Явор Гърдев

Бърза справка в колко паралелни реалности оперира към момента лицето Явор Гърдев установява следното: Първо, текат последни три седмици репетиции на Хамлет в Народния с Леонид Йовчев, Весела Бабинова, Мариус Куркински, Валентин Ганев, Ованес Торосян и още от лигата на феноменалните. (Куркински впрочем за първи път от 1996-а насам ще излезе на сцена под чужда режисура - и тогава пак беше с Гърдев, в Таня-Таня.) Второ, Тезей е във фаза кастинг на суперзвездите, което става по мейла, а след премиерата на Хамлет Явор нагазва в дълбокото, където догодина снима. Трето, със Захари Карабашлиев развиват сценарий за друг филм - Контра. Четвърто, пето и десето още са твърде потенциални, че да ни ги каже, но са някъде там.

Ние се мушваме набързо в почивката между две репетиции и ни се пада един Явор Гърдев в най-отлично разположение на духа, свирукащ и пригласящ с пълно гърло на сирените, които тъкмо извършват техническа проверка. Стените на стаята му в театъра са облепени плътно с принтирани черно-бели снимки на актьорите от Хамлет. Насред тях се спуска знамето на Европейския съюз, Бейрут свирят техния March of the Zapotec, а един мъфин и кафе чакат за обяд.

Ще се обърне ли Шекспир в гроба на 30 октомври 2012-а, или ще ти ръкопляска?
Tой не би могъл да се разбере на български. Дори от гроба. На англичаните и американците им е супер странно, като им кажа, че поставям Шекспир. „А? Как? На английски? Не? Шекспир на български?!?" Шекспир да бъде на някакъв друг език - за тях това е нещо като невъзможно.

А според теб?
Според мен, голямото ни преимущество е, че в която и да е неанглоговоряща култура Шекспир може да бъде съвременен автор - понеже на всеки десетина-двайсет години, а и по-често, излиза нов превод и така той се явява на актуализиран език. (След подробен сравнителен анализ Явор Гърдев се спира на шестнайстия поред български превод на Хамлет - от проф. Александър Шурбанов. - б.а.) Докато на английски е даден веднъж завинаги.

Казваш, че когато поставяш, реално живееш в сюжета. Какво става в това време с другия живот, в който си гражданин, съпруг, баща?
Минава на заден план, това става. То е така на всеки проект. На Хамлет - най-вече. Темите тук се отнасят до тънката материя, която няма никакво отношение към моментния ти социален или битов статус. Така че аз живея в Хамлет.

Ако удължат денонощието с два часа, какво ще правиш с тях?
Няма да забележа даже. Феноменът „свободно време" за мен отдавна отпадна - с въвеждането на постоянна готовност за отговор при дадено повикване. Денонощието ми е напълно уплътнено, тъй като следя на часовника си три различни зони и когато първият ми работен ден приключи, започва вторият - съобразен с Ню Йорк и Лос Анджелис. Няма такова нещо като време, в което можеш да си загасиш телефона. Аз всъщност го гася, когато репетирам. Може би това ми е свободното време (смее се).

Няма ли нещо гнило тук?
(категорично) Не. Някои хора считат, че трябва да работим, за да живеем. Тоест, работното време е един вид загубено и чак после идва свободното, в което е животът. Аз никога не мисля така. За мен работното време е житейско време, при това по-наситено от свободното. Даже мен свободното време ме дразни (смее се). И в екзистенциален план ми е малко по-загубено, отколкото времето на творчество.

Случва ли се да те загризе съвестта?
Гризе ме. Постоянно.
За какво ти пили?
Не казвам.

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
В момента, разбира се, на Хамлет. Но проблемът при мен е, че в главата ми стоят огромно количество персонажи и аз трябва да мина през всеки от тях, макар и в перспективата на основния герой. Бил съм какво ли не (смее се). Аз имам безкрайно много животи вече, даже повече от актьорите, тъй като те се занимават главно със собствения си персонаж, а аз - с всички поотделно, по същия начин.

С кого от Хамлет ти идва да се сбиеш?
Обратно, искам да прегърна всекиго, защото гледам да интерпретирам образите обемно, тоест да разбирам основанията за техните действия. В този смисъл съм адвокат на всичките, не обвинител. Не харесвам режисурата, която се държи обвинително към характерите - тя някак си не вниква в сложността на ситуацията.

А ако някой влезе в твоята кожа, какви изненади го очакват там?
Ммм... Опасност от удавяне в дълбоки, непрогледни води, може би? (бурен смях) Големи, големи изненади го очакват (още по-бурен смях).
Какво дебне в тия дълбоки води?
Не си казвам тайните.

Какво може да те срине?
(обмисля внимателно) Нищо?
Никога ли не си се чувствал повален на ринга?
Напротив, на всеки проект се чувствам повален, защото започвам професията си от нула. Натрупванията при нас са много илюзорни. Реално ги има, но усещането на старта на нов спектакъл е, че трябва да изобретяваш театъра и неговите закони отново. Поне в моя случай е така.

Как се изправяш?
С търпение и упоритост.
А ти кого би сринал със земята?
Нямам изблици на крайна враждебност. По-скоро съм на мнение, че хората, които заслужават да бъдат сринати, го правят сами със себе си и неизбежно им се случва. Няма нужда да се помага отвън.

Каква суперсила би искал да притежаваш?
На всеопрощението.
В божествения смисъл?
Разбира се! То това е суперсила.

Какъв ставаш, когато се напиеш?
А! Много симпатичен човек! Моето пиянство ми е голямо достойнство. Ако приемем, че пиянството разкрива какъв всъщност си, то значи аз съм изключително светла личност. Обичам всички и целия свят. И го показвам.
И колко често се случва това?
Веднъж на няколко години, обаче е забележителен факт. Всички си спомнят с удоволствие (бурен смях). Иначе почти не пия - до такава степен, че започва да пречи на социализацията ми.

Вицове разказваш ли?
Две цици си говорят след секс и едната казва на другата: „Скъпа, между нас е свършено!"
Как пътуваш - с паспорт и четка за зъби или със свръхбагаж?
С точно толкова, колкото разрешава авиолинията. 23 килограма. Дзън-н-н! Обикновено са книги и други такива по-тежки неща. Винаги нося повече, отколкото използвам, имам инстинкт към леко презапасяване. Но не е патологично.

Тъмната или светлата част на денонощието е твоята?
А, и двете.
Ти кога спиш всъщност?
Ако искате, мога да ви кажа точна статистика? (започва да цъка по айфона си) Имам една апликация - Sleep Cycle, която мисля, че използва жироскоп. Когато си сложиш телефона на леглото, той регистрира движенията и аз разполагам с отчети, които спокойно мога да отворя и да ви съобщя, че през последните 322 нощи съм прекарал в леглото 11 седмици, а средната продължителност на съня ми е била 6 часа и 13 минути.

Въобще не е зле всъщност...
Най-краткото ми спане е било 15 минути и се е случило на 1 април 2012-а. А най-дългото е било на 28 ноември 2011-а, когато съм спал 9 часа и 56 минути.
Благодарим ти за изчерпателната информация. На теб за какво ти е?
Сложих си приложението по една причина - в последните 15 минути преди часа ти за събуждане, то изчислява най-плитката фаза на съня и започва да те буди с нежна мелодия, която не те стряска, ами лека-полека те вади за 10 минути. А аз от малък имам трудно изплуване от Морфей и затова.

Твое е ли е знамето на Европейския съюз?
Мое е. Аз съм еврофедералист. Смятам, че Европа би била по-силна при федерална система, отколкото при независими национални държави с висока степен на автономия. Нещо повече - смятам, че това точно за България е по-добре.
Споделял си, че детската ти мечта е да участваш в епос с мечове. Кой е твоят герой?
Одисей - защото най-малко върти меча, а е най-ефективен.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Бърза справка в колко паралелни реалности оперира към момента лицето Явор Гърдев установява следното: Първо, текат последни три седмици репетиции на Хамлет в Народния с Леонид Йовчев, Весела Бабинова, Мариус Куркински, Валентин Ганев, Ованес Торосян и още от лигата на феноменалните. (Куркински впрочем за първи път от 1996-а насам ще излезе на сцена под чужда режисура - и тогава пак беше с Гърдев, в Таня-Таня.) Второ, Тезей е във фаза кастинг на суперзвездите, което става по мейла, а след премиерата на Хамлет Явор нагазва в дълбокото, където догодина снима. Трето, със Захари Карабашлиев развиват сценарий за друг филм - Контра. Четвърто, пето и десето още са твърде потенциални, че да ни ги каже, но са някъде там.

Ние се мушваме набързо в почивката между две репетиции и ни се пада един Явор Гърдев в най-отлично разположение на духа, свирукащ и пригласящ с пълно гърло на сирените, които тъкмо извършват техническа проверка. Стените на стаята му в театъра са облепени плътно с принтирани черно-бели снимки на актьорите от Хамлет. Насред тях се спуска знамето на Европейския съюз, Бейрут свирят техния March of the Zapotec, а един мъфин и кафе чакат за обяд.

Ще се обърне ли Шекспир в гроба на 30 октомври 2012-а, или ще ти ръкопляска?
Tой не би могъл да се разбере на български. Дори от гроба. На англичаните и американците им е супер странно, като им кажа, че поставям Шекспир. „А? Как? На английски? Не? Шекспир на български?!?" Шекспир да бъде на някакъв друг език - за тях това е нещо като невъзможно.

А според теб?
Според мен, голямото ни преимущество е, че в която и да е неанглоговоряща култура Шекспир може да бъде съвременен автор - понеже на всеки десетина-двайсет години, а и по-често, излиза нов превод и така той се явява на актуализиран език. (След подробен сравнителен анализ Явор Гърдев се спира на шестнайстия поред български превод на Хамлет - от проф. Александър Шурбанов. - б.а.) Докато на английски е даден веднъж завинаги.

Казваш, че когато поставяш, реално живееш в сюжета. Какво става в това време с другия живот, в който си гражданин, съпруг, баща?
Минава на заден план, това става. То е така на всеки проект. На Хамлет - най-вече. Темите тук се отнасят до тънката материя, която няма никакво отношение към моментния ти социален или битов статус. Така че аз живея в Хамлет.

Ако удължат денонощието с два часа, какво ще правиш с тях?
Няма да забележа даже. Феноменът „свободно време" за мен отдавна отпадна - с въвеждането на постоянна готовност за отговор при дадено повикване. Денонощието ми е напълно уплътнено, тъй като следя на часовника си три различни зони и когато първият ми работен ден приключи, започва вторият - съобразен с Ню Йорк и Лос Анджелис. Няма такова нещо като време, в което можеш да си загасиш телефона. Аз всъщност го гася, когато репетирам. Може би това ми е свободното време (смее се).

Няма ли нещо гнило тук?
(категорично) Не. Някои хора считат, че трябва да работим, за да живеем. Тоест, работното време е един вид загубено и чак после идва свободното, в което е животът. Аз никога не мисля така. За мен работното време е житейско време, при това по-наситено от свободното. Даже мен свободното време ме дразни (смее се). И в екзистенциален план ми е малко по-загубено, отколкото времето на творчество.

Случва ли се да те загризе съвестта?
Гризе ме. Постоянно.
За какво ти пили?
Не казвам.

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
В момента, разбира се, на Хамлет. Но проблемът при мен е, че в главата ми стоят огромно количество персонажи и аз трябва да мина през всеки от тях, макар и в перспективата на основния герой. Бил съм какво ли не (смее се). Аз имам безкрайно много животи вече, даже повече от актьорите, тъй като те се занимават главно със собствения си персонаж, а аз - с всички поотделно, по същия начин.

С кого от Хамлет ти идва да се сбиеш?
Обратно, искам да прегърна всекиго, защото гледам да интерпретирам образите обемно, тоест да разбирам основанията за техните действия. В този смисъл съм адвокат на всичките, не обвинител. Не харесвам режисурата, която се държи обвинително към характерите - тя някак си не вниква в сложността на ситуацията.

А ако някой влезе в твоята кожа, какви изненади го очакват там?
Ммм... Опасност от удавяне в дълбоки, непрогледни води, може би? (бурен смях) Големи, големи изненади го очакват (още по-бурен смях).
Какво дебне в тия дълбоки води?
Не си казвам тайните.

Какво може да те срине?
(обмисля внимателно) Нищо?
Никога ли не си се чувствал повален на ринга?
Напротив, на всеки проект се чувствам повален, защото започвам професията си от нула. Натрупванията при нас са много илюзорни. Реално ги има, но усещането на старта на нов спектакъл е, че трябва да изобретяваш театъра и неговите закони отново. Поне в моя случай е така.

Как се изправяш?
С търпение и упоритост.
А ти кого би сринал със земята?
Нямам изблици на крайна враждебност. По-скоро съм на мнение, че хората, които заслужават да бъдат сринати, го правят сами със себе си и неизбежно им се случва. Няма нужда да се помага отвън.

Каква суперсила би искал да притежаваш?
На всеопрощението.
В божествения смисъл?
Разбира се! То това е суперсила.

Какъв ставаш, когато се напиеш?
А! Много симпатичен човек! Моето пиянство ми е голямо достойнство. Ако приемем, че пиянството разкрива какъв всъщност си, то значи аз съм изключително светла личност. Обичам всички и целия свят. И го показвам.
И колко често се случва това?
Веднъж на няколко години, обаче е забележителен факт. Всички си спомнят с удоволствие (бурен смях). Иначе почти не пия - до такава степен, че започва да пречи на социализацията ми.

Вицове разказваш ли?
Две цици си говорят след секс и едната казва на другата: „Скъпа, между нас е свършено!"
Как пътуваш - с паспорт и четка за зъби или със свръхбагаж?
С точно толкова, колкото разрешава авиолинията. 23 килограма. Дзън-н-н! Обикновено са книги и други такива по-тежки неща. Винаги нося повече, отколкото използвам, имам инстинкт към леко презапасяване. Но не е патологично.

Тъмната или светлата част на денонощието е твоята?
А, и двете.
Ти кога спиш всъщност?
Ако искате, мога да ви кажа точна статистика? (започва да цъка по айфона си) Имам една апликация - Sleep Cycle, която мисля, че използва жироскоп. Когато си сложиш телефона на леглото, той регистрира движенията и аз разполагам с отчети, които спокойно мога да отворя и да ви съобщя, че през последните 322 нощи съм прекарал в леглото 11 седмици, а средната продължителност на съня ми е била 6 часа и 13 минути.

Въобще не е зле всъщност...
Най-краткото ми спане е било 15 минути и се е случило на 1 април 2012-а. А най-дългото е било на 28 ноември 2011-а, когато съм спал 9 часа и 56 минути.
Благодарим ти за изчерпателната информация. На теб за какво ти е?
Сложих си приложението по една причина - в последните 15 минути преди часа ти за събуждане, то изчислява най-плитката фаза на съня и започва да те буди с нежна мелодия, която не те стряска, ами лека-полека те вади за 10 минути. А аз от малък имам трудно изплуване от Морфей и затова.

Твое е ли е знамето на Европейския съюз?
Мое е. Аз съм еврофедералист. Смятам, че Европа би била по-силна при федерална система, отколкото при независими национални държави с висока степен на автономия. Нещо повече - смятам, че това точно за България е по-добре.
Споделял си, че детската ти мечта е да участваш в епос с мечове. Кой е твоят герой?
Одисей - защото най-малко върти меча, а е най-ефективен.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆