Всички мои роднини

На какво е способен един видимо хрисим татко, когато нарушат законното му право да бъде с дъщеря си? Вместо да дава отговор на този въпрос, румънският режисьор Раду Жуде направо го показва, разбивайки на пух и прах възможността за цивилизована раздяла.

Мариус е закъснял тийнейджър около 40-те, чиято стая все още е в рок плакати, уикендите му все още започват с махмурлук, а точно този е отдавна планиран за къмпинг на плажа с петгодишната му дъщеря, която живее с майка си след развода. След автотерапия с торбичка лед върху пулсиращата глава и сочен скандал с баща си, който все пак му заема колата, Мариус се отправя към дома на бившата си жена. Там обаче го посрещат бабата и настоящият съпруг, които нещо шикалкавят, не пускат детето, защото било болно, и постепенно изчерпват търпението му.

Когато майката най-сетне се връща и тарторски тропва с крак, че дъщеря й никъде няма да ходи, на Мариус му избиват чакрите. И двамата изливат един върху друг цялата налична помия от кътан гняв и агресия. Развръзката включва тупаник за мухлявия нов съпруг, стрес за детето и сцепена вежда за Мариус, а финалът е отворен, може би защото този цирк така или иначе няма край.

Ако си фен на почти документалната достоверност в румънското кино, може би помниш предишния филм на Раду Жуде Най-щастливото момиче на света, показан в конкурса на София филм фест преди три години. Още тогава личеше, че Раду, който е и сценарист на филмите си, разбира от психология на човешките взаимоотношения, майстор е на динамичната драматургия в статична среда и на непринудения диалог.

Във Всички мои роднини Раду Жуде успява да гарнира битова трагикомедия със съспенс по холивудски, забърквайки нещо като панелен трилър от репертоара на най-долнопробния вид жълта преса. Резултатът е комичен на места, където хич не е за смях и типично по балкански успява да превърне нещастието в сеир. А кефът за теб, като български зрител, е да гледаш простички истории от ежедневието, които могат да се случат и в твоя свят, но нашите режисьори все не успяват да разкажат толкова честно и без комплекси.

с една дума
РАЗВОД. Румъния е известна с бързи бракоразводни дела - срещу 1500 евро може да се отървеш от половинката си за около два месеца. Благодарение на това находчиви адвокати развиват доходоносен бизнес, към който прибягват предимно клетите италианци, обречени в родината си на влачене по съдилища от 4 до 13 години.

Текст Мариана Христова

На какво е способен един видимо хрисим татко, когато нарушат законното му право да бъде с дъщеря си? Вместо да дава отговор на този въпрос, румънският режисьор Раду Жуде направо го показва, разбивайки на пух и прах възможността за цивилизована раздяла.

Мариус е закъснял тийнейджър около 40-те, чиято стая все още е в рок плакати, уикендите му все още започват с махмурлук, а точно този е отдавна планиран за къмпинг на плажа с петгодишната му дъщеря, която живее с майка си след развода. След автотерапия с торбичка лед върху пулсиращата глава и сочен скандал с баща си, който все пак му заема колата, Мариус се отправя към дома на бившата си жена. Там обаче го посрещат бабата и настоящият съпруг, които нещо шикалкавят, не пускат детето, защото било болно, и постепенно изчерпват търпението му.

Когато майката най-сетне се връща и тарторски тропва с крак, че дъщеря й никъде няма да ходи, на Мариус му избиват чакрите. И двамата изливат един върху друг цялата налична помия от кътан гняв и агресия. Развръзката включва тупаник за мухлявия нов съпруг, стрес за детето и сцепена вежда за Мариус, а финалът е отворен, може би защото този цирк така или иначе няма край.

Ако си фен на почти документалната достоверност в румънското кино, може би помниш предишния филм на Раду Жуде Най-щастливото момиче на света, показан в конкурса на София филм фест преди три години. Още тогава личеше, че Раду, който е и сценарист на филмите си, разбира от психология на човешките взаимоотношения, майстор е на динамичната драматургия в статична среда и на непринудения диалог.

Във Всички мои роднини Раду Жуде успява да гарнира битова трагикомедия със съспенс по холивудски, забърквайки нещо като панелен трилър от репертоара на най-долнопробния вид жълта преса. Резултатът е комичен на места, където хич не е за смях и типично по балкански успява да превърне нещастието в сеир. А кефът за теб, като български зрител, е да гледаш простички истории от ежедневието, които могат да се случат и в твоя свят, но нашите режисьори все не успяват да разкажат толкова честно и без комплекси.

с една дума
РАЗВОД. Румъния е известна с бързи бракоразводни дела - срещу 1500 евро може да се отървеш от половинката си за около два месеца. Благодарение на това находчиви адвокати развиват доходоносен бизнес, към който прибягват предимно клетите италианци, обречени в родината си на влачене по съдилища от 4 до 13 години.

Текст Мариана Христова

Гласували общо: 1 потребители