***
Въздушна бишкота. Лъчи. „Сладолед!"
Проблясва водата във чашата хладна.
Към млечните Алпи, в света шоколадов
лети блянът с изгрева руменоцвет.
Подрънкваш с лъжичка и гледаш с копнеж;
в беседката тясна под прашни акации
приемаш любезно от пастени грации
в засукана чашчица нежния скреж...
Другар на латерната, чуден сюрприз -
на скитащ хладилник капакът изпъстрен;
и гледа хлапакът, изправен на пръсти,
студа фантастичен в сандъка сребрист.
Дори боговете не знаят - на ред
сметанов ли блясък е, вафла ли с плънка?
Но бързо изчезва под боринка тънка,
искрящ под лъчите, неземният лед.
(1914)
Осип Манделщам (1891-1938) е от онези поети, които казват на хвърчащите в облаците символисти „Я слизайте на земята, тук има страхотни неща!" Те наричат себе си акмеисти, учредяват Цех на поетите и стават ужасно популярни. Показателно е заглавието на дебютната му стихосбирка - Камък. Неговите стихове са конкретни, издялани от твърда материя, положени върху камъка на европейската традиция и много влюбени в архитектурата.
Годината на смъртта му е красноречива - това е пикът на Сталиновия терор. През 1934-та е арестуван заради епиграми срещу Вожда, но по чудо само му забраняват да живее в голям град. През май 1938-а обаче отново го прибират и го осъждат на пет години в лагер за антисъветска дейност. Петте години се превръщат в пет месеца, защото през декември Манделщам умира в друг, транзитен лагер до Владивосток. Много по-рано Осип обаче казва следното: „Само в Русия уважават поезията - тук заради нея убиват. Къде другаде тя е толкова обичаен мотив за убийство?"
Нещо подобно
Манделщам стои стабилно в компанията на своите колеги акмеисти Николай Гумильов, Анна Ахматова, Михаил Кузмин. От по-ранните класици в пребогатия канон на руската поезия най-близък му е Фьодор Тютчев, а навън - френските поети от кръга Парнас. Ако пък решим да го сравняваме с някой български автор, навярно ще се сетим за Далчев. Стихотворенията му обаче са подчертано оригинални и това особено важи за тези след революцията, навярно защото са писани без мисъл за публикация. Небехранилище от Осип Манделщам е в близката книжарница, струва 28 лв.,
издава Ерго, а преводът от руски е на Владимир Морзоханов Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
С това съкровище в ръце
всеки библиофил ще се размаже от кеф - говорим за изящен двуезичен том с избрани
стихове от големия поет на руския Сребърен век Осип Манделщам. И по-точно за
над 120 стихотворения в оригинал и превод, бележки, биография и репродукции или
общо 600 страници в твърди корици. Тук са повечето от най-известните му произведения,
запомнящи се с тихата предизвикателност и с неочакваното отношение към дребните
неща от всекидневието. Темите му често са нестандартни, както ще видиш по-долу
в стихотворението за сладоледа (особено подходящо за жегата в момента, впрочем). Подборът акцентира върху творбите му след Октомврийската революция,
когато Манделщам е натикан в миша дупка, но не продава гласа си на идеологията.
Би му било и трудно - неговата поезия просто е неподатлива на подобни употреби.
Вместо това култивира остра ирония към режима, която в крайна сметка му струва
скъпо. Към превода имаме някои забележки (нали сме си претенциозни), но като
цяло книгата наистина си заслужава. Ето го и обещаното стихотворение:
***
Въздушна бишкота. Лъчи.
„Сладолед!"
Проблясва водата във
чашата хладна.
Към млечните Алпи, в
света шоколадов
лети блянът с изгрева
руменоцвет.
Подрънкваш с лъжичка и
гледаш с копнеж;
в беседката тясна под
прашни акации
приемаш любезно от
пастени грации
в засукана чашчица нежния
скреж...
Другар на латерната,
чуден сюрприз -
на скитащ хладилник
капакът изпъстрен;
и гледа хлапакът,
изправен на пръсти,
студа фантастичен в
сандъка сребрист.
Дори боговете не знаят -
на ред
сметанов ли блясък е,
вафла ли с плънка?
Но бързо изчезва под
боринка тънка,
искрящ под лъчите,
неземният лед.
(1914)
Авторът! Авторът!
Осип Манделщам
(1891-1938) е от онези поети, които казват на хвърчащите в облаците символисти „Я
слизайте на земята, тук има страхотни неща!" Те наричат себе си акмеисти, учредяват Цех на поетите и стават ужасно
популярни. Показателно е заглавието на дебютната му стихосбирка - Камък. Неговите стихове са конкретни,
издялани от твърда материя, положени върху камъка на европейската традиция и
много влюбени в архитектурата.
Годината на смъртта му е
красноречива - това е пикът на Сталиновия терор. През 1934-та е арестуван
заради епиграми срещу Вожда, но по чудо само му забраняват да живее в голям
град. През май 1938-а обаче отново го прибират и го осъждат на пет години в
лагер за антисъветска дейност.
Петте години се превръщат в пет месеца, защото през декември Манделщам умира в
друг, транзитен лагер до Владивосток. Много по-рано Осип обаче казва следното: „Само
в Русия уважават поезията - тук заради нея убиват. Къде другаде тя е толкова
обичаен мотив за убийство?"
Нещо подобно
Манделщам стои стабилно в
компанията на своите колеги акмеисти Николай Гумильов, Анна Ахматова, Михаил
Кузмин. От по-ранните класици в пребогатия канон на руската поезия най-близък
му е Фьодор Тютчев, а навън - френските поети от кръга Парнас. Ако пък решим да
го сравняваме с някой български автор, навярно ще се сетим за Далчев.
Стихотворенията му обаче са подчертано оригинални и това особено важи за тези след
революцията, навярно защото са писани без мисъл за публикация.
Небехранилище от Осип
Манделщам е в близката книжарница, струва 28 лв.,
издава Ерго, а
преводът от руски е на Владимир Морзоханов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев