Джулиан Барнс е роден през 1946-а в Лестър и беше женен за една от най-прочутите литературни агентки - Пат Кавана, която почина преди три години. По някаква причина обаче дори тя не успя да направи мъжа си обичан и ценен писател в родината му, но за сметка на това Барнс се радва на чудесна репутация във Франция. У нас също е публикуван редовно, не на последно място заради романа Бодливо свинче (1992), който разказва за съдебния процес срещу Стою Петканов (бивш диктатор на неназована източноевропейска страна) и който излезе в български превод преди английското издание. Иначе за най-известен минава Папагалът на Флобер (1984) - между другото и той е с ново издание на български, - но едва през 2011-а журито на престижния Букър най-сетне го призна и му връчи наградата тъкмо за това Предчувствие за край.
Нещо подобно
Повечето неща на Барнс са писани под знака на постмодернизма: разклонени или колажни истории, недостоверни разказвачи, остроумни заигравания с темата кое е действителност и кое - измислица. Така че логично можем да го поставим в компанията на Джон Фаулз, Итало Калвино и Жорж Перек, да речем. Предчувствие за край е доста различен роман - написан е по-праволинейно, по-класически, по-затрогващо. Бих го сравнил с Непорочните самоубийства на Джефри Юдженидис или дори с романите на норвежеца Ларш Собю Кристенсен, само че те обикновено са по скандинавски дълги. Предчувствие за край на Джулиан Барнс е в близката книжарница, струва 12 лв.,
издава Обсидиан, а преводът от английски е на Любомир Николов Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
С годините всеки си изгражда някаква представа за собствения живот - какъв е бил като млад, какви ги е вършил, какво точно се е случило в онази полузабравена история... Нормално е. Само дето въпросната представа обикновено е част от истината - пък и от коя точно истина всъщност? Такива неща се пита кроткият пенсионер Тони Уебстър, когато внезапно му съобщават, че е обект на странно завещание. Не става дума за много пари или имение в провинцията, а за дневника на неговия приятел Ейдриън, самоубил се преди четири десетилетия. Тони е принуден да тръгне по следите на загадката и да признае, че нито той самият, нито Ейдриън отговарят на образите, удобно настанени в паметта му. Романът е тъничък, но наситен - чете се за нула време и освен всичко друго оборва доста клишета за седемдесетарска Англия, в която тече младостта на героите.
Авторът! Авторът!
Джулиан Барнс е роден през 1946-а в Лестър и беше женен за една от най-прочутите
литературни агентки - Пат Кавана, която почина преди три години. По някаква
причина обаче дори тя не успя да направи мъжа си обичан и ценен писател в
родината му, но за сметка на това Барнс се радва на чудесна репутация във
Франция. У нас също е публикуван редовно, не на последно място заради романа Бодливо свинче (1992), който разказва за
съдебния процес срещу Стою Петканов (бивш диктатор на неназована
източноевропейска страна) и който излезе в български превод преди английското
издание. Иначе за най-известен минава Папагалът
на Флобер (1984) - между другото и той е с ново издание на български, - но
едва през 2011-а журито на престижния Букър най-сетне го призна и му връчи наградата
тъкмо за това Предчувствие за край.
Нещо подобно
Повечето неща на Барнс са писани под знака на
постмодернизма: разклонени или колажни истории, недостоверни разказвачи,
остроумни заигравания с темата кое е действителност и кое - измислица. Така че
логично можем да го поставим в компанията на Джон Фаулз, Итало Калвино и Жорж
Перек, да речем. Предчувствие за край е доста различен роман - написан е по-праволинейно, по-класически,
по-затрогващо. Бих го сравнил с Непорочните самоубийства на Джефри Юдженидис или дори с
романите на норвежеца Ларш Собю Кристенсен, само че те обикновено са по
скандинавски дълги.
Предчувствие за край на Джулиан Барнс е в близката книжарница,
струва 12 лв.,
издава Обсидиан, а преводът от английски е на Любомир Николов
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев