Тигър и дракон
Планината Броукбек Планината Броукбек създава и лек скандал. След като на Златните глобуси отнася награди за най-добър режисьор, драматичен филм и сценарий, на Оскарите му дават награда за режисьор, музика и сценарий, а за филм на годината предпочитат далеч по-обикновения Сблъсъци. По света Планината Броукбек събира още близо 100 награди от всевъзможни фестивали. Анг Лий става не само първият азиатец, но и първият цветнокож с Оскар за режисура. В Китай успехът на филма - естествено забранен за излъчване - е отразен с хвалебствена статия за световната хегемония на китайските творци, а благодарствената реч на Лий от церемонията е излъчена без частта, в която режисьора говори за сюжета.
Животът на Пи Животът на Пи - последният проект на Анг Лий - обаче обещава да е далеч по-успешен. Направен по книгата на Ян Мартел с бюджет от 120 млн. долара, той е вече с три номинации за Златен глобус и сред фаворитите за Оскар. Преди Лий от проекта се отказват имена като Алфонсо Куарон, Жан-Пиер Жьоне и М. Найт Шаямалан - книгата им се струва трудна за адаптиране. Тайванецът обаче се хвърля в дълбокото и дори решава да кастне за главната роля начинаещ актьор - младият Сураж Шарма е избран сред 3000 кандидати. „Много трудно избирам актьори за моите филми, но когато повярвам в някого, вярвам докрай - разказва Лий. - А между другото родителите на Сураж са математици. Кажете ми само какъв е шансът - смее се той - двама математици да родят дете, което ще играе главна роля във филм със заглавие Животът на Пи..." Математика има и във филма - голяма част от бюджета отива за визуалните ефекти, а самият Сураж реално изобщо не снима с истински тигър. Което превръща Животът на Пи в предизвикателство за Анг Лий - в годините, в които пазарът е доминиран от блокбъстъри с комиксови герои като Отмъстителите и Черният рицар, кой би отишъл да гледа духовното пътешествие на едно момче, пита самият Лий. Що за въпрос. Там сме, много ясно. Текст Тодор Пеев
Филмите на Анг Лий удивяват със своето разнообразие - в кариерата си има 12 пълнометражни в най-различни жанрове - комедии, драми, исторически трилър, гей романс и даже филм за супергерой от комикс. Режисьорът дебютира доста късно (на 38), но още с втория си филм се абонира за Оскарите и оттогава е сред любимците на Академията (където също стават грешки, но за това - след малко).
Семейството на Лий е от Китай. След Гражданската война през 1949-а обаче бабата и дядото му са обвинени, че са земевладелци, и са убити. Родителите му бягат в Тайван, а през 1954-та се ражда и самият Лий. Той започва да учи актьорско майсторство, след което се премества да живее в Ню Йорк, където продължава с театър и кино в New York University. Докато е студент, работи за дипломния филм на Спайк Лий. А неговият собствен (Fine Line), печели наградите за най-добър филм и най-добър режисьор на университетския фестивал.
След дипломирането си в продължение на шест години Лий безуспешно се опитва да стартира всякакви проекти и накрая печели първо и второ място в конкурс за сценаристи в Тайван. Тези два сценария се превръщат в първите му филми - Pushing Hands (1992) и The Wedding Banquet (1993). Първият е комедия със сериозни послания за застаряващ тайвански учител по тай чи, който се премества да живее в Америка със семейството си. The Wedding Banquet пък е веселяшка комедия за гей, който се прави на хетеро, когато родителите му идват на посещение. Лентата става хит в Азия и Америка и получава номинация Оскар за чуждестранен филм. До същото признание стига и третият проект на Лий Eat Drink Man Woman - комедия за майстор-готвач, който губи вкуса си и неуспешно се опитва да разбере порасналите си дъщери.
Въпреки че още в началото на кариерата си Анг Лий се доказва като много талантлив сценарист, той се захваща с няколко филма с адаптирани сценарии, сред които са Разум и чувства (с Хю Грант, Кейт Уинслет и Ема Томпсън, и с Оскар за адаптиран сценарий на последната) и The Ice Storm (секс, пиене и наркотици в предградията на Кънектикът през 70-те със Сигорни Уийвър, Тоби Магуайър, Кристина Ричи, Илайджа Ууд, че дори и Кейти Холмс).
Тигър и дракон
През 2000-та Лий се завръща към корените си с фантастичната епика с бойни изкуства Тигър и дракон с Чоу Юн Фат и Мишел Йо. Филмът прибира четири награди Оскар, два Златни глобуса и още над 80 отличия по света, като изстрелва режисьора си на върха. След това, логично, идва и големият комерсиален проект Хълк (2003) с Ерик Бана и Дженифър Конъли, който е сериозен провал - и като качество, и като приходи. Лий толкова се депресира от неуспеха, че е на ръба да скъса с бизнеса. Преосмисля обаче решението си и две години по-късно излиза Планината Броукбек, за да промени киното и начина, по който се интепретира любовта между двама мъже - без клишета, без предразсъдъци, просто оставена да се случи. В най-чистата й форма, макар и съпътствана от горчиви тайни, разбити сърца и много болка. Филмът, разбира се, нямаше да е такъв удар и без двама от най-талантливите млади актьори в Холивуд - Джейк Гиленхал и Хийт Леджър, останал в списъка на вечно младите само три години след това.
Планината Броукбек
Планината Броукбек създава и лек скандал. След като на Златните глобуси отнася награди за най-добър режисьор, драматичен филм и сценарий, на Оскарите му дават награда за режисьор, музика и сценарий, а за филм на годината предпочитат далеч по-обикновения Сблъсъци. По света Планината Броукбек събира още близо 100 награди от всевъзможни фестивали. Анг Лий става не само първият азиатец, но и първият цветнокож с Оскар за режисура. В Китай успехът на филма - естествено забранен за излъчване - е отразен с хвалебствена статия за световната хегемония на китайските творци, а благодарствената реч на Лий от церемонията е излъчена без частта, в която режисьора говори за сюжета.
Следващият проект на Анг Лий Lust, Caution от 2007-а праща зрителите в съвсем друга история. Филмът е политически трилър, чието действие се развива в Шанхай около Втората световна война, и забърква млада жена в каша от емоции, интриги и политически игри. Слуховете твърдят, че преди да избере Уей Танг за главната роля, режисьорът е прослушал почти 10 000 актриси. Сигурно е имало защо - най-малко сексуалните сцени във филма са толкова фигуративни и детайлни, че са се снимали само от режисьора, един оператор и един звукар. Филмът има умерен успех по фестивалите - разминава се само с номинация за Златен глобус за чуждоезичен филм и Златен лъв от Венеция (заради това Лий е награден от тайванското правителство с 300 000 долара, които той дарява на млади таланти в киното).
Taking Woodstock от 2009-а (с участието на Имелда Стаунтън и Емил Хърш) е най-слабият филм на Анг Лий от по-новите му проекти. Разказва за млад мъж, който по невнимание става един от основните виновници за организирането на фестивала, дефинирал цяло едно поколение - Уудсток, през лятото на 1969-а. Критиците обаче са предимно недоволни и мрънкат, че филмът бил по-скоро лековата комедия, отколкото интересен поглед към едно от най-важните събития в попкултурата на ХХ век.
Животът
на Пи
Животът на Пи - последният проект на Анг Лий - обаче обещава да е далеч по-успешен. Направен по книгата на Ян Мартел с бюджет от 120 млн. долара, той е вече с три номинации за Златен глобус и сред фаворитите за Оскар. Преди Лий от проекта се отказват имена като Алфонсо Куарон, Жан-Пиер Жьоне и М. Найт Шаямалан - книгата им се струва трудна за адаптиране. Тайванецът обаче се хвърля в дълбокото и дори решава да кастне за главната роля начинаещ актьор - младият Сураж Шарма е избран сред 3000 кандидати. „Много трудно избирам актьори за моите филми, но когато повярвам в някого, вярвам докрай - разказва Лий. - А между другото родителите на Сураж са математици. Кажете ми само какъв е шансът - смее се той - двама математици да родят дете, което ще играе главна роля във филм със заглавие Животът на Пи..."
Математика има и във филма - голяма част от бюджета отива за визуалните ефекти, а самият Сураж реално изобщо не снима с истински тигър. Което превръща Животът на Пи в предизвикателство за Анг Лий - в годините, в които пазарът е доминиран от блокбъстъри с комиксови герои като Отмъстителите и Черният рицар, кой би отишъл да гледа духовното пътешествие на едно момче, пита самият Лий.
Що за въпрос. Там сме, много ясно.
Текст Тодор Пеев