Ирина и Огнян Голеви

Той е лек. Тя е драматична. Те са фантастични. Влизат венозно. Държат дълго. Тя не си разрешава да изпада в депресии, той - да си губи времето. Тя си умира от смях, когато той си оставя мустак. Него децата го взимат за равен. Преди единайсет месеца в живота им влезе Майя. Те са щастливи. Тя беше вкъщи с Майя, той направи Осталгия, за да се помири със социализма на своето детство, защото „когато си окей с миналото, каквото и да е то, си свободен в настоящето". Сега той гледа Майя, тя прави Тълковен речник и заедно с един барабанист и една танцьорка изследва думи - които ни притесняват, с които не сме съгласни, и които правят да ни е хубаво. Нямат проблем институционалният театър да играе по неговата матрица. Просто те дишат навън.

Как си отваряте очите сутрин?
Оги: С кафе. И (в един глас) с Майя!
Ирина: (блажено, сякаш се протяга) Ооох, с удоволствие, че ми предстоят нови и интересни неща. Тези ни проекти са голямо щастие.

Какво е това щастие?
Оги: Аз все повече се връщам и преоткривам нещата, които са ме вълнували и които са ме появили на този свят. Защото ВИТИЗ е много хубаво място и те научава на основните неща, но пък забравяш другите, които в началото са те подтиквали да се занимаваш с театър. Забравяш себе си до известна степен, започва мозъкът да работи повече отколкото душата, всичко е политика и йерархия.
Ирина: Аз в НАТФИЗ разбрах какво не искам да правя. Беше страхотно там. Страхотен опит, невероятни преподаватели, невероятен клас. Но после открих, че това не е моят път.

Кой е твоят?
Ирина: Открих, че ми се експериментира. Бях ходила на едни движенчески уъркшопове и видях, че ако искаш да се развиваш, трябва да си разшириш полето. Не просто да си изпълнител. После срещнах Рене Полеш - немски режисьор, велик, който дойде тук, без грам претенция с кого ще работи, и направи уъркшоп и представление.
Оги: В едни камиони в Дружба.
Ирина: Ама друго е важното. Дойде един абсолютно нормален и, на първо място, добър човек. Дойде просто да сподели своя идея. Той ми преобърна мисленето за това как може да се случи едно представление. Но се оказа, че тук трябва да си ужасно смел, за да кажеш ами, добре, аз ще направя представление, аз ще напиша текста, защото имам такава потребност.

Какъв е проблемът?
Ирина: Има калъпи, от които трудно се излиза.
Оги: Ти пишеш - това е драматург. Ти си актьор - ти си изпълнител.
Ирина: Много е идиотско това мислене и страх да не се промени системата.
Оги: Ама не, не е лошо, тя нека да си работи. Разликата е, че в институционалния театър професионализмът е на първо място. И той наистина е суперважен, но в независимото, което ние правим, опитваме личността да е преди него. Ти самият, като човек. И личното споделяне.

Тоест буквално сте „По действителен случай"?
Оги: Да. Аз бях страхотно вдъхновен от Пеперудите са всъщност изтребители на Ирина и Александър Даниел. Беше ми толкова интересно как тe са те, и заради това се случват милиарди неща. Защото в театъра това се прави така и е ясно, че той сега страда. А когато страдаш ти, състоянията се менят адски бързо. Първо, че се правиш че не страдаш, второ, че страдаш на различни нива - за какво, откъде, има ли шансове...
Ирина: Ние много изследваме вътре. Не го правим толкова заради самото нещо, а гледаме как може да се развие, и как да развием и хората, с които работим. За мен е важно, когато се съберат професионалисти от различни области, да направят хубав обмен в срещата си. Музикантът например да не е просто музикант, музиката да не е фон, а да се случва на живо, да е коментар и израз. Когато намериш точните хора, с които да обмениш, половината работа е свършена.

Преди Майя репетирахте в собствения си хол, доколкото ни е известно?
Оги: Това е ад.
Ирина: Това може да те утрепе.
Оги: Само мисълта къде ще репетираш, как ще го направиш, колко ще ти струва...
Ирина: И колко пъти ще се изиграе.
Оги: За нас е хубаво да ги играем много, защото има доста импровизация и едно представление, от премиерата му до десетото, е коренно различно.
Ирина: С Ноктюрно - от прахта до сиянието така ни се случи и видяхме колко може да се развие.
Оги: С други проекти не сме имали това щастие.
Ирина: Със зъби и нокти бъхташ, само и само да се изиграе. Толкова енергия отива в техническата част - да отидеш, да адаптираш на място, после да си събереш техниката и да излезеш... Но пък това те прави по-силен и концентриран. Развива те в много посоки.

Мислили ли сте да вдигате гълъбите?
Ирина: Да. Към Берлин...
Оги: ...или Холандия. Но ще изчакаме малко, сега светът е в криза. Обаче да стоиш тук като независим е просто абсурд. Тъпо.
Ирина: Много! На нас страшно ни помагат неговите родители. Ние сме дърти и те ни помагат - представяте ли си какъв кошмар?
Оги: На един рожден ден, преди три години, баща ми ни подари да ни плаща тока.
Ирина: И това е страхотна подкрепа!
Оги: Да, защото те преди бяха: „Ама какво е това?! Какви са тези експерименти?!" Сега вече разбраха, мисля. Макар че всеки път ми казват кого са гледали по телевизията...

Според представянията ви на сайта, Оги е „обичащ", а Ирина - „смела", и това е още един стереотип, който разбивате...
Ирина: А, така ли? Виж колко интересно!
Оги: Ама защо само жената да е обичаща? Там е бедата, че мъжете ги е страх да обичат.
Ирина: В Емоционални разглеждахме точно този проблем и се опитахме да видим, че не винаги е така.
Оги: Защото когато мъжът освободи своята емоционалност, а жената своята рационалност, става по-пълен човек.
Ирина: Може би и ние сме обменили нещо мъжко-женско.

За какво спорихте последно?
Ирина: Професионално имаме различни търсения и си помагаме, подкрепяме се тотално, защото знаем какво е да не получаваш подкрепа и да е по стария метод - с лошо...
Оги: И със състезание.
Ирина: И със страх. За да можеш, нали, ти да изскочиш над това и да бъдеш страхотен, и талантлив, и пробиващ, и развиващ се. Няма такова нещо. С двойно повече сила става за много по-кратко време. Затова гледаме да се подкрепяме в живота и да се разбираме. Ако нещо не ни се получи, то е за малко, за битова случка...
Оги: Мястото на пепелника е на мивката! (смеят се) Ау, това беше голяма кавга.
Ирина: Ама после се извиняваме и го превръщаме в смешка. Добре, че Оги е по-лек и ги изкарва на повърхността тия неща, за да не потъваме много-много. Аз съм по-тежка и, когато в работата ни трябва, аз пък водя за потъването.

Какво си повтаряте, на себе си?
Ирина: Че нещата са прекрасни в действителност.
Оги: Че се обичам. За да обичам и работата, която правя.

Какво повтаряте на Майя?
Оги: Майя, много ти благодаря...
Ирина: ...че ни избра и че сме заедно.
Оги: С голяма любов я чакахме дълго време да избере да дойде при нас. Вижте я само - дошъл е един дух и просто така е почнал да расте в едни клетки, които се множат, множат, множат. И ти само помагаш.

На какво ви учи тя?
Ирина: Да сме отговорни.
Оги: И на търпение, мен.
Ирина: И мен.
Оги: Мъжът е нетърпелив, той иска да му се случва. А трябва да си спокоен и в хармония със себе си, за да може и тя да е окей. Това се уча сега и ми е много хубаво.

Как обичате да заспивате?
Ирина: Аз съм нощно същество и малко трудно спя по принцип...
Оги: Обаче аз на всичко заспивам! Даже един път на рождения ми ден заспах, докато бяхме всички.
Ирина: Легнал под масата и с вдигната ръка, както четеше есемес.
Оги: На светофари съм заспивал, докато карам. Добре, че сме заедно.
Ирина: Сега, слава Богу, няма такива изцепки. Всичко това е от вътрешно спокойствие.
Оги: Аз обичам да си доставям спокойствие. Макар че на моменти съм на големи крайности - или адски неспокоен, или твърде спокоен.
Ирина: А сега си се хармонизирал, като че ли? С Майя.

 

ФИЛМИТЕ
Ирина: На мен най-любимите ми филми са на Мишел Гондри. На Ким Ки-дук също.
Оги: И Кубрик кажи! (като малко дете) Ей, ние ходихме на кино сега, на Коледа! 
Ирина И е много радостно, чак не можех да повярвам.
Оги: Гледахме Хобит и мисля, че това е най-хубавият филм на света! (смеят се) Две седмици само за него мислих. 
Ирина: Аз последно гледах Хотел Трансилвания. Хубав е. Пък и става въпрос за баща и дъщеря - точно по темата. 
Оги: Аз пък онзи ден, Майя докато спа, си пуснах Flight с Дензъл Уошингтън. Напоследък ми се гледа и Джим Кери - в старите му филми, някой от Ейс Вентура. 
Ирина: Аз планирам да гледам една от тия тъпите саги - Здрач. Аз обичам да гледам тъпи филми, да ги анализирам. Страшно удоволствие.
Оги: Дори в тъпия филм има неща, от които може да се научиш.

МУЗИКАТА
Оги: Последно вкъщи слушахме Ник Кейв и Pulp. Имаме и грамофон, на който пускахме класическа музика... Бързо се променят нещата при нас. 
Ирина: Ооо, Ник Кейв! Ако дойде на живо, направо не знам! 
Оги: Имам и един любим германски диджей - Candie Hank или Патрик Катани. Прави едно такова крейзи анимационно техно, много е луд. Или едни германци - Russkie Wig-Out... 
Ирина: Тези са страхотни! 
Оги: Руснаци, които в Берлин правят страшна поп музика, съветска такава...
Ирина: Иначе, когато работим с музикантите по представленията, започваме да обръщаме повече внимание на музиката, която те харесват.

КНИГИТЕ
Ирина: На мен любимите ми книги са детски. Туве Янсон е велика. Скоро на български излязоха разказите й за възрастни - Пътуване с лек багаж. Веднага си ги купих и започнах да чета. Много интересни, много специфични. (замисля се) Като най-любима книга бих казала Приказка без край на Михаел Енде. 
Оги: Аз нямам любима книга
Ирина: Е, Умберто Еко?
Оги: Ами вече не му се кефя. Аз имам периоди. А! За Осталгия четох Кучешки времена на Илия Троянов - страхотна книга. Сега чета Живот във фрагменти на Зигмунт Бауман. Там има едно изречение, че в живота на човек има само детство и смърт. И по средата ти или си припомняш какво ти се е случило, или се подготвяш като дойде края, да си окей. Според мен, с играта, с това че си поддържаш детското, се готвиш и за двете.

ТЕАТЪРЪТ
Ирина: Най-хубавите неща, които съм гледала в последните години, са на хореографите Изабел Шад (с която работят в Опит # 0.3 - б. а.) и на Мег Стюарт. Бих искала да гледам нейно представление на живо. От българска страна Иво Димчев е може би човекът, към когото имам най-голям респект. Ако изобщо може да се каже, че е от българска страна вече...
Оги: Аз не знам какво да кажа. В друга фаза съм сега. 
Ирина: Рядко ходим на театър. Трябва да е нещо, което звучи по-различно. Иначе знаем какво ще видим преди да сме го гледали. 
Оги: И някак си нямаме тръпка. 
Ирина: Обаче аз скоро гледах Хамлет на Явор Гърдев и се изкефих. На Лео (Леонид Йовчев - б. а.) се изкефих. Мисля, че е страхотен! И когато го вземе такъв режисьор, има възможността да бъде видян. Какво развитие ще му донесе това оттук нататък, си е негова лична отговорност. Но мисля, че той е суперготин човек и много ще се радвам да се запази такъв в тази среда. 
Оги: Аз съм твърде зает със себе си и не следя друга работа. Мойта я следя, за да я развивам, че съм наникъде.
Ирина: Това го пишеше в 100-те най-богати българи, помниш ли? Купихме си списанието, за да видим каква им е историята и един от тях казва: „Ако обръщаш внимание на това, което става около теб, няма как да се развиеш." Нещо подобно беше.

 

Тълковен речник от Ирина Голева е на 27 май във Vivacom Art Hall

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Той е лек. Тя е драматична. Те са фантастични. Влизат венозно. Държат дълго. Тя не си разрешава да изпада в депресии, той - да си губи времето. Тя си умира от смях, когато той си оставя мустак. Него децата го взимат за равен. Преди единайсет месеца в живота им влезе Майя. Те са щастливи. Тя беше вкъщи с Майя, той направи Осталгия, за да се помири със социализма на своето детство, защото „когато си окей с миналото, каквото и да е то, си свободен в настоящето". Сега той гледа Майя, тя прави Тълковен речник и заедно с един барабанист и една танцьорка изследва думи - които ни притесняват, с които не сме съгласни, и които правят да ни е хубаво. Нямат проблем институционалният театър да играе по неговата матрица. Просто те дишат навън.

Как си отваряте очите сутрин?
Оги: С кафе. И (в един глас) с Майя!
Ирина: (блажено, сякаш се протяга) Ооох, с удоволствие, че ми предстоят нови и интересни неща. Тези ни проекти са голямо щастие.

Какво е това щастие?
Оги: Аз все повече се връщам и преоткривам нещата, които са ме вълнували и които са ме появили на този свят. Защото ВИТИЗ е много хубаво място и те научава на основните неща, но пък забравяш другите, които в началото са те подтиквали да се занимаваш с театър. Забравяш себе си до известна степен, започва мозъкът да работи повече отколкото душата, всичко е политика и йерархия.
Ирина: Аз в НАТФИЗ разбрах какво не искам да правя. Беше страхотно там. Страхотен опит, невероятни преподаватели, невероятен клас. Но после открих, че това не е моят път.

Кой е твоят?
Ирина: Открих, че ми се експериментира. Бях ходила на едни движенчески уъркшопове и видях, че ако искаш да се развиваш, трябва да си разшириш полето. Не просто да си изпълнител. После срещнах Рене Полеш - немски режисьор, велик, който дойде тук, без грам претенция с кого ще работи, и направи уъркшоп и представление.
Оги: В едни камиони в Дружба.
Ирина: Ама друго е важното. Дойде един абсолютно нормален и, на първо място, добър човек. Дойде просто да сподели своя идея. Той ми преобърна мисленето за това как може да се случи едно представление. Но се оказа, че тук трябва да си ужасно смел, за да кажеш ами, добре, аз ще направя представление, аз ще напиша текста, защото имам такава потребност.

Какъв е проблемът?
Ирина: Има калъпи, от които трудно се излиза.
Оги: Ти пишеш - това е драматург. Ти си актьор - ти си изпълнител.
Ирина: Много е идиотско това мислене и страх да не се промени системата.
Оги: Ама не, не е лошо, тя нека да си работи. Разликата е, че в институционалния театър професионализмът е на първо място. И той наистина е суперважен, но в независимото, което ние правим, опитваме личността да е преди него. Ти самият, като човек. И личното споделяне.

Тоест буквално сте „По действителен случай"?
Оги: Да. Аз бях страхотно вдъхновен от Пеперудите са всъщност изтребители на Ирина и Александър Даниел. Беше ми толкова интересно как тe са те, и заради това се случват милиарди неща. Защото в театъра това се прави така и е ясно, че той сега страда. А когато страдаш ти, състоянията се менят адски бързо. Първо, че се правиш че не страдаш, второ, че страдаш на различни нива - за какво, откъде, има ли шансове...
Ирина: Ние много изследваме вътре. Не го правим толкова заради самото нещо, а гледаме как може да се развие, и как да развием и хората, с които работим. За мен е важно, когато се съберат професионалисти от различни области, да направят хубав обмен в срещата си. Музикантът например да не е просто музикант, музиката да не е фон, а да се случва на живо, да е коментар и израз. Когато намериш точните хора, с които да обмениш, половината работа е свършена.

Преди Майя репетирахте в собствения си хол, доколкото ни е известно?
Оги: Това е ад.
Ирина: Това може да те утрепе.
Оги: Само мисълта къде ще репетираш, как ще го направиш, колко ще ти струва...
Ирина: И колко пъти ще се изиграе.
Оги: За нас е хубаво да ги играем много, защото има доста импровизация и едно представление, от премиерата му до десетото, е коренно различно.
Ирина: С Ноктюрно - от прахта до сиянието така ни се случи и видяхме колко може да се развие.
Оги: С други проекти не сме имали това щастие.
Ирина: Със зъби и нокти бъхташ, само и само да се изиграе. Толкова енергия отива в техническата част - да отидеш, да адаптираш на място, после да си събереш техниката и да излезеш... Но пък това те прави по-силен и концентриран. Развива те в много посоки.

Мислили ли сте да вдигате гълъбите?
Ирина: Да. Към Берлин...
Оги: ...или Холандия. Но ще изчакаме малко, сега светът е в криза. Обаче да стоиш тук като независим е просто абсурд. Тъпо.
Ирина: Много! На нас страшно ни помагат неговите родители. Ние сме дърти и те ни помагат - представяте ли си какъв кошмар?
Оги: На един рожден ден, преди три години, баща ми ни подари да ни плаща тока.
Ирина: И това е страхотна подкрепа!
Оги: Да, защото те преди бяха: „Ама какво е това?! Какви са тези експерименти?!" Сега вече разбраха, мисля. Макар че всеки път ми казват кого са гледали по телевизията...

Според представянията ви на сайта, Оги е „обичащ", а Ирина - „смела", и това е още един стереотип, който разбивате...
Ирина: А, така ли? Виж колко интересно!
Оги: Ама защо само жената да е обичаща? Там е бедата, че мъжете ги е страх да обичат.
Ирина: В Емоционални разглеждахме точно този проблем и се опитахме да видим, че не винаги е така.
Оги: Защото когато мъжът освободи своята емоционалност, а жената своята рационалност, става по-пълен човек.
Ирина: Може би и ние сме обменили нещо мъжко-женско.

За какво спорихте последно?
Ирина: Професионално имаме различни търсения и си помагаме, подкрепяме се тотално, защото знаем какво е да не получаваш подкрепа и да е по стария метод - с лошо...
Оги: И със състезание.
Ирина: И със страх. За да можеш, нали, ти да изскочиш над това и да бъдеш страхотен, и талантлив, и пробиващ, и развиващ се. Няма такова нещо. С двойно повече сила става за много по-кратко време. Затова гледаме да се подкрепяме в живота и да се разбираме. Ако нещо не ни се получи, то е за малко, за битова случка...
Оги: Мястото на пепелника е на мивката! (смеят се) Ау, това беше голяма кавга.
Ирина: Ама после се извиняваме и го превръщаме в смешка. Добре, че Оги е по-лек и ги изкарва на повърхността тия неща, за да не потъваме много-много. Аз съм по-тежка и, когато в работата ни трябва, аз пък водя за потъването.

Какво си повтаряте, на себе си?
Ирина: Че нещата са прекрасни в действителност.
Оги: Че се обичам. За да обичам и работата, която правя.

Какво повтаряте на Майя?
Оги: Майя, много ти благодаря...
Ирина: ...че ни избра и че сме заедно.
Оги: С голяма любов я чакахме дълго време да избере да дойде при нас. Вижте я само - дошъл е един дух и просто така е почнал да расте в едни клетки, които се множат, множат, множат. И ти само помагаш.

На какво ви учи тя?
Ирина: Да сме отговорни.
Оги: И на търпение, мен.
Ирина: И мен.
Оги: Мъжът е нетърпелив, той иска да му се случва. А трябва да си спокоен и в хармония със себе си, за да може и тя да е окей. Това се уча сега и ми е много хубаво.

Как обичате да заспивате?
Ирина: Аз съм нощно същество и малко трудно спя по принцип...
Оги: Обаче аз на всичко заспивам! Даже един път на рождения ми ден заспах, докато бяхме всички.
Ирина: Легнал под масата и с вдигната ръка, както четеше есемес.
Оги: На светофари съм заспивал, докато карам. Добре, че сме заедно.
Ирина: Сега, слава Богу, няма такива изцепки. Всичко това е от вътрешно спокойствие.
Оги: Аз обичам да си доставям спокойствие. Макар че на моменти съм на големи крайности - или адски неспокоен, или твърде спокоен.
Ирина: А сега си се хармонизирал, като че ли? С Майя.

 

ФИЛМИТЕ
Ирина: На мен най-любимите ми филми са на Мишел Гондри. На Ким Ки-дук също.
Оги: И Кубрик кажи! (като малко дете) Ей, ние ходихме на кино сега, на Коледа! 
Ирина И е много радостно, чак не можех да повярвам.
Оги: Гледахме Хобит и мисля, че това е най-хубавият филм на света! (смеят се) Две седмици само за него мислих. 
Ирина: Аз последно гледах Хотел Трансилвания. Хубав е. Пък и става въпрос за баща и дъщеря - точно по темата. 
Оги: Аз пък онзи ден, Майя докато спа, си пуснах Flight с Дензъл Уошингтън. Напоследък ми се гледа и Джим Кери - в старите му филми, някой от Ейс Вентура. 
Ирина: Аз планирам да гледам една от тия тъпите саги - Здрач. Аз обичам да гледам тъпи филми, да ги анализирам. Страшно удоволствие.
Оги: Дори в тъпия филм има неща, от които може да се научиш.

МУЗИКАТА
Оги: Последно вкъщи слушахме Ник Кейв и Pulp. Имаме и грамофон, на който пускахме класическа музика... Бързо се променят нещата при нас. 
Ирина: Ооо, Ник Кейв! Ако дойде на живо, направо не знам! 
Оги: Имам и един любим германски диджей - Candie Hank или Патрик Катани. Прави едно такова крейзи анимационно техно, много е луд. Или едни германци - Russkie Wig-Out... 
Ирина: Тези са страхотни! 
Оги: Руснаци, които в Берлин правят страшна поп музика, съветска такава...
Ирина: Иначе, когато работим с музикантите по представленията, започваме да обръщаме повече внимание на музиката, която те харесват.

КНИГИТЕ
Ирина: На мен любимите ми книги са детски. Туве Янсон е велика. Скоро на български излязоха разказите й за възрастни - Пътуване с лек багаж. Веднага си ги купих и започнах да чета. Много интересни, много специфични. (замисля се) Като най-любима книга бих казала Приказка без край на Михаел Енде. 
Оги: Аз нямам любима книга
Ирина: Е, Умберто Еко?
Оги: Ами вече не му се кефя. Аз имам периоди. А! За Осталгия четох Кучешки времена на Илия Троянов - страхотна книга. Сега чета Живот във фрагменти на Зигмунт Бауман. Там има едно изречение, че в живота на човек има само детство и смърт. И по средата ти или си припомняш какво ти се е случило, или се подготвяш като дойде края, да си окей. Според мен, с играта, с това че си поддържаш детското, се готвиш и за двете.

ТЕАТЪРЪТ
Ирина: Най-хубавите неща, които съм гледала в последните години, са на хореографите Изабел Шад (с която работят в Опит # 0.3 - б. а.) и на Мег Стюарт. Бих искала да гледам нейно представление на живо. От българска страна Иво Димчев е може би човекът, към когото имам най-голям респект. Ако изобщо може да се каже, че е от българска страна вече...
Оги: Аз не знам какво да кажа. В друга фаза съм сега. 
Ирина: Рядко ходим на театър. Трябва да е нещо, което звучи по-различно. Иначе знаем какво ще видим преди да сме го гледали. 
Оги: И някак си нямаме тръпка. 
Ирина: Обаче аз скоро гледах Хамлет на Явор Гърдев и се изкефих. На Лео (Леонид Йовчев - б. а.) се изкефих. Мисля, че е страхотен! И когато го вземе такъв режисьор, има възможността да бъде видян. Какво развитие ще му донесе това оттук нататък, си е негова лична отговорност. Но мисля, че той е суперготин човек и много ще се радвам да се запази такъв в тази среда. 
Оги: Аз съм твърде зает със себе си и не следя друга работа. Мойта я следя, за да я развивам, че съм наникъде.
Ирина: Това го пишеше в 100-те най-богати българи, помниш ли? Купихме си списанието, за да видим каква им е историята и един от тях казва: „Ако обръщаш внимание на това, което става около теб, няма как да се развиеш." Нещо подобно беше.

 

Тълковен речник от Ирина Голева е на 27 май във Vivacom Art Hall

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆