Авторът! Авторът!
Евала на френските гимназиални учители! Стефан Одеги преподава история на изкуството и киното в една парижка гимназия и сигурно е популярен сред учениците си, но навярно има и проблеми заради непристойното четиво, което е написал. Иначе по принцип издава в Gallimard, което не е шега работа, и е умерено награждаван с няколко литературни отличия в родината си. Единствен син е от 2006-а и е удостоен с Наградата на двете маго (какво е magot и защо наградата се казва така, ти оставям за домашно).
Нещо подобно
Единствен син определено търси духа на леко разпиляното писане от XVIII век и се старае с езика си също да пресъздаде вкуса на онази епоха. За Изповеди-те на Русо стана ясно, но друга добра отправна точка са прочутите Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло, усеща се и малко Дидро, малко Волтер и значително повече Сад. Не говорим за исторически роман, а по-скоро за постмодерна авантюра с историята. Тук могат да се правят много сравнения, но на мен, може би субективно, ми изплува най-вече Парфюмът на Зюскинд. Единствен син на Стефан Одеги е в близката книжарница, струва 15 лв,
издава Факел Експрес, а преводът от френски е на Валентин Маринов-Пело
Не знам дали си чел Изповеди на Русо, но ако не си, да ти кажа, че с тази книга капризният Жан-Жак поставя
началото на автобиографията като жанр. От нея идва представата, че и дребното в живота на човека е важно, че личният опит е нещо ценно, което всеки има
право да изкаже. Е, в тези Изповеди Русо споменава между другото, че май имал по-голям брат, който по едно време се
запилял нанякъде. Несправедливо е гласът му да се изгуби ей така, нали? Поне на
това мнение е Стефан Одеги, написал нови „изповеди" от името на лежерно
тръгналия по пътищата Франсоа Русо. Братът на философа се оказва голям хаймана,
изкушен обаче от тънкостите на знанието - както хуманитарното, така и
телесното. Ще кажа само, че в тъмницата (където го тикват, защото държи
работилничка за секс играчки) се запознава с маркиз Дьо Сад и двамата много добре
си пасват. Франсоа се вихри в още куп приключения, характерни за шеметното
време около Френската революция - оставям те да се потопиш в тях.
Авторът!
Авторът!
Евала на френските гимназиални учители! Стефан Одеги преподава история на
изкуството и киното в една парижка гимназия и сигурно е популярен сред
учениците си, но навярно има и проблеми заради непристойното четиво, което е
написал. Иначе по принцип издава в Gallimard, което не е шега работа, и е умерено награждаван с
няколко литературни отличия в родината си. Единствен
син е от 2006-а и е удостоен с Наградата на двете маго (какво е magot и защо наградата се казва така, ти оставям за домашно).
Нещо
подобно
Единствен син определено
търси духа на леко разпиляното писане от XVIII век и се
старае с езика си също да пресъздаде вкуса на онази епоха. За Изповеди-те на Русо стана ясно, но друга
добра отправна точка са прочутите Опасни
връзки на Шодерло дьо Лакло, усеща се и малко Дидро, малко Волтер и
значително повече Сад. Не говорим за исторически роман, а по-скоро за
постмодерна авантюра с историята. Тук могат да се правят много сравнения, но на
мен, може би субективно, ми изплува най-вече Парфюмът на Зюскинд.
Единствен син на Стефан Одеги е в близката книжарница,
струва 15 лв,
издава Факел Експрес, а преводът от френски е на Валентин
Маринов-Пело
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев