Илиян Ружин и Иван Хадживеликов

Ружин (с дългата коса) е ясен - музикален редактор в инди департамента, звукорежисьор и водещ вече цяло десетилетие (като извадим само годината, когато къса билетчета в Дома на киното). Отвратителен работохолик. Твърди, че без радио и фотография ще се побърка. Според колегата му Хадживеликов важни щрихи в неговата кариера са и юношеските изпълнения на народни танци с ансамбъла на Бистришките баби (които, години след неговата самодейност, ЮНЕСКО обяви за „нематериално съкровище"), както и футболните му изяви като крило на Бистришките тигри (впоследствие нашумели като „отбора на Премиера"). По-интересното е, че Ружин така и не просвирва, въпреки че е израснал покрай музиканти и всевъзможни инструменти.

Хадживеликов, за разлика от него, свири и пее, само че направи-си-сам инди рок групата му -„китарки, барабани, бийтчета и вокали изкривени" - е толкова ъндърграунд, че още никой не бива да чува за нея. Завършил е английска филология в Шумен, където междувременно е заработил и петгодишен учителски стаж. В София съдбата му отрежда като начало да сглобява хеликоптер, да проектира охранителни системи, да менажира производство на дивидита за FOX и Warner, както и да пише за купища вестници и лайфстайл списания, докато един ден му се обажда познат с въпроса: „Абе искаш ли да работиш в рекламна агенция?" По-интересното е, че Иван е и преводачът на биографията на Джими Хендрикс, парите от която похарчва за лайв на Туул и компютър.

Общото между двамата е, че са маниакални концертни и фестивални пътешественици и - с малки изключения - за това живеят. Другото общо, разбира се, е предаването им Фалшименто по радио София, което вече 161 седмици внедрява в ефира супер нова, качествена комерсиална музика, която на друга българска честота няма да чуеш, гаранция. Всички записи впрочем качват и онлайн - бегом насам, ако още не си имал честта. „Музика за търсещи хора пускаме", обобщи Иван (или Вашия диспечер, както го знаят феновете). „На един рожден ден идва мой приятел и казва „Лелее, еди-коя-си група - мерси, че я намерих. Заради вас!" Това е пълното реализиране на Фалшименто. Човекът си харесал дадена песен, намерил си албума, слушал, задълбал по неговия си начин. Ние нямаме претенция, имаме плейлисти."

Тези дни светкавиците на славата се впиха в колоритните им персони с пресни сили, защото двамцата с невиждан елеганс разгромиха конкурса Absolut Quality Challenge (фейсбук тупурдия с лайкове и шеъри, в която избрани блогъри отговарят на въпроси, врътнати около това какво ги кара да се стремят към най-доброто в живота, на какво са готови, за да станат още по-добри и така нататък). Ружин и Хадживеликов излязоха на терена „към края на второто продължение, току преди дузпите" (разбирай четири дни преди финала) и забиха неспасяемо в мрежата това, което умеят най-добре - леко концептуален подкаст, смесен с улична анкета сред случайни минувачи роми, които опукват поставените въпроси от живописно по-живописно („Ако е жената до мене, аз съм най-добре в целия свят!") А като етикет на цялото произведение, Фалшименто лепнаха следната гениална авторска разработка: 

Ние си поприказвахме с тях само на кафе и вишнов сироп, което обаче никак не им попречи да превърнат тротоарната масичка в сцена за истинско токшоу, по време на което Ружин подлагаше тежките бийтове, а Вашия диспечер ръсеше отгоре им фрийстайли като бясно емси:

Надушихте се, значи, на първия Spirit of Burgas, в кафенето пред хотел България?
Иван: Да! Сядам аз да пия кафе на втория ден, а той захожда с диктофона и вика: "Правя тука едно предаване, да кажеш какво ти е мнението, какви са ти очакванията за този фестивал..."
Илиян: Това не си го спомням.
Иван: Ееее, как? И понеже аз много плещя, той накрая предложи да му гостувам в радиото. И нали знаете - първи път, втори път, трети път и накрая Ружин каза: "Абе, айде да си станем таковата..." Горкият, голям зор видя - тоя акцент, моят, не се харесва принципно на някои хора. Пък и умишлено не се коригирам, дори не смятам, че „коригирам" е правилният глагол - аз не се срамувам откъде съм. Роден съм в град Попово.

Ружин, ти какво толкова видя в него?
Илиян: Първо, той е абсолютно откритие. (Иван си слага слънчевите очила и заема поза за внимателно слушане) Ако можех да съм продуцент и да намирам таланти за радио - ей го. Мисли бързо, знае много, музикален фен е. Като му кажеш някоя група, той ти изрежда какво-що за нея и за всички банди покрай нея. Истинско бижу.
Иван: Престани да говориш така. Ще стана и ще ида на работа ей сега.
Илиян: Тотално радио бижу си. И жалко, че в БНР няма пари да го дръпнат.

Дай сега и нещо лошо, че го засрами човека.
Иван: А! А! А!
Илиян: Много говори, бе (смеят се). Не, няма лошо.
Иван: Лъже! Според мен аз прекомерно се въодушевявам и все се набирам - ей тва е лошо. Непрекъснато съм (нахъсано) „Дай, дай, дай!" и светът като ми каже „тц-тц" (показва среден пръст) - какво правим? Всъщност отдавна не съм кривял. Наистина няма лошо, днес съм бял и добър.

Трябваше ли ви време да се ошлайфате заедно?
Иван: Той какво да се шлайфва? По-скоро аз, защото ми беше супер ново и непознато, въпреки че винаги съм си го мечтал. Имаше навремето един филм, Извън Oзона май се казва, и там някакъв стар афроамериканец водеше такова шоу сам, през нощта, и изобщо не му пукаше от нищо...
Илиян: ...да, да, дааа...
Иван: ...и аз го гледам и си викам - лелеее, ебати якото.

Кое е „ебати якото"?
Иван: Е, музика, първо музика! Ако някой ви каже „чувството, че те чуват много хора"- айде без такива, моля ви се. Чувството да те чуват много хора е срам или несигурност.
Илиян: Що бе?
Иван: То е като да си гол. Най-якото е, че сам си пускаш музиката и никой не ти я спира. Щото класиката на купон в България е петима човека вкупом около компютъра и една песен докрай не можеш да чуеш.
Илиян: Ама все пак говориш на някакви хора...
Иван: Аз на тебе говоря...
Илиян: Но всичко правиш заради слушателите.
Иван: Е, да - музиката я подреждам заради тях.

Ружин, на теб слушателите значи са ти тръпката?
Илиян: Със сигурност не го правя самоцелно.
Иван: Той е социално отговорен тип, казвам го най-сериозно! Аз съм по-меркантилен, съжалявам.
Илиян: Абе и на него му е за слушателите, сам си го каза. Нали тази музика я слушаме, за да я пуснем на хората.
Иван: Ружин е нравствен, има супер изострено чувство за социална справедливост - чак си навлича неприятности в радиото, но се бори по своя си начин. Пък и няма друг като него. Много работа им върши.

Гости каните ли?
Илиян: Рядко, защото интервюто на живо е сложен жанр. Искам да го развиваме, ама да не става през пръсти.
Иван: Обаче пък от друга страна никога не сме сами (сочи главата си многозначително). Тъй че винаги имаме гости.
Чат-пат пускате и българска музика?
Иван: Абсолютно - той е голям радетел. Аз не съм, защото няма.
Илиян: Все повече има обаче.
Иван: Това е добре. Аз съм първият, който ще каже „Йес!". Винаги сме искали да направим предаване само с българска музика, ама да не е с пълнеж. Страшно държим на това. Не знам дали ни се е получавало на сто процента всеки път, но ми се ще да  го вярвам.

Кои наши групи са ви в плеърите напоследък?
Илиян: Дем Фрикуънсис - онзи ден ги слушах, твърда банда. Също от сто години си бая за Ментъл Аркитектс, защото ми харесва как си правят музиката и поведението им като цяло. Имат концепция, имат фейсбук и ръчкат, свързват се с хора, активни са. Получава им се.
Иван: Аз харесвам Джоана Сайз. Тя води ли се български артист?
Илиян: Да.
Иван: Йеее, харесвам български артист!
Илиян: Чакай, има и други. Ето, Ламарина - две момичета, които просто си свирят на кухарки, правят кавъри... окей, инди кавъри...
Иван: Ама те така тръгват - от ютубовете излязоха всички. И тия, кажи ги, сестричките, шведките - Фърст Ейд Кит.
Илиян: Кой още, кой още - Пистамашина, Одитори Осикълс. Диджеите са ясни - Кинк...
Иван: Аз ще кажа Сентър.
Илиян: Сентър, естествено. И на тях им се връзват нещата.
Иван: (навежда се към диктофона; бавно и отчетливо) Чакам български дъбстеп.
Илиян: Е, има - Балкански, може да се каже. Не е много дъбстеп, ама той си свири навън, издаде и страхотен албум. Въобще пък да не говорим за феноменалния на Ева Квартет - Арката. С такива звезди, дето не знам кой български музикант ще събере. И какво - Ева Квартет свирят в София на фестивал и идват 50 човека.

С кого се съревновавате?
Иван: Само със себе си. Смятам, че съм си достатъчно добър противник.
Илиян: Като цяло ме дразни да се надбягвам, ама все пак се съревновавам с някакъв качествен принцип, който си е лично мой. Важно е шоуто или снимката, които произведа, да ми харесат, да мога да ги защитя. Ако не - лошо.
Иван: Рисайкъл бин.
Илиян: Директно.

С какво не работите?
Илиян: (навежда се към диктофона и изкрещява като хеви метълист) С аматьориии!
Иван: И аз.
Какъв ви е проблемът?
Иван: Понеже постоянно доизпилявам, доизкусурявам и донаплюнчвам всичко, може би отстрани изглежда, че го оставям за последния момент. Но (подчертава) не е така. Предпочитам да работя качествено, не количествено - за всичко важи.
Илиян: Аз понякога бързам.

Кога идват идеите?
Иван: Когато съм в банята или в тоалетната. Без изключение.
Илиян: Когато поработиш. Не са късмет, свише и така нататък.
А кога блокирате?
Илиян: Когато съм недоспал.
Иван: Когато срещу мен стои злонамерен илитерат.

Имате ли си фетиши?
Илиян: Абсолютно много обичам техника, ама много. Да пипам...
Иван: ...кабели, това-онова.
Илиян: Аз затова и снимам - защото хванах една камера преди години.
Иван: И аз явно си падам фетишист - напоследък харча луди пари за винили.
Илиян: О, да, да, да!

И какво ги правиш?
Иван: (триумфално) Редя си ги на секцийката!
Илиян: Слуша, слуша, слуша...
Иван: Напоследък музиката, както и сексът, нещо взе да се обезценява. Но винилът си е друго нещо - обложка, вътре лист с текстовете, плочата се върти, това е. Плюс развинтеното ти болно въображение.
Илиян: Има романтика.

Някакви прегрешения да си признаете?
Илиян: Само автомобилни (смее се). И псувам от време на време. Иначе не пия, не пуша...
Иван: ...а аз цигарите ги отказах през януари, когато излезе тестът за бременност - преди три седмици станах баща. Сега и двамата сме FILF-ове (Fathers I'd Like to Fuck - б.а.). Ама той е по-стар...
Илиян: ...водя с две обиколки.
Иван: С алкохола обаче, както се видя миналата седмица, нещо не върви спирането. Ама ще го ограничим малко.
Илиян: А! Моето прегрешение е храната.
Иван: Да бе, как - ние сме чревоугодници, ние се тъпчем! Бяхме по сто кила плюс през зимата.
Какво пускате на дъщерите си?
Илиян: Спомням си, когато беше на три месеца, една сутрин изгледахме десет клипчета на Бьорк.
Иван: Когато си ги взех с майка й от болницата, й пуснах новия албум на Дъ Хеви - мнооого добре пое.

Кога ще свърши Фалшименто?
Иван: Фалшиментото няма край.
Илиян: То е фалшификат без оригинал. Много харесвам тази мисъл, но не е моя, естествено. Перифраза е на Бодрияр. Не твърдя, че съм го чел и че го разбирам, но съм подочул това-онова. Той го нарича симулакрум - нещо, което няма корени. То е фалшиво, без да има начало, но съществува. На български се получава доста добре, защото може да е и в музиката, и в сто хиляди други неща.
Иван: Абе, в музиката е по-малко като процент.
Илиян: (повдига недоверчиво вежди) Ами?
Иван: Там няма как дълго да лъжеш.
Илиян: Друго искам да кажа. Може да точиш някакви гигабайти, гигабайти, гигабайти... И какъв е смисълът? Аз обичам да повтарям музиката, иначе не достига до мен. Изслушваш един албум и айде, давай следващия - ама как, аз не съм разбрал предния. Хубаво е да удариш спирачката в един момент и да го даваш малко по-съзнателно, а не за самоцелна консумация.

Всъщност имахме предвид предаването... Виждате ли се как стигате върха и казвате „Край, дотук бяхме"?
Иван: То тука няма наклон, че да има връх. Евентуално на принципа на орбиталните станции да си гравитираме до безкрайност по спиралата? От друга страна, може пък някой ден да се нагушим? Някой най-накрая да вземе да ни плати, а?
Илиян: Ако дойде този момент - да стигнем тавана, имаме план Б. Измислен е.
Иван: Още по-коварен.
Илиян: И няма да го издадем. Но когато Фалшименто свърши под тази му форма, знаем къде ще продължи. И пак ще е радио.

Фалшименто с Ружин и Вашия диспечер е в ефир всеки
четвъртък между 19:00 и 21:00 на честотите на радио София
 (94.5 MHz за столицата, 90.4 MHz за Своге, 100.0 MHz за Самоков и
104.6 MHz за Ихтиман). След това засилват записа от шоуто на falshimento.com

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Ружин (с дългата коса) е ясен - музикален редактор в инди департамента, звукорежисьор и водещ вече цяло десетилетие (като извадим само годината, когато къса билетчета в Дома на киното). Отвратителен работохолик. Твърди, че без радио и фотография ще се побърка. Според колегата му Хадживеликов важни щрихи в неговата кариера са и юношеските изпълнения на народни танци с ансамбъла на Бистришките баби (които, години след неговата самодейност, ЮНЕСКО обяви за „нематериално съкровище"), както и футболните му изяви като крило на Бистришките тигри (впоследствие нашумели като „отбора на Премиера"). По-интересното е, че Ружин така и не просвирва, въпреки че е израснал покрай музиканти и всевъзможни инструменти.

Хадживеликов, за разлика от него, свири и пее, само че направи-си-сам инди рок групата му -„китарки, барабани, бийтчета и вокали изкривени" - е толкова ъндърграунд, че още никой не бива да чува за нея. Завършил е английска филология в Шумен, където междувременно е заработил и петгодишен учителски стаж. В София съдбата му отрежда като начало да сглобява хеликоптер, да проектира охранителни системи, да менажира производство на дивидита за FOX и Warner, както и да пише за купища вестници и лайфстайл списания, докато един ден му се обажда познат с въпроса: „Абе искаш ли да работиш в рекламна агенция?" По-интересното е, че Иван е и преводачът на биографията на Джими Хендрикс, парите от която похарчва за лайв на Туул и компютър.

Общото между двамата е, че са маниакални концертни и фестивални пътешественици и - с малки изключения - за това живеят. Другото общо, разбира се, е предаването им Фалшименто по радио София, което вече 161 седмици внедрява в ефира супер нова, качествена комерсиална музика, която на друга българска честота няма да чуеш, гаранция. Всички записи впрочем качват и онлайн - бегом насам, ако още не си имал честта. „Музика за търсещи хора пускаме", обобщи Иван (или Вашия диспечер, както го знаят феновете). „На един рожден ден идва мой приятел и казва „Лелее, еди-коя-си група - мерси, че я намерих. Заради вас!" Това е пълното реализиране на Фалшименто. Човекът си харесал дадена песен, намерил си албума, слушал, задълбал по неговия си начин. Ние нямаме претенция, имаме плейлисти."

Тези дни светкавиците на славата се впиха в колоритните им персони с пресни сили, защото двамцата с невиждан елеганс разгромиха конкурса Absolut Quality Challenge (фейсбук тупурдия с лайкове и шеъри, в която избрани блогъри отговарят на въпроси, врътнати около това какво ги кара да се стремят към най-доброто в живота, на какво са готови, за да станат още по-добри и така нататък). Ружин и Хадживеликов излязоха на терена „към края на второто продължение, току преди дузпите" (разбирай четири дни преди финала) и забиха неспасяемо в мрежата това, което умеят най-добре - леко концептуален подкаст, смесен с улична анкета сред случайни минувачи роми, които опукват поставените въпроси от живописно по-живописно („Ако е жената до мене, аз съм най-добре в целия свят!") А като етикет на цялото произведение, Фалшименто лепнаха следната гениална авторска разработка: 

Ние си поприказвахме с тях само на кафе и вишнов сироп, което обаче никак не им попречи да превърнат тротоарната масичка в сцена за истинско токшоу, по време на което Ружин подлагаше тежките бийтове, а Вашия диспечер ръсеше отгоре им фрийстайли като бясно емси:

Надушихте се, значи, на първия Spirit of Burgas, в кафенето пред хотел България?
Иван: Да! Сядам аз да пия кафе на втория ден, а той захожда с диктофона и вика: "Правя тука едно предаване, да кажеш какво ти е мнението, какви са ти очакванията за този фестивал..."
Илиян: Това не си го спомням.
Иван: Ееее, как? И понеже аз много плещя, той накрая предложи да му гостувам в радиото. И нали знаете - първи път, втори път, трети път и накрая Ружин каза: "Абе, айде да си станем таковата..." Горкият, голям зор видя - тоя акцент, моят, не се харесва принципно на някои хора. Пък и умишлено не се коригирам, дори не смятам, че „коригирам" е правилният глагол - аз не се срамувам откъде съм. Роден съм в град Попово.

Ружин, ти какво толкова видя в него?
Илиян: Първо, той е абсолютно откритие. (Иван си слага слънчевите очила и заема поза за внимателно слушане) Ако можех да съм продуцент и да намирам таланти за радио - ей го. Мисли бързо, знае много, музикален фен е. Като му кажеш някоя група, той ти изрежда какво-що за нея и за всички банди покрай нея. Истинско бижу.
Иван: Престани да говориш така. Ще стана и ще ида на работа ей сега.
Илиян: Тотално радио бижу си. И жалко, че в БНР няма пари да го дръпнат.

Дай сега и нещо лошо, че го засрами човека.
Иван: А! А! А!
Илиян: Много говори, бе (смеят се). Не, няма лошо.
Иван: Лъже! Според мен аз прекомерно се въодушевявам и все се набирам - ей тва е лошо. Непрекъснато съм (нахъсано) „Дай, дай, дай!" и светът като ми каже „тц-тц" (показва среден пръст) - какво правим? Всъщност отдавна не съм кривял. Наистина няма лошо, днес съм бял и добър.

Трябваше ли ви време да се ошлайфате заедно?
Иван: Той какво да се шлайфва? По-скоро аз, защото ми беше супер ново и непознато, въпреки че винаги съм си го мечтал. Имаше навремето един филм, Извън Oзона май се казва, и там някакъв стар афроамериканец водеше такова шоу сам, през нощта, и изобщо не му пукаше от нищо...
Илиян: ...да, да, дааа...
Иван: ...и аз го гледам и си викам - лелеее, ебати якото.

Кое е „ебати якото"?
Иван: Е, музика, първо музика! Ако някой ви каже „чувството, че те чуват много хора"- айде без такива, моля ви се. Чувството да те чуват много хора е срам или несигурност.
Илиян: Що бе?
Иван: То е като да си гол. Най-якото е, че сам си пускаш музиката и никой не ти я спира. Щото класиката на купон в България е петима човека вкупом около компютъра и една песен докрай не можеш да чуеш.
Илиян: Ама все пак говориш на някакви хора...
Иван: Аз на тебе говоря...
Илиян: Но всичко правиш заради слушателите.
Иван: Е, да - музиката я подреждам заради тях.

Ружин, на теб слушателите значи са ти тръпката?
Илиян: Със сигурност не го правя самоцелно.
Иван: Той е социално отговорен тип, казвам го най-сериозно! Аз съм по-меркантилен, съжалявам.
Илиян: Абе и на него му е за слушателите, сам си го каза. Нали тази музика я слушаме, за да я пуснем на хората.
Иван: Ружин е нравствен, има супер изострено чувство за социална справедливост - чак си навлича неприятности в радиото, но се бори по своя си начин. Пък и няма друг като него. Много работа им върши.

Гости каните ли?
Илиян: Рядко, защото интервюто на живо е сложен жанр. Искам да го развиваме, ама да не става през пръсти.
Иван: Обаче пък от друга страна никога не сме сами (сочи главата си многозначително). Тъй че винаги имаме гости.
Чат-пат пускате и българска музика?
Иван: Абсолютно - той е голям радетел. Аз не съм, защото няма.
Илиян: Все повече има обаче.
Иван: Това е добре. Аз съм първият, който ще каже „Йес!". Винаги сме искали да направим предаване само с българска музика, ама да не е с пълнеж. Страшно държим на това. Не знам дали ни се е получавало на сто процента всеки път, но ми се ще да  го вярвам.

Кои наши групи са ви в плеърите напоследък?
Илиян: Дем Фрикуънсис - онзи ден ги слушах, твърда банда. Също от сто години си бая за Ментъл Аркитектс, защото ми харесва как си правят музиката и поведението им като цяло. Имат концепция, имат фейсбук и ръчкат, свързват се с хора, активни са. Получава им се.
Иван: Аз харесвам Джоана Сайз. Тя води ли се български артист?
Илиян: Да.
Иван: Йеее, харесвам български артист!
Илиян: Чакай, има и други. Ето, Ламарина - две момичета, които просто си свирят на кухарки, правят кавъри... окей, инди кавъри...
Иван: Ама те така тръгват - от ютубовете излязоха всички. И тия, кажи ги, сестричките, шведките - Фърст Ейд Кит.
Илиян: Кой още, кой още - Пистамашина, Одитори Осикълс. Диджеите са ясни - Кинк...
Иван: Аз ще кажа Сентър.
Илиян: Сентър, естествено. И на тях им се връзват нещата.
Иван: (навежда се към диктофона; бавно и отчетливо) Чакам български дъбстеп.
Илиян: Е, има - Балкански, може да се каже. Не е много дъбстеп, ама той си свири навън, издаде и страхотен албум. Въобще пък да не говорим за феноменалния на Ева Квартет - Арката. С такива звезди, дето не знам кой български музикант ще събере. И какво - Ева Квартет свирят в София на фестивал и идват 50 човека.

С кого се съревновавате?
Иван: Само със себе си. Смятам, че съм си достатъчно добър противник.
Илиян: Като цяло ме дразни да се надбягвам, ама все пак се съревновавам с някакъв качествен принцип, който си е лично мой. Важно е шоуто или снимката, които произведа, да ми харесат, да мога да ги защитя. Ако не - лошо.
Иван: Рисайкъл бин.
Илиян: Директно.

С какво не работите?
Илиян: (навежда се към диктофона и изкрещява като хеви метълист) С аматьориии!
Иван: И аз.
Какъв ви е проблемът?
Иван: Понеже постоянно доизпилявам, доизкусурявам и донаплюнчвам всичко, може би отстрани изглежда, че го оставям за последния момент. Но (подчертава) не е така. Предпочитам да работя качествено, не количествено - за всичко важи.
Илиян: Аз понякога бързам.

Кога идват идеите?
Иван: Когато съм в банята или в тоалетната. Без изключение.
Илиян: Когато поработиш. Не са късмет, свише и така нататък.
А кога блокирате?
Илиян: Когато съм недоспал.
Иван: Когато срещу мен стои злонамерен илитерат.

Имате ли си фетиши?
Илиян: Абсолютно много обичам техника, ама много. Да пипам...
Иван: ...кабели, това-онова.
Илиян: Аз затова и снимам - защото хванах една камера преди години.
Иван: И аз явно си падам фетишист - напоследък харча луди пари за винили.
Илиян: О, да, да, да!

И какво ги правиш?
Иван: (триумфално) Редя си ги на секцийката!
Илиян: Слуша, слуша, слуша...
Иван: Напоследък музиката, както и сексът, нещо взе да се обезценява. Но винилът си е друго нещо - обложка, вътре лист с текстовете, плочата се върти, това е. Плюс развинтеното ти болно въображение.
Илиян: Има романтика.

Някакви прегрешения да си признаете?
Илиян: Само автомобилни (смее се). И псувам от време на време. Иначе не пия, не пуша...
Иван: ...а аз цигарите ги отказах през януари, когато излезе тестът за бременност - преди три седмици станах баща. Сега и двамата сме FILF-ове (Fathers I'd Like to Fuck - б.а.). Ама той е по-стар...
Илиян: ...водя с две обиколки.
Иван: С алкохола обаче, както се видя миналата седмица, нещо не върви спирането. Ама ще го ограничим малко.
Илиян: А! Моето прегрешение е храната.
Иван: Да бе, как - ние сме чревоугодници, ние се тъпчем! Бяхме по сто кила плюс през зимата.
Какво пускате на дъщерите си?
Илиян: Спомням си, когато беше на три месеца, една сутрин изгледахме десет клипчета на Бьорк.
Иван: Когато си ги взех с майка й от болницата, й пуснах новия албум на Дъ Хеви - мнооого добре пое.

Кога ще свърши Фалшименто?
Иван: Фалшиментото няма край.
Илиян: То е фалшификат без оригинал. Много харесвам тази мисъл, но не е моя, естествено. Перифраза е на Бодрияр. Не твърдя, че съм го чел и че го разбирам, но съм подочул това-онова. Той го нарича симулакрум - нещо, което няма корени. То е фалшиво, без да има начало, но съществува. На български се получава доста добре, защото може да е и в музиката, и в сто хиляди други неща.
Иван: Абе, в музиката е по-малко като процент.
Илиян: (повдига недоверчиво вежди) Ами?
Иван: Там няма как дълго да лъжеш.
Илиян: Друго искам да кажа. Може да точиш някакви гигабайти, гигабайти, гигабайти... И какъв е смисълът? Аз обичам да повтарям музиката, иначе не достига до мен. Изслушваш един албум и айде, давай следващия - ама как, аз не съм разбрал предния. Хубаво е да удариш спирачката в един момент и да го даваш малко по-съзнателно, а не за самоцелна консумация.

Всъщност имахме предвид предаването... Виждате ли се как стигате върха и казвате „Край, дотук бяхме"?
Иван: То тука няма наклон, че да има връх. Евентуално на принципа на орбиталните станции да си гравитираме до безкрайност по спиралата? От друга страна, може пък някой ден да се нагушим? Някой най-накрая да вземе да ни плати, а?
Илиян: Ако дойде този момент - да стигнем тавана, имаме план Б. Измислен е.
Иван: Още по-коварен.
Илиян: И няма да го издадем. Но когато Фалшименто свърши под тази му форма, знаем къде ще продължи. И пак ще е радио.

Фалшименто с Ружин и Вашия диспечер е в ефир всеки
четвъртък между 19:00 и 21:00 на честотите на радио София
 (94.5 MHz за столицата, 90.4 MHz за Своге, 100.0 MHz за Самоков и
104.6 MHz за Ихтиман). След това засилват записа от шоуто на falshimento.com

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆