☰
✕

Джони Пенков

11526 Категория: Нещо ново
То в София по-скоро селски тип ще срещнете, отколкото градски", закова ни Джони, докато го навивахме за интервюто, ама не че се дърпаше - веднага ни покани у тях и вика: „Дай да го запишем в моето студио". А то неговото студио си е баш в хола, в апартамента му до бул. „Витоша", който отдавна нарича „Гранд хотел Интерпровинциал". Там, още по времето на баща му - професор в Художествената академия, са идвали хора като Илия Бешков и библиографът Никола Михов, а проф. Александър Балабанов често си похърквал на дивана следобед.

Влизаме на пръсти, защото за нас Джони наистина е градска легенда. Още сме млади и не помним кинопрегледите Фокус, в които той участва още през 60-те заедно с имена като Ицко Финци и Радой Ралин, но помним отлично предаванията Как ще ги стигнем американците с Тодор Колев, които в началото на 90-те вървяха по радиата Витоша и Дарик. Те бяха непоносимо смешни и леки, а в тях течеше и сюрреалистичната мисъл на „тоталния наблюдател" Ст. Ст. Александров, който се изказваше по неповторим начин за абсолютно всичко - от правителството на Виденов през театъра и киното до физиката и химията, та чак пишеше поезия - „София, София/ О, шумна и неприятна столица/ пълна с банички, понички и огризки от кифли". Още въртим и сидито с прословутите телефонни разговори на другаря Пенков, който, пак през 60-те, набира случайни номера и вкарва невинни хора в смущаващи и бутафорни ситуации.

Но нека се върнем в студиото - в средата на стаята върху нисък подиум са инсталирани два микрофона със стойки, а отстрани стърчат чифт огромни черни колони. „Сам съм ги строил, чуйте как звучат само", казва Джони и пуска някакъв запис, който е правен пак там, в същия хол. И направо ни настръхват ушите, защото звукът е божествен, такъв не сме чували никъде, въпреки че сме се мотали по доста студиа. В парчето са само два женски гласа - сега Джони записва албум с еврейски фолклор за музиковеда Николай Кауфман, който е събрал доста изпълнения на солови певци и хорове от България. Сидито е готово, остава само да се довърши книжката към него и, да се надяваме, скоро ще го видим по магазините. Но нека оставим инж. Пенков сам да си каже как е тръгнало всичко.

Започнах от Съветската армия - през 1944-та ни евакуираха в Панчарево, където имаше техен военен гарнизон. Бяхме още деца, ама носехме ракия на началник-склада за радиочасти - Сенката му викахме - а той ни даваше разни чаркове, от които спретвах малки приемници. И досега с това се занимавам - звук и акустика.
Не мечтаех да ставам какъвто и да е било. Имах (подчертава) мерак да правя нещо, а не да се издигам в обществото.

Първо бях радиолюбител, ама после дойдоха неприятностите с Държавна сигурност - обвиниха ме, че съм произвеждал нелегални радиостанции. Затова се обърнах към звука и от малък майсторях високоговорители. Ей тия (посочва двете огромни колони в средата на хола, по които ни изтекоха очите и ушите) ги направих през 1985-а, но не ги давам за никои други.

Не успях да вляза специалност радиотехника, щото тогава имаше медалисти от гимназиите, които ги записваха без изпит. Затова първо учих минно инженерство, после машинно и най-накрая завърших това, което исках. После 40 години работих към Комитета за култура и се занимавах с акустика и високоговорители. Продавахме предимно в Източна Европа, а тук проектирахме апаратурата за всички нови киносалони и театри. Даже шведският принц си купи говорители от нас.

Участвахме в конкурси, които ги организираше ОИРТ - Международната организация за радио и телевизия в социалистическите страни. Беше сериозна работа, събирахме се най-добрите и дори на два пъти бихме финландците Genelec, с които сега работи цял свят. Първия път шефът им побесня, горкият, щото беше вложил много усилия и искаше да прави бизнес, пък за нас беше все едно дали ще спечелим - заплатите ни щяха да си останат същите.

Телефонните разговори тръгнаха случайно - дори нямах магнетофон да ги записвам, а взимах един назаем. После хората си ги прехвърляха от лента на лента и спокойно бих заявил, че това са първите апокрифни записи у нас. Когато тръгнах да ги издавам на диск, се оказа, че нямам нито един и се наложи да звъня на приятели - така в крайна сметка ги събрах.

Центърът и сърцето на кинопрегледите Фокус беше Радой Ралин. В началото помагах само за звуковата част, но един ден отидохме да записваме в Бояна и се разбра, че режисьорът Оскар Кристанов - беше много разсеян, Бог да го прости - забравил текста вкъщи. Да се върнем до София - не става. Тогава казах на Ицко Финци, който беше диктор: „Така и така сме тук, дай да го почваме. Ти ще си журналист, а аз ще съм директор на завод. Задавай ми въпроси и аз ще ти отговарям най-просташки". Получи се много хубаво, но въобще не предполагахме, че ще го пуснат официално. Обаче дойде Радой и като го чу, вика: „Чудно! Все така да правите!". Оттогава започнаха да ме използват за фокусите и така станах известен, ако въобще може да се говори за такова нещо.

Тодор Колев се сети за мен и телефонните ми разговори, когато му предложиха да стартира Как ще ги стигнем американците по радио Витоша. Тогава ходехме на записи ей така - без сценарий и без комисии, които да го проверяват. Сядахме пред микрофона и говорехме каквото ни дойде на акъла. Пък и Ст. Ст. Александров ще каже некоя мъдрост от неговите - щото той е шоп и не търпи да не знае, като го питаш нещо. Комбинира, върти каквото там е запомнил, ама дава отговор.

Имахме една рубрика - Из света на физиката, и го питаме: „Господин Александров, при колко градуса завира водата?". А той мисли, мисли и отговаря: „За петнайсет минути!". Идваха му такива неща, които ние и да се утрепаме, пак нямаше да ги измъдрим.

Вечно ходех гладен, щото Ст. Ст. Александров идваше у нас и изяждаше всичкото ядене. Викам му: „Стефане, първо питай, преди да вземеш нещо". И един ден се връщам вкъщи, Ст. Ст. го няма, обаче оставил бележка: „Взех си хляб и сирене. Може ли?". Много се смях и още я пазя.
Харесвам тези предавания, защото бяха направени ей така - свободно. Имаше всякакви щуротии, но простащини нямаше. Сега всичко се комерсиализира, медиите сами си сложиха цензура, без да има нужда от нея.

Хуморът по радиото е много слаб, но по телевизията върви едно шоу - Пълна лудница, в което има добри попадения. Програма Христо Ботев също е доста интересна, но Хоризонт си е направо информационно заблуждение.
За Нова година ни викнаха с Джеки Стоев да участваме в поредното предаване по телевизията. Искаха да говорим много, да не кажем нищо, но да е смешно. Това се търси сега, за да не се засегне никой.

Заобиколен съм най-вече от кинаджии, защото те имат друго усещане за света и с тях по се разбирам. Благодарен съм на хора като Рангел Вълчанов - от него съм научил толкова много неща.
Не си давам зор и върша всичко по-бавно, не едно през друго, да не стане като с Иван и Андрей.

Не страдам и от носталгия по старото време. Тук бих цитирал бразилския поет Венисиус де Мораис, който след премиерата на документален филм за него, го попитали: „Ако се родите още веднъж, какъв бихте станал?". И той вика: „Ми същият, само че с по-голям кур".

Меракът ми е да записвам фолклор и затова ходя насам-натам по селските събори. Последно бях в село Бабяк край Разлог, където срещнах едни много симпатични помаци. Те са ми по-интересни от градските клюки. Даже заведох Нова телевизия там, участвах в предаването им Звезден репортер. Ама какъв звезден репортер, като аз съм си селски репортер - пак бяха измислили някаква глупост.

Идеите идват непрекъснато - даже са повече, отколкото времето да ги направя. Имам толкова архивни записи, които чакат да бъдат реставрирани. Слушайте сега какво става тука: (пуска ни парче от 1970-а на циганин с гъдулка)

Шик-шика, гъста гора,
тъмна мъгла, остър завой,
мерцедес лека кола и красива чужда женааа.
Черно море, Варна, Златните пясъци на плажа сегааа!

На глава му бомбе лека шапка,
на врата му и вратовръзка,
на гъза му и шантум панталон английски плат,
на крака му - трандафориии.
Искам го, мамо, сакам го, мамо,
Циганчето, най-малкото, цесекарчетооо.

Е това е и днескашната мечта.

Хората непрекъснато говорят за материалното, а и телевизията има голямо влияние върху тях. Не живеят вече собствен живот - когато ме срещат на улицата, ми разправят: „Гледа ли вчера по телевизора...", но не ми казват какво им се е случило напоследък.
Забелязвам, че младите искат да имат пари, за да си плащат забавленията. Ние правехме купони, щуротии и две стотинки не давахме на никого. Това беше единственият начин на живот - в ресторантите не можехме да се отпуснем толкова, колкото по къщите.

София все още е хубава, само дето през зимата е малко по-неприятно - няма дървета, а къщите са много зле. Иначе улиците са пълни, щото улици без народ - за мен това не е град.
Моята кръчма е Сам дойдох, нали е и по-евтина. Вътре не е луксозно и мутри не влизат - ще се изложат, ако ги видят там. В събота свирят Ицко Финци и Васил Пармаков и тогава става по-така, артистична работа.

Лошото на сегашното време е, че хората сами се унифицират. Преди Партията искаше да изглеждаме по един начин - трудови социалистически граждани. Сега всеки се разхожда с бутилка вода, а момичетата винаги са с дълги коси, черни якета и дънки. Затова харесвам чешитите - те не копират, а си имат собствен облик.

Най-обичам да седя пред компютъра и да се занимавам със звук. Понякога тегля стари филми от интернет, които искам да видя отново и да разбера дали наистина са били толкова хубави. Намерих един много приятен - Porte des Lilas на Рене Клер с Жорж Брасен и Пиер Брасьор.

Успехът за мен е в малките неща. Например когато чух колоните ми отново да работят добре. Само чакам да дойдат още няколко приятели, които разбират, за да се порадваме заедно. Ето това ми е успехът.

Фотография Васил Танев

То в София по-скоро селски тип ще срещнете, отколкото градски", закова ни Джони, докато го навивахме за интервюто, ама не че се дърпаше - веднага ни покани у тях и вика: „Дай да го запишем в моето студио". А то неговото студио си е баш в хола, в апартамента му до бул. „Витоша", който отдавна нарича „Гранд хотел Интерпровинциал". Там, още по времето на баща му - професор в Художествената академия, са идвали хора като Илия Бешков и библиографът Никола Михов, а проф. Александър Балабанов често си похърквал на дивана следобед.

Влизаме на пръсти, защото за нас Джони наистина е градска легенда. Още сме млади и не помним кинопрегледите Фокус, в които той участва още през 60-те заедно с имена като Ицко Финци и Радой Ралин, но помним отлично предаванията Как ще ги стигнем американците с Тодор Колев, които в началото на 90-те вървяха по радиата Витоша и Дарик. Те бяха непоносимо смешни и леки, а в тях течеше и сюрреалистичната мисъл на „тоталния наблюдател" Ст. Ст. Александров, който се изказваше по неповторим начин за абсолютно всичко - от правителството на Виденов през театъра и киното до физиката и химията, та чак пишеше поезия - „София, София/ О, шумна и неприятна столица/ пълна с банички, понички и огризки от кифли". Още въртим и сидито с прословутите телефонни разговори на другаря Пенков, който, пак през 60-те, набира случайни номера и вкарва невинни хора в смущаващи и бутафорни ситуации.

Но нека се върнем в студиото - в средата на стаята върху нисък подиум са инсталирани два микрофона със стойки, а отстрани стърчат чифт огромни черни колони. „Сам съм ги строил, чуйте как звучат само", казва Джони и пуска някакъв запис, който е правен пак там, в същия хол. И направо ни настръхват ушите, защото звукът е божествен, такъв не сме чували никъде, въпреки че сме се мотали по доста студиа. В парчето са само два женски гласа - сега Джони записва албум с еврейски фолклор за музиковеда Николай Кауфман, който е събрал доста изпълнения на солови певци и хорове от България. Сидито е готово, остава само да се довърши книжката към него и, да се надяваме, скоро ще го видим по магазините. Но нека оставим инж. Пенков сам да си каже как е тръгнало всичко.

Започнах от Съветската армия - през 1944-та ни евакуираха в Панчарево, където имаше техен военен гарнизон. Бяхме още деца, ама носехме ракия на началник-склада за радиочасти - Сенката му викахме - а той ни даваше разни чаркове, от които спретвах малки приемници. И досега с това се занимавам - звук и акустика.
Не мечтаех да ставам какъвто и да е било. Имах (подчертава) мерак да правя нещо, а не да се издигам в обществото.

Първо бях радиолюбител, ама после дойдоха неприятностите с Държавна сигурност - обвиниха ме, че съм произвеждал нелегални радиостанции. Затова се обърнах към звука и от малък майсторях високоговорители. Ей тия (посочва двете огромни колони в средата на хола, по които ни изтекоха очите и ушите) ги направих през 1985-а, но не ги давам за никои други.

Не успях да вляза специалност радиотехника, щото тогава имаше медалисти от гимназиите, които ги записваха без изпит. Затова първо учих минно инженерство, после машинно и най-накрая завърших това, което исках. После 40 години работих към Комитета за култура и се занимавах с акустика и високоговорители. Продавахме предимно в Източна Европа, а тук проектирахме апаратурата за всички нови киносалони и театри. Даже шведският принц си купи говорители от нас.

Участвахме в конкурси, които ги организираше ОИРТ - Международната организация за радио и телевизия в социалистическите страни. Беше сериозна работа, събирахме се най-добрите и дори на два пъти бихме финландците Genelec, с които сега работи цял свят. Първия път шефът им побесня, горкият, щото беше вложил много усилия и искаше да прави бизнес, пък за нас беше все едно дали ще спечелим - заплатите ни щяха да си останат същите.

Телефонните разговори тръгнаха случайно - дори нямах магнетофон да ги записвам, а взимах един назаем. После хората си ги прехвърляха от лента на лента и спокойно бих заявил, че това са първите апокрифни записи у нас. Когато тръгнах да ги издавам на диск, се оказа, че нямам нито един и се наложи да звъня на приятели - така в крайна сметка ги събрах.

Центърът и сърцето на кинопрегледите Фокус беше Радой Ралин. В началото помагах само за звуковата част, но един ден отидохме да записваме в Бояна и се разбра, че режисьорът Оскар Кристанов - беше много разсеян, Бог да го прости - забравил текста вкъщи. Да се върнем до София - не става. Тогава казах на Ицко Финци, който беше диктор: „Така и така сме тук, дай да го почваме. Ти ще си журналист, а аз ще съм директор на завод. Задавай ми въпроси и аз ще ти отговарям най-просташки". Получи се много хубаво, но въобще не предполагахме, че ще го пуснат официално. Обаче дойде Радой и като го чу, вика: „Чудно! Все така да правите!". Оттогава започнаха да ме използват за фокусите и така станах известен, ако въобще може да се говори за такова нещо.

Тодор Колев се сети за мен и телефонните ми разговори, когато му предложиха да стартира Как ще ги стигнем американците по радио Витоша. Тогава ходехме на записи ей така - без сценарий и без комисии, които да го проверяват. Сядахме пред микрофона и говорехме каквото ни дойде на акъла. Пък и Ст. Ст. Александров ще каже некоя мъдрост от неговите - щото той е шоп и не търпи да не знае, като го питаш нещо. Комбинира, върти каквото там е запомнил, ама дава отговор.

Имахме една рубрика - Из света на физиката, и го питаме: „Господин Александров, при колко градуса завира водата?". А той мисли, мисли и отговаря: „За петнайсет минути!". Идваха му такива неща, които ние и да се утрепаме, пак нямаше да ги измъдрим.

Вечно ходех гладен, щото Ст. Ст. Александров идваше у нас и изяждаше всичкото ядене. Викам му: „Стефане, първо питай, преди да вземеш нещо". И един ден се връщам вкъщи, Ст. Ст. го няма, обаче оставил бележка: „Взех си хляб и сирене. Може ли?". Много се смях и още я пазя.
Харесвам тези предавания, защото бяха направени ей така - свободно. Имаше всякакви щуротии, но простащини нямаше. Сега всичко се комерсиализира, медиите сами си сложиха цензура, без да има нужда от нея.

Хуморът по радиото е много слаб, но по телевизията върви едно шоу - Пълна лудница, в което има добри попадения. Програма Христо Ботев също е доста интересна, но Хоризонт си е направо информационно заблуждение.
За Нова година ни викнаха с Джеки Стоев да участваме в поредното предаване по телевизията. Искаха да говорим много, да не кажем нищо, но да е смешно. Това се търси сега, за да не се засегне никой.

Заобиколен съм най-вече от кинаджии, защото те имат друго усещане за света и с тях по се разбирам. Благодарен съм на хора като Рангел Вълчанов - от него съм научил толкова много неща.
Не си давам зор и върша всичко по-бавно, не едно през друго, да не стане като с Иван и Андрей.

Не страдам и от носталгия по старото време. Тук бих цитирал бразилския поет Венисиус де Мораис, който след премиерата на документален филм за него, го попитали: „Ако се родите още веднъж, какъв бихте станал?". И той вика: „Ми същият, само че с по-голям кур".

Меракът ми е да записвам фолклор и затова ходя насам-натам по селските събори. Последно бях в село Бабяк край Разлог, където срещнах едни много симпатични помаци. Те са ми по-интересни от градските клюки. Даже заведох Нова телевизия там, участвах в предаването им Звезден репортер. Ама какъв звезден репортер, като аз съм си селски репортер - пак бяха измислили някаква глупост.

Идеите идват непрекъснато - даже са повече, отколкото времето да ги направя. Имам толкова архивни записи, които чакат да бъдат реставрирани. Слушайте сега какво става тука: (пуска ни парче от 1970-а на циганин с гъдулка)

Шик-шика, гъста гора,
тъмна мъгла, остър завой,
мерцедес лека кола и красива чужда женааа.
Черно море, Варна, Златните пясъци на плажа сегааа!

На глава му бомбе лека шапка,
на врата му и вратовръзка,
на гъза му и шантум панталон английски плат,
на крака му - трандафориии.
Искам го, мамо, сакам го, мамо,
Циганчето, най-малкото, цесекарчетооо.

Е това е и днескашната мечта.

Хората непрекъснато говорят за материалното, а и телевизията има голямо влияние върху тях. Не живеят вече собствен живот - когато ме срещат на улицата, ми разправят: „Гледа ли вчера по телевизора...", но не ми казват какво им се е случило напоследък.
Забелязвам, че младите искат да имат пари, за да си плащат забавленията. Ние правехме купони, щуротии и две стотинки не давахме на никого. Това беше единственият начин на живот - в ресторантите не можехме да се отпуснем толкова, колкото по къщите.

София все още е хубава, само дето през зимата е малко по-неприятно - няма дървета, а къщите са много зле. Иначе улиците са пълни, щото улици без народ - за мен това не е град.
Моята кръчма е Сам дойдох, нали е и по-евтина. Вътре не е луксозно и мутри не влизат - ще се изложат, ако ги видят там. В събота свирят Ицко Финци и Васил Пармаков и тогава става по-така, артистична работа.

Лошото на сегашното време е, че хората сами се унифицират. Преди Партията искаше да изглеждаме по един начин - трудови социалистически граждани. Сега всеки се разхожда с бутилка вода, а момичетата винаги са с дълги коси, черни якета и дънки. Затова харесвам чешитите - те не копират, а си имат собствен облик.

Най-обичам да седя пред компютъра и да се занимавам със звук. Понякога тегля стари филми от интернет, които искам да видя отново и да разбера дали наистина са били толкова хубави. Намерих един много приятен - Porte des Lilas на Рене Клер с Жорж Брасен и Пиер Брасьор.

Успехът за мен е в малките неща. Например когато чух колоните ми отново да работят добре. Само чакам да дойдат още няколко приятели, които разбират, за да се порадваме заедно. Ето това ми е успехът.

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните