Провалът на човека и други произведения

Дадзай Осаму е един от най-четените автори в Япония, което само доказва, че японците са придирчиви към четивата си. Класик на модерната японска литература, Дадзай е издаван на български, но последно чак в далечната 1991-ва. Този сборник включва един кратък роман и девет по-къси произведения - разкази и новели. Романът разказва какво е да си млад, талантлив и да не намираш смисъл в нищо, което правиш; да пиеш като за световно, да те харесват твърде много жени и да опитваш на няколко пъти самоубийство, докато никой не може да каже жив ли си или не. Всичко това - написано прямо и сурово, без залъгалки.

От останалото вътре си избирам разказа „Тан-та-тан" - след като го прочетеш, ще знаеш, че, ако често чуваш в главата си удари на чук, това никак не е хубаво. Но пък не зависи от теб.

Сборникът се препоръчва на читатели, достатъчно млади, за да си позволяват лукса на отчаянието. Но и на всички, които харесват японската литература или просто са любопитни за нещо различно. Корицата, впрочем, е жестока.

13 лв., изд. Алтера.
Преводът от японски е на Агора София (колектив),
а съставителството - на Дарин Тенев и Комада Сатоши


Авторът! Авторът!

Дадзай Осаму е роден през 1909 и на двайсет години прави първия си опит за самоубийство. Следват още няколко до успешния през 1948, когато се удавя заедно с любовницата си, малко след като е оставил заради нея жената и децата си. Животът му е белязан от алкохолизъм и болести, а книгите му жънат успехи по света и у тях. Твърдо е влязъл в канона на модерната японска литература.

Нещо подобно
Добре де, знам, че ще попиташ дали прилича на Харуки Мураками. На пръв поглед, не - този е естет модернист, а днешната японска звезда, каквото и да си говорим, го дава малко лайт. Но всъщност в героите на Мураками някак се разпознават стегнатите, отчаяни маски от текстовете на Дадзай Осаму. Като друга отправна точка можем да споменем кой да е японски модерен класик и най-вече Рюноске Акутагава. Но ако търсим нещо по-европейско, на мен ми напомня малко Томас Ман от Смърт във Венеция и със сигурност Погнусата на Сартр.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Дадзай Осаму е един от най-четените автори в Япония, което само доказва, че японците са придирчиви към четивата си. Класик на модерната японска литература, Дадзай е издаван на български, но последно чак в далечната 1991-ва. Този сборник включва един кратък роман и девет по-къси произведения - разкази и новели. Романът разказва какво е да си млад, талантлив и да не намираш смисъл в нищо, което правиш; да пиеш като за световно, да те харесват твърде много жени и да опитваш на няколко пъти самоубийство, докато никой не може да каже жив ли си или не. Всичко това - написано прямо и сурово, без залъгалки.

От останалото вътре си избирам разказа „Тан-та-тан" - след като го прочетеш, ще знаеш, че, ако често чуваш в главата си удари на чук, това никак не е хубаво. Но пък не зависи от теб.

Сборникът се препоръчва на читатели, достатъчно млади, за да си позволяват лукса на отчаянието. Но и на всички, които харесват японската литература или просто са любопитни за нещо различно. Корицата, впрочем, е жестока.

13 лв., изд. Алтера.
Преводът от японски е на Агора София (колектив),
а съставителството - на Дарин Тенев и Комада Сатоши


Авторът! Авторът!

Дадзай Осаму е роден през 1909 и на двайсет години прави първия си опит за самоубийство. Следват още няколко до успешния през 1948, когато се удавя заедно с любовницата си, малко след като е оставил заради нея жената и децата си. Животът му е белязан от алкохолизъм и болести, а книгите му жънат успехи по света и у тях. Твърдо е влязъл в канона на модерната японска литература.

Нещо подобно
Добре де, знам, че ще попиташ дали прилича на Харуки Мураками. На пръв поглед, не - този е естет модернист, а днешната японска звезда, каквото и да си говорим, го дава малко лайт. Но всъщност в героите на Мураками някак се разпознават стегнатите, отчаяни маски от текстовете на Дадзай Осаму. Като друга отправна точка можем да споменем кой да е японски модерен класик и най-вече Рюноске Акутагава. Но ако търсим нещо по-европейско, на мен ми напомня малко Томас Ман от Смърт във Венеция и със сигурност Погнусата на Сартр.

Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители