Както казах, Роберто Боланьо (1953-2003) е култов писател. Роден е в Чили, баща му е шофьор на камион, а майка му - учителка. Като млад живее в Мексико, но през 1973-та се връща (поне така твърди), за да помага на революцията в Чили; измъква се от палачите на Пиночет благодарение на двама свои съученици, станали полицаи. Историята е описана в разказа „Ченгета", но пък някои възразяват, че била пълна измислица. Във всеки случай Боланьо продължава да живее (или по-точно да скита) из Мексико, Ел Салвадор, Испания и Франция. В Чили се прибира само веднъж, колкото да напсува Исабел Алиенде и литературния истаблишмънт въобще, а истерията по творбите му тръгва от САЩ през 2008-а, когато там излиза посмъртно големият му недовършен роман 2666. Автор е на десет романа, на разкази и стихове, които според критиците очертават новото лице на така обичаната латиноамериканска литература.
Нещо подобно
Сравняват го с кого ли не, пък и той самият с готовност сочи автори, от които се е учил. Съвсем сериозно, ако Борхес не беше уважаван професор, изгубил зрението си от много четене, ами разхайтен битник-троцкист, навярно щеше да пише подобни неща. Защото Боланьо също нахвърля едни странни ficciones, обаче ги зарежда по-скоро с духа на северноамерикански автори като Карвър, Мейлър, Бъроуз. От славните магически реалисти най-близо до него стои Кортасар, а пък традицията на Едгар Алан По и Кафка също определено му е присърце. Сборникът с разкази Телефонни обаждания на Роберто Боланьо е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Жанет-45, а преводът от испански е на Нева Мичева Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев
Дочакахме го! Култовата фигура на днешната латиноамериканска литература най-сетне се чете и на български. Стартът е с разказите от сборника Телефонни обаждания - бързи, нервни парчета, които трудно ще те оставят равнодушен. Роберто Боланьо променя самата канава на жанра - по логика и текстура историите му приличат повече на някакви странни кошмари, недосънувани или недобре запомнени, смътно отговорни за странния вкус в устата рано сутрин. Персонажите обикновено са порядъчно изпаднали, духът е градско-декадентски, а стилът - изчистен и задъхан. Нищо чудно, че толкова читатели се вкопчват в книгите на Боланьо така, както героите му - един в друг. Личните ми фаворити тук са последните два разказа: „Джоана Силвестри" (бляскав монолог на застаряла порнозвезда) и „Житие-битие на Ан Мур" (наистина шеметен животопис на харизматичната неадекватност).
Авторът!
Авторът!
Както
казах, Роберто Боланьо (1953-2003) е култов
писател. Роден е в Чили, баща му е шофьор
на камион, а майка му - учителка. Като
млад живее в Мексико, но през 1973-та се
връща (поне така твърди), за да помага на революцията
в Чили; измъква се от палачите на Пиночет
благодарение на двама свои съученици,
станали полицаи. Историята е описана в
разказа „Ченгета", но пък някои
възразяват, че била пълна измислица.
Във всеки случай Боланьо продължава да
живее (или по-точно да скита) из Мексико,
Ел Салвадор, Испания и Франция. В Чили
се прибира само веднъж, колкото да напсува
Исабел Алиенде и литературния
истаблишмънт въобще, а истерията по творбите
му тръгва от САЩ през 2008-а, когато там
излиза посмъртно големият му недовършен
роман 2666.
Автор е на десет романа, на разкази и
стихове, които според критиците очертават
новото лице на така обичаната
латиноамериканска литература.
Нещо
подобно
Сравняват
го с кого ли не, пък и той самият с
готовност сочи автори, от които се е
учил. Съвсем сериозно, ако Борхес не
беше уважаван професор, изгубил зрението
си от много четене, ами разхайтен
битник-троцкист, навярно щеше да пише
подобни неща. Защото Боланьо също
нахвърля едни странни ficciones,
обаче
ги зарежда по-скоро с духа на
северноамерикански автори като Карвър,
Мейлър, Бъроуз. От славните магически
реалисти най-близо до него стои Кортасар,
а пък традицията на Едгар Алан По и Кафка
също определено му е присърце.
Сборникът с разкази Телефонни обаждания на Роберто Боланьо е в близката книжарница, струва 12 лв., издава Жанет-45, а преводът от испански е на Нева Мичева
Текст Ангел Игов / Фотография Васил Танев