но и не стана баш така, както си я мислехме - тези два часа и десет минути ни излязоха през носа и дори зверската технология не задържа вниманието ни чак толкова дълго. Както и в първата част, действието тук тече мудно и отвсякъде си личи, че сценарият нарочно е разпънат, само и само да изкарат още един филм по темата. Представяхме си и по-грандиозен финал, малко страшно да ти стане, ако може, а не всички да се изпоженят и изпопратят децата си в Хогуъртс накрая.

Но не съжалихме въобще, че композиторът от първите три части Джон Уилямс не успя да скочи на борда заради странични ангажименти, въпреки че по едно време с режисьора Дейвид Йейтс почти се улучиха във времето. Сега партитурите отново са в ръцете на Александр Деспла, който работи върху Даровете на смъртта, 1 част, както и над прекрасния Сърцето ми спря да бие с Ромен Дюри, от което филмът изобщо не е пострадал.

с една дума
3D. Не е за вярване, но първата документирана прожекция на 3D филм е на 27 септември 1922-ра, когато в Лос Анджелис еднократно се завърта лентата The Power of Love.