Жозе Сарамаго е доста нестандартна фигура. Роден е в семейство на неграмотни селяни, публикува един роман, когато е на двайсет и пет, а после млъква, за да се отприщи в зрялата си възраст и да пише до последно (почина преди две години на осемдесет и осем). Не се колебае да се афишира като анархокомунист, а когато португалското правителство обявява, че романът му Евангелие по Исуса Христа е обиден за католическата църква, възрастният Сарамаго си стяга багажа и се заселва на Канарските острови. Всичко това му носи Нобелова награда през 1998-а, но по-важното е, че го прави един от най-уважаваните и обичани европейски писатели в последните десетилетия.
Нещо подобно
Писането на португалеца е своеобразно, но има с какво да се сравнява: на първо място с латиноамериканската вълна на магическия реализъм и най-вече с Маркес. Логична отправна точка е и другият голям на съвременната португалска литература - Антониу Лобу Антунеш, макар че разликите между двамата са доста и в Португалия май има някакво читателско разделение по тая ос. Този конкретен роман обаче стои отчетливо в традицията на пикареската - ренесансовия вариант на road novel. И доколкото от нея тръгва самият Сервантес, Пътуването на слона често му сваля шапка с уважение и намигване. Пътуването на слона на Жозе Сарамаго е в близката книжарница и струва 14 лв.;
издава Колибри, а преводът от португалски е на Маргарита Дренска Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
При положение, че за пръв път четеш Сарамаго, навярно ще се стреснеш от липсата на маркиран диалог и главни букви на собствените имена. Така пише човекът - не за да се прави на интересен, а за да не задръства многогласната река, в която текат романите му. Пътуването на слона е предпоследната му книга - остроумна, забавна и запомняща се въпреки привидната й лежерност. Сюжетът е прост: през ХVI век португалският крал подарява на своя братовчед - австрийския ерцхерцог, един слон, докаран от Индия. През какви земи и покрай какви хора преминават слонът и неговият ескорт - за това се разказва в чистосърдечно озаглавения роман. Пътешествието е изпълнено с приятна ирония, хитри закачки, историческа култура и остър усет за човешката природа. И ако след прочитането решиш, че искаш още Сарамаго, но нещо от тежката артилерия - хвани Слепота и се дръж здраво за стола.
Авторът! Авторът!
Жозе Сарамаго е доста
нестандартна фигура. Роден е в семейство на неграмотни селяни, публикува един
роман, когато е на двайсет и пет, а после млъква, за да се отприщи в зрялата си
възраст и да пише до последно (почина преди две години на осемдесет и осем). Не
се колебае да се афишира като анархокомунист, а когато португалското
правителство обявява, че романът му Евангелие
по Исуса Христа е обиден за католическата църква, възрастният Сарамаго си
стяга багажа и се заселва на Канарските острови. Всичко това му носи Нобелова
награда през 1998-а, но по-важното е, че го прави един от най-уважаваните и
обичани европейски писатели в последните десетилетия.
Нещо подобно
Писането на португалеца е
своеобразно, но има с какво да се сравнява: на първо място с
латиноамериканската вълна на магическия реализъм и най-вече с Маркес. Логична
отправна точка е и другият голям на съвременната португалска литература -
Антониу Лобу Антунеш, макар че разликите между двамата са доста и в Португалия
май има някакво читателско разделение по тая ос. Този конкретен роман обаче
стои отчетливо в традицията на пикареската - ренесансовия вариант на road novel. И доколкото от нея тръгва самият
Сервантес, Пътуването на слона често
му сваля шапка с уважение и намигване.
Пътуването
на слона на Жозе Сарамаго е в близката книжарница и струва 14 лв.;
издава
Колибри, а преводът от португалски е на Маргарита Дренска
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев