В България е настанала
андричомания. Или поне така изглежда, ако преброим изданията и преизданията на
югославския нобелист в последните няколко години - някои даже се изчерпаха за
отрицателно време. В
Градове и предели са събрани различни неща:
разкази, есета, пътеписи, обединени от ясния, целенасочен поглед към града и
пътуването към града. Един текст ще те разсмее с глас, потапяйки те в прелестна
пиянска вечер в Букурещ; в друг ще усетиш как с едно пристигане в хубавия
Триест рухва цял един свят, очарователен в лекомислието си. А на други места
острите, дълбоки наблюдения на Андрич ще те боднат като игли: „Разделите са
неизбежните спирки по пътя към съвършенството". Книга за това, как човекът
живее в много времена едновременно и във всяко от тях намира красота, но в
никое - дом.
Към това издание е
добавено заглавието
Знаци по пътя, но така всъщност се казва съвсем
друга и много известна книга с фрагменти и размисли на Андрич, част от която
навремето е излизала у нас като
Безсъници, а съвсем скоро я очакваме
цялата.
Авторът! Авторът! Ако
някога е имало югославяни, то Андрич е сигурно най-яркият представител на тази
изчезнала нация. Роден е през 1892-ра в Босна в хърватско католическо
семейство, живее в Белград и пише за Босна на тогавашния сърбохърватски език в
източния му вариант. Така че днес за творчеството му спорят три държави, но от
друга гледна точка то ги обединява - а самият Андрич винаги е мечтаел за трайни
мостове между културите. Затова и е работил дълго като дипломат, и в това си
качество доста е попътувал. Удостоен е с Нобеловата награда за литература през
1961-ва, умира през 1975-а.
Нещо подобно Не
очаквай от тази книга епиката на
Мостът на Дрина или
Травнишка
хроника: този път ще получиш Андрич в по-лек, по-скромен вариант, което
също си е доста приятно изживяване. Докато четеш
Градове и предели,
наистина имаш чувството, че пътуваш - и в пространството, и във времето. Сега
си дадох сметка колко важен продължава да е класикът за днешната сръбска
литература, дори за постмодернисти като
Албахари например. А иначе за мен Андрич винаги е стоял - без ясно видима причина - до
другия ми балкански любимец
Казандзакис.
Градове и предели
от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Сиела
, а преводът от сръбски е на Ася Тихинова-Йованович
Текст Ангел Игов
/ Фотография Васил Танев
В България е настанала
андричомания. Или поне така изглежда, ако преброим изданията и преизданията на
югославския нобелист в последните няколко години - някои даже се изчерпаха за
отрицателно време. В Градове и предели са събрани различни неща:
разкази, есета, пътеписи, обединени от ясния, целенасочен поглед към града и
пътуването към града. Един текст ще те разсмее с глас, потапяйки те в прелестна
пиянска вечер в Букурещ; в друг ще усетиш как с едно пристигане в хубавия
Триест рухва цял един свят, очарователен в лекомислието си. А на други места
острите, дълбоки наблюдения на Андрич ще те боднат като игли: „Разделите са
неизбежните спирки по пътя към съвършенството". Книга за това, как човекът
живее в много времена едновременно и във всяко от тях намира красота, но в
никое - дом.
Към това издание е
добавено заглавието Знаци по пътя, но така всъщност се казва съвсем
друга и много известна книга с фрагменти и размисли на Андрич, част от която
навремето е излизала у нас като Безсъници, а съвсем скоро я очакваме
цялата.
Авторът! Авторът! Ако
някога е имало югославяни, то Андрич е сигурно най-яркият представител на тази
изчезнала нация. Роден е през 1892-ра в Босна в хърватско католическо
семейство, живее в Белград и пише за Босна на тогавашния сърбохърватски език в
източния му вариант. Така че днес за творчеството му спорят три държави, но от
друга гледна точка то ги обединява - а самият Андрич винаги е мечтаел за трайни
мостове между културите. Затова и е работил дълго като дипломат, и в това си
качество доста е попътувал. Удостоен е с Нобеловата награда за литература през
1961-ва, умира през 1975-а.
Нещо подобно Не
очаквай от тази книга епиката на Мостът на Дрина или Травнишка
хроника: този път ще получиш Андрич в по-лек, по-скромен вариант, което
също си е доста приятно изживяване. Докато четеш Градове и предели,
наистина имаш чувството, че пътуваш - и в пространството, и във времето. Сега
си дадох сметка колко важен продължава да е класикът за днешната сръбска
литература, дори за постмодернисти като Албахари например. А иначе за мен Андрич винаги е стоял - без ясно видима причина - до
другия ми балкански любимец Казандзакис.
Градове и предели от Иво Андрич е в близката книжарница, струва 14 лв.,
издава Сиела, а преводът от сръбски е на Ася Тихинова-Йованович
Текст Ангел Игов
/ Фотография Васил Танев
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители