Философите рядко имат адски интересни биографии. Е, добре, Алтюсер е изключение - в пристъп на лудост удушава жена си. Конт-Спонвил е ученик и приятел на Алтюсер, но не прави в живота си нищо особено скандално: преподава дълго време в Сорбоната, после се отдава изцяло на писане, а покрай другото е член на Националния консултативен съвет по въпросите на етиката - институция, която, поне на мен, ми звучи много френски. За един автор липсата на колоритна биография може и да е в плюс - хората насочват вниманието си директно към книгите му.
Нещо подобно
Като се говори за съвременната френска мисъл, обикновено си представяме нещо засукано и написано почти неразбираемо на някакъв свой си език. Е, няма нищо подобно у Конт-Спонвил. И в идеите, и в стила си той стъпва на автори, които не само имат какво да кажат, но и го казват ясно - Спиноза, Паскал, Монтен, Епикур. Съмнявам се, че сега ще седнеш да четеш Епикур, но Конт-Спонвил е много по-актуален. А покрай другото, доста се е занимавал и с будистки текстове, което си личи. Морален ли е капитализмът? на Андре Конт-Спонвил е в близката книжарница,
струва 14 лв., издава Колибри, а преводът от френски е на Симеон Ангелов Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Откакто сме в криза, стана модерно да се сещаме за капитализма. В смисъл не просто да го приемаме за даденост, а да мислим за него и да си задаваме въпроси. Това прави и тази книга, която се чете удивително леко и бързо като за философско писание, защото желанието на автора очевидно е да бъде разбран, а не да се прави на интересен. Не очаквай тук някакви морализаторски присъди обаче - Конт-Спонвил изобщо не е морализатор, а мислител, и то с кристално ясна и обективна мисъл. Зад питанката от заглавието се крият доста други, на които вероятно ще намериш отговор вътре: къде свършват границите на морала; защо е кофти, че не се интересуваме от политика; всичко ли е позволено в демокрацията; как така пазарът създава солидарност; и в крайна сметка какво изобщо означава да постъпваш морално? Колкото до първоначалния въпрос, той, много ясно, е реторичен - капитализмът не може да бъде нито морален, нито неморален. Затова отвъд него има такива неща като право и политика, етика, морал, а за вярващите - и религия. Те би трябвало да го допълват, ограничават и контролират. Проблемът е дали на практика става така.
Авторът! Авторът!
Философите рядко имат
адски интересни биографии. Е, добре, Алтюсер е изключение - в пристъп на лудост
удушава жена си. Конт-Спонвил е ученик и приятел на Алтюсер, но не прави в
живота си нищо особено скандално: преподава дълго време в Сорбоната, после се
отдава изцяло на писане, а покрай другото е член на Националния консултативен
съвет по въпросите на етиката - институция, която, поне на мен, ми звучи много
френски. За един автор липсата на колоритна биография може и да е в плюс
- хората насочват вниманието си директно към книгите му.
Нещо подобно
Като се говори за
съвременната френска мисъл, обикновено си представяме нещо засукано и
написано почти неразбираемо на някакъв свой си език. Е, няма нищо подобно у
Конт-Спонвил. И в идеите, и в стила си той стъпва на автори, които не само имат
какво да кажат, но и го казват ясно - Спиноза, Паскал, Монтен, Епикур. Съмнявам
се, че сега ще седнеш да четеш Епикур, но Конт-Спонвил е много по-актуален. А покрай
другото, доста се е занимавал и с будистки текстове, което си личи.
Морален ли е капитализмът? на Андре Конт-Спонвил е в близката книжарница,
струва 14 лв., издава Колибри, а
преводът от френски е на Симеон Ангелов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев