Физика на тъгата

Не са много българските книги, натоварени още преди излизането им с толкова много очаквания като новия роман на Георги Господинов. Физика на тъгата прилича на Естествен роман в начина на разказване - на задната корица и двете сполучливо са наречени „машини за истории". Прилича, но е по-голяма, по-амбициозна, по-улегнала. И по-прямо и ангажирано говори за проблеми като емпатията и нейния дефицит, отношението към децата, често несъзнаваните белези от соца. Ето защо съм сигурен, че някои ще я харесат повече от Естествен роман, но не всички. Физика на тъгата е колаж, направен от десетки различни парчета, което пък означава, че всеки би могъл да намери нещо за себе си в нея. В мен ще останат задълго някои от разказаните истории - едновременно сериозни и забавни, силни сами по себе си, дори без спойките, които деликатно очертават жанровата рамка на романа.



Авторът! Авторът!
Георги Господинов едва ли има нужда от представяне. Той е от малкото български писатели днес, които се радват на широка популярност в страната и на сериозно присъствие извън нея. Навремето преобърна представите ни за българска литература с Естествен роман (1999), но и в двете си машини за истории Господинов е преди всичко поет - затрогващ, меланхоличен, сепващ.

Нещо подобно
Около Естествен роман витаеха имената на Пол Остър и Итало Калвино, но аз започвам да се чудя дали няма нещо като късен славянски постмодернизъм. Защото Физика на тъгата по стил, по направа и по тематика ми стои на един рафт с книгите на хърватката Дубравка Угрешич и полякинята Олга Токарчук - и двете, между другото, със сериозна европейска известност. При всичко това, и тук Георги Господинов си остава тъкмо той - разпознаваем и верен на себе си.

Физика на тъгата е в близката книжарница, струва 14 лв., изд. Жанет 45

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Не са много българските книги, натоварени още преди излизането им с толкова много очаквания като новия роман на Георги Господинов. Физика на тъгата прилича на Естествен роман в начина на разказване - на задната корица и двете сполучливо са наречени „машини за истории". Прилича, но е по-голяма, по-амбициозна, по-улегнала. И по-прямо и ангажирано говори за проблеми като емпатията и нейния дефицит, отношението към децата, често несъзнаваните белези от соца. Ето защо съм сигурен, че някои ще я харесат повече от Естествен роман, но не всички. Физика на тъгата е колаж, направен от десетки различни парчета, което пък означава, че всеки би могъл да намери нещо за себе си в нея. В мен ще останат задълго някои от разказаните истории - едновременно сериозни и забавни, силни сами по себе си, дори без спойките, които деликатно очертават жанровата рамка на романа.



Авторът! Авторът!
Георги Господинов едва ли има нужда от представяне. Той е от малкото български писатели днес, които се радват на широка популярност в страната и на сериозно присъствие извън нея. Навремето преобърна представите ни за българска литература с Естествен роман (1999), но и в двете си машини за истории Господинов е преди всичко поет - затрогващ, меланхоличен, сепващ.

Нещо подобно
Около Естествен роман витаеха имената на Пол Остър и Итало Калвино, но аз започвам да се чудя дали няма нещо като късен славянски постмодернизъм. Защото Физика на тъгата по стил, по направа и по тематика ми стои на един рафт с книгите на хърватката Дубравка Угрешич и полякинята Олга Токарчук - и двете, между другото, със сериозна европейска известност. При всичко това, и тук Георги Господинов си остава тъкмо той - разпознаваем и верен на себе си.

Физика на тъгата е в близката книжарница, струва 14 лв., изд. Жанет 45

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители