Бертолт Брехт (1898-1956) е писал и стихове, и разкази, но преди всичко е легенда в театъра на ХХ век - като драматург, режисьор и теоретик. Един от най-яростните критици на Хитлер и нацизма, Брехт напуска Германия през 1933-та и продължава да вбесява режима последователно от Дания, Швеция, Финландия и САЩ. После започва Студената война и идва ред на американците да вбесят него с разни разпити и подозрения в комунистическа дейност. Брехт си тръгва от Америка и напук се заселва в ГДР, но въпреки интереса си към марксизма никога не става член на комунистическата партия. Умира от инфаркт в Източен Берлин, оставяйки след себе си титаничното въздействие на своя театър „Берлинер ансамбъл" и на пиеси като Опера за три гроша, Майка Кураж и нейните деца, Добрият човек от Сечуан, Кавказкият тебеширен кръг и други. Нещо подобно
Мисля, че и сам ще се сетиш откъде му хрумва на Хънтър С. Томпсън чудесното заглавие Страх и омраза в Лас Вегас. Иначе, трудно е да се каже на кого прилича Брехт - първо, че обикновено не той прилича, ами на него приличат, и второ, че изобщо си е доста неприличен. Все пак, ако харесваш Кафка или Стриндберг, Хашек или Хелър, навярно ще харесаш и Страх и мизерия в Третия райх. И ако си падаш по филмите на Чаплин - също. Страх и мизерия в Третия райх е в близката книжарница и струва 12 лв.;
издава Блек Фламинго Пъблишинг, а преводът от немски е на Владко Мурдаров
Заглавието в този случай е пределно изчерпателно. Тази пиеса е монтаж от 27 несвързани пряко помежду си сцени, които скицират живота в Третия райх, изпълнен предимно със страх и мизерия. Мизерия, разбира се, не само в материалния, но и в духовния смисъл. Запазената марка на Брехт - отчужденият щрих и жилещият сарказъм - стоят под тези късчета живот, порядъчно зловещи и в същото време подчертано смешни. Обикновено за тоталитарните режими се говори в абстракции, набляга се върху нечовешката държавна машина, която превръща хората в роботи. Брехт всъщност е по-жесток критик, защото посочва низостта, вината и цялата гнус на хората, които се оставят да ги превърнат в роботи, често по съвсем прагматични причини. Любимото ми парче е „Доносникът", в което двама родители си умират от страх, че детето им ги шпионира за Хитлерюгенд. Някои от сцените са поставяни у нас, но за пръв път на български излиза целият сборник - така, както е замислен от автора.
Авторът!
Авторът!
Бертолт
Брехт (1898-1956) е писал и стихове, и разкази,
но преди всичко е легенда в театъра на
ХХ век - като драматург, режисьор и
теоретик. Един от най-яростните критици
на Хитлер и нацизма, Брехт напуска
Германия през 1933-та и продължава да
вбесява режима последователно от Дания,
Швеция, Финландия и САЩ. После започва
Студената война и идва ред на американците
да вбесят него с разни разпити и подозрения
в комунистическа дейност. Брехт си
тръгва от Америка и напук се заселва в
ГДР, но въпреки интереса си към марксизма
никога не става член на комунистическата
партия. Умира от инфаркт в Източен
Берлин, оставяйки след себе си титаничното
въздействие на своя театър „Берлинер
ансамбъл" и на пиеси като Опера
за три гроша,
Майка Кураж и нейните
деца,
Добрият човек от
Сечуан,
Кавказкият тебеширен
кръг и други.
Нещо
подобно
Мисля,
че и сам ще се сетиш откъде му хрумва на
Хънтър С. Томпсън чудесното заглавие
Страх и омраза в Лас
Вегас.
Иначе, трудно е да се каже на кого прилича
Брехт - първо, че обикновено не той
прилича, ами на него приличат, и второ,
че изобщо си е доста неприличен. Все
пак, ако харесваш Кафка или Стриндберг,
Хашек или Хелър, навярно ще харесаш и
Страх и мизерия в
Третия райх.
И ако си падаш по филмите на Чаплин -
също.
Страх
и мизерия в Третия райх е в близката книжарница
и струва 12 лв.;
издава Блек Фламинго
Пъблишинг, а преводът от немски е на
Владко Мурдаров
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев