СИБИР. Според едно народно предание означава „спяща земя". Много точно определение, особено в миналото, заради безлюдието и сдържаните пейзажи - цветовите гами през зимата варират от тъмносиво до бяло. В Централно-сибирското плато кротуват сериозни залежи от злато, диаманти, манганови, цинкови, никелови и кобалтови руди, а в Западен Сибир са най-големите световни запаси на природен газ, но се намират и въглища, и нефт.
Започва го като филм за нефтодобива в Сибир, или мокра поръчка на поредния партиен конгрес, но някак неусетно и логично му се получава епична притча за руско-съветския ХХ век. Действието се развива в едно село и хваща период от шейсетина години, като включва шест новели и четири части. Сюжетът пък е вдъхновен от живота на азърбайджанския геолог Фарман Саламанов, открил тонове нефт в Западен Сибир през 50-те, и на финала лентата се оказва далеч от поръчаната патетична ода за героя на социалистическия труд, каквато всъщност са очаквали от Госкино - институцията, която разпределяла кеша за кино в СССР.
Вместо да реди епопейни сцени от развитието на индустриален Сибир, Кончаловски се вглежда в хората, втурнали се да строят светлото бъдеще, изследва родословието и историята им, за да разбере надеждите, страданията и връзките им със земята. Сибириада е наречена поема, а отделните новели започват с архивни документални кадри от реалните исторически събития през съответния период, за които сибирското село от филма често научава след години.
Сред купищата метафори, немислими за редовото соц кино, най-осезаемата е присъствието на Вечния дядо, който символизира метафизиката на света и подсказва за значението на живота отвъд рационалното. А усещането за могъществото на Бога (вместо на Партията) и безпомощността на човека пред неговите закони те преследва през цялото време. Най-добре си го казва самият Кончаловски в автобиографичната си книга Възвисяваща лъжа: „В Сибириада няма лоши герои, няма палачи и жертви. Всички са жертви. Филмът е затова как историята, революцията, заповедите на държавата, самата цивилизация изтръгват човека от родния дом, от земята. И успяват - той става бездомник, ценностите на тази земя вече са му чужди и недостъпни...И тогава той изгаря тази земя."
Въпреки разбираемите притеснения да го покаже „там горе" и последвалото мърморене на партийните другари „той ли ще ни учи как се строи социализмът", всичко минава сравнително леко и Сибириада отива на фестивала в Кан. Там пък се забърква в други интриги - председателката на журито, писателката Франсоаз Саган, гласува с две ръце за Сибириада, но организаторите я натискат да даде Златната палма на Франсис Форд Копола за Апокалипсис сега. В същото време не вървяло САЩ и СССР да си поделят главния приз в разгара на Студената война. В крайна сметка Палмата отива при Копола и Тенекиеният барабан на Фолкер Шльондорф, а канските бюрократи измислят Наградата на журито, специално за да я връчат на Сибириада и да затворят голямата уста на Саган, която била на крачка да спретне публичен скандал.
Има различни по времетраене варианти за САЩ, Германия и Швеция, но на панорамата в Дом на киното ще видим пълната версия от 275 минути, която въпреки днешните съмнения на Кончаловски, че можело да е с час по-кратка, се гледа на един дъх.
с една дума
СИБИР. Според едно народно предание означава „спяща земя". Много точно определение, особено в миналото, заради безлюдието и сдържаните пейзажи - цветовите гами през зимата варират от тъмносиво до бяло. В Централно-сибирското плато кротуват сериозни залежи от злато, диаманти, манганови, цинкови, никелови и кобалтови руди, а в Западен Сибир са най-големите световни запаси на природен газ, но се намират и въглища, и нефт.
{{trailer}}
Текст Мариана Христова