☰
✕

Станислав Генадиев

5649 Категория: Нещо ново
Заради 27-те си години Станислав Генадиев на пръв поглед би трябвало да е борец в категория „млада надежда на съвременния танц в България" (при това изумителна като техника, присъствие и усещане за движение млада надежда, държим да уточним). На нас обаче по-редно ни се струва да го впишем сред ветераните, защото двамата с Виолета Витанова се хвърлят в дълбокото още в онези далечни години, когато изкуството им си беше дива екзотика по софийските сцени и Sofia Dance Week го нямаше даже. Тупваме веднага за доказателство Imago и Void, както и Калигула, Нощна пеперуда и Хамлет на Явор Гърдев, и препращаме вниманието ти към последното изпълнение на Станислав - Cadaver.

По идея на дигиталния артист Мартин Пенев, в това 20-минутно парче той е облепен с електроди, които предават тока, произвеждан от мускулите му, към един специален софтуер и така манипулират предварително записания звук на представлението. Сложно за обясняване, но красиво и приятнострашно за гледане, както ще се увериш (ако вече не си) в петък (16 ноември) на АCT Фестивал за свободен театър 2. През декември пък чакаме 3D mapping технология, известно количество домакински уреди и отношенията между един мъж и една жена в новия им спектакъл с Виолета Витанова.

Събуждам се с цигара и много крив.
Не мърдам от вкъщи без MP3 плейъра си и как да ви кажа какво има на него, като това са 80 гигабайта? Аз самият също се занимавам с музика - правя разни по-експериментални електронни неща, ембиънт, хип хоп. От време на време и пускам. Последно бях на втора сцена на Artmospheric и се надявам догодина пак.

Голямата новина е, че се одобри награда Икар за съвременен танц, която ще бъде връчена напролет и за която дължим благодарности най-вече на Виолета Витанова, като председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. По този начин колегите във всички субжанрове на театъра и танца имат шанс да получат реално признание.

А Министерство на културата ще бъде задължено да обръща внимание на тези хора и като се дадат европейски пари, те да не отиват само за фолклорни продукции. Които са суперяки и аз нямам нищо против да бъдат подкрепяни като част от нашата национална култура. Но ние трябва да сме и в крак с времето, защото е 2012-а и идва краят на света (смее се). Просто трябва.

Умирам от срам, когато осъзная, че съм направил грешка. И никой друг да не разбере, пак си умирам, затварям се в себе си и ставам некомуникативен.
Обикновено съм в черно.
Сложих си обецата на езика, когато бях млад и луд. Малко съм пънк по душа и бунтар, не обичам правилата.

Да си независим артист тук означава да си зависим от всичко - от зала, от театри, от пари. Сега, да чукна на дърво, все повече се финансират такъв тип проекти, започва да се създава общност, да се случват все по-хубави неща, но преди две години нямаше нито публика, нито интерес. Отиваш, играеш и чак ти става кофти, че не са те разбрали.

Средностатистическото българско семейство дава за арт 12 лева на месец, гледах някъде данни. Значи, един човек на семейство отива на театър веднъж месечно, което е абсурдно.
За сравнение ще посоча Белгия, където държат на изкуството и самите политици разбират, че хората трябва да бъдат културно образовани, за да живеят по добър начин и всичко да е на ниво.
Ако хората не гледат изкуство, нямат алтернативно виждане и това закучва нещата малко. Аз виждам резултата в България.

Изборът е един. Ако искаш да си правиш арта, автоматично ставаш „независим" и се оказваш човека, който върши всичко - фактури, преговори, организации. И накрая самият ти арт става един такъв пошъл и организационен, по учебник. И си казваш „Абе, ние толкова време загубихме, къде ще губим сега още повече, да им показваме нещо. Те и без това няма да го разберат." (размисля) Не винаги е така всъщност.

Идеята не е да направиш нещо, за да го разберат.
Идеята е да направиш нещо, което ти разбираш. Има ли логика за тебе, като артист, вътре в него, след това е окей. Вътрешният сюжет не е задължително да бъде четен от публиката. Това е малката разлика.

Някои хора си мислят, сега, значи, пиесата е за това как убивам еди кой си и затова аз трябва да отида и да го наръгам с изкуствен нож, да се разхвърчи една кръв, за да разберат те, че това е убийство.
Още от Imago ние си държим на една приятна тезичка с Вили, която гласи: „Зрителят сам създава историята си. Ние можем само да му покажем това, което искаме." А то през неговата призма може да означава още десет хиляди неща. Специално ние сме на този принцип и определено работим повече с двусмислици. При нас всичко е абстрактно (смее се).

Никога не танцувам на хипстър партита. Такива, easygoing shit партита. Много ми е трудно (смее се).
Ходя на ъндърграунд партита с брутална музика. Примерно Contemporary Techno Structures, организирано от Artmospheric.

Падам си по хубава музика и джаджи.
Последната ми такава излетя случайно от четвъртия етаж и беше iPhone.
Беше велико, когато бях в училище. Бяхме едни безгрижни олигофренчета и си мислехме, че разбираме всичко. Суперяко чувство.

Моят най-голям учител е Илиян Дрангажов, Бог да го прости. Той ни подготви за живота. Направи ни много силни. Благодарение на него ние на 16 години, когато влязохме в Операта, знаехме как да седим до артисти като Ясен Вълчанов и Росен Канев (солисти на балета - б. а.). Ако не беше Илиян, мисля, че нямаше да сме стигнали дотук, говоря за всичките ми колеги. Колкото и груб да е бил и колкото и много, много, много да наблягаше на дисциплината, с течение на времето осъзнахме, че това е суперполезно.

Класиката е една стабилна основа, върху която после вече може да правиш каквото си искаш, абсолютно. На мен балетът не ми е бил любовта и винаги съм се стремял към по-алтернативен начин на движение. Но искам да кажа, че класическият начин на работа винаги си личи, защото ние в училище го изграждаме от деца. Не става с два-три уъркшопа в чужбина.

Не си позволявам да седя на едно място. Това е ужас. Трябва да извършвам някаква дейност - да мисля, да пиша, да говоря, да свиря, да танцувам. 
Страшно се излагам, когато не мисля преди да говоря.

Майка ми често ми казва, че съм прасе. Защото не съм организиран.
Скачам на бой, когато нещата опрат дотам, че няма друго решение. И може би когато съм пиян.
Бих се сбил с министъра на културата.

Убивам за инспирация, която в момента намирам доста сложно. Вдъхновението може да е навсякъде, обаче когато ти самият не си отворен към него и го търсиш в себе си, е по-различно. И някак си винаги когато нещо много, много приятно се случи, след това изведнъж пропадаш тотално. Както при Хамлет - когато е най-щастлив, той решава да попита да бъдем или не. 

Влизам в огъня заради любовта.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Mr. Nobody. Просто някакъв филм, с който се приспах.
Определено ми харесва Брус Уилис (смее се). Клайв Оуен също. Аз с имената съм доста зле обаче и трудно ще изброя други.
Падам си по режисьори като Кубрик и... мммм... Кубрик.
Много се смях на Последният ергенски запой.
Планирам да гледам Матрицата 4. Ще излиза скоро.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, предимно ориентирана към дъб и бас звук.
Любимите ми групи са Nine Inch Nails и The Prodigy.
Най-добрите диджеи за мен са Richie Hawtin и Жоро Паскалев.
Най-силните партита, на които съм бил, бяха първите Метрополиси.
Ако в София дойде DJ Crush, би ми харесало доста.


ТАНЦЪТ
Последното яко представление, което гледах тук, беше Paris - солото на Иво Димчев, писано за и изпълнявано от Християн Бакалов. Показаха го на Sofia Dance Week. Християн е много добър танцьор, има суперсилно присъствие.
Хората, които бутат сцената напред, са Живко Желязков, Derida Dance Center, Виолета Витанова. С тях съм имал най-голяма връзка и може би затова ги казвам, но и не се сещам за друг, който да има такава последователност като тяхната.
Искам в София да дойдат DV8 от Англия. Те са една от световноизвестните танцови компании и, смея да кажа, имат адски много последователи на техния стил. Бих се изкефил да дойдат и Random - пак от Великобритания, иноватори в танца.


ТЕАТЪРЪТ
Режисьорът с главно Р е Явор Гърдев.
Любимите ми актьори са Христо Петков, Мариус, Вальо Ганев, Весела Бабинова, Снежина Петрова, Цветан Алексиев. Ованес Торосян ме впечатлява също, но по-скоро в киното.
На АСТ Фестивал за свободен театър 2 ще гледам medea, защото съм работил с Мирослав Йорданов и съм любопитен какво са свършили. Изглежда интересен проект. Първо, хората вътре не са танцьори. Мисля всъщност, че само момичето (Мирослава Захова - б. а.) е танцьор, но не съм я виждал. Доколкото знам, има и патица, което е показателно за стила на Мирослав - той винаги се хвърля към животинския свят. Преди беше кон, имаше и сърнички, различни животни сладки. Ще гледам и АЗАМЕН, защото използват същия похват като нас в Cadaver и ми е интересно те какво правят с него.
Предполагам всъщност, че ще гледам повечето спектакли.


КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Лошото време на Пол Гимар. Доста странна книжка. Хареса ми, че става въпрос за човек с раздвоение на личността и двата му варианта.
Сега чета Дюн. Винаги съм бил запален по фентъзи. 
Най-добре пише Шекспир.

Станислав Генадиев е в Cadaver на 16 ноември (петък) от 20:20 в Червената къща на ул. „Любен Каравелов" 15. ACT Фестивал за свободен театър 2 е от 14 до 18 ноември.
Пълната програма е тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Заради 27-те си години Станислав Генадиев на пръв поглед би трябвало да е борец в категория „млада надежда на съвременния танц в България" (при това изумителна като техника, присъствие и усещане за движение млада надежда, държим да уточним). На нас обаче по-редно ни се струва да го впишем сред ветераните, защото двамата с Виолета Витанова се хвърлят в дълбокото още в онези далечни години, когато изкуството им си беше дива екзотика по софийските сцени и Sofia Dance Week го нямаше даже. Тупваме веднага за доказателство Imago и Void, както и Калигула, Нощна пеперуда и Хамлет на Явор Гърдев, и препращаме вниманието ти към последното изпълнение на Станислав - Cadaver.

По идея на дигиталния артист Мартин Пенев, в това 20-минутно парче той е облепен с електроди, които предават тока, произвеждан от мускулите му, към един специален софтуер и така манипулират предварително записания звук на представлението. Сложно за обясняване, но красиво и приятнострашно за гледане, както ще се увериш (ако вече не си) в петък (16 ноември) на АCT Фестивал за свободен театър 2. През декември пък чакаме 3D mapping технология, известно количество домакински уреди и отношенията между един мъж и една жена в новия им спектакъл с Виолета Витанова.

Събуждам се с цигара и много крив.
Не мърдам от вкъщи без MP3 плейъра си и как да ви кажа какво има на него, като това са 80 гигабайта? Аз самият също се занимавам с музика - правя разни по-експериментални електронни неща, ембиънт, хип хоп. От време на време и пускам. Последно бях на втора сцена на Artmospheric и се надявам догодина пак.

Голямата новина е, че се одобри награда Икар за съвременен танц, която ще бъде връчена напролет и за която дължим благодарности най-вече на Виолета Витанова, като председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. По този начин колегите във всички субжанрове на театъра и танца имат шанс да получат реално признание.

А Министерство на културата ще бъде задължено да обръща внимание на тези хора и като се дадат европейски пари, те да не отиват само за фолклорни продукции. Които са суперяки и аз нямам нищо против да бъдат подкрепяни като част от нашата национална култура. Но ние трябва да сме и в крак с времето, защото е 2012-а и идва краят на света (смее се). Просто трябва.

Умирам от срам, когато осъзная, че съм направил грешка. И никой друг да не разбере, пак си умирам, затварям се в себе си и ставам некомуникативен.
Обикновено съм в черно.
Сложих си обецата на езика, когато бях млад и луд. Малко съм пънк по душа и бунтар, не обичам правилата.

Да си независим артист тук означава да си зависим от всичко - от зала, от театри, от пари. Сега, да чукна на дърво, все повече се финансират такъв тип проекти, започва да се създава общност, да се случват все по-хубави неща, но преди две години нямаше нито публика, нито интерес. Отиваш, играеш и чак ти става кофти, че не са те разбрали.

Средностатистическото българско семейство дава за арт 12 лева на месец, гледах някъде данни. Значи, един човек на семейство отива на театър веднъж месечно, което е абсурдно.
За сравнение ще посоча Белгия, където държат на изкуството и самите политици разбират, че хората трябва да бъдат културно образовани, за да живеят по добър начин и всичко да е на ниво.
Ако хората не гледат изкуство, нямат алтернативно виждане и това закучва нещата малко. Аз виждам резултата в България.

Изборът е един. Ако искаш да си правиш арта, автоматично ставаш „независим" и се оказваш човека, който върши всичко - фактури, преговори, организации. И накрая самият ти арт става един такъв пошъл и организационен, по учебник. И си казваш „Абе, ние толкова време загубихме, къде ще губим сега още повече, да им показваме нещо. Те и без това няма да го разберат." (размисля) Не винаги е така всъщност.

Идеята не е да направиш нещо, за да го разберат.
Идеята е да направиш нещо, което ти разбираш. Има ли логика за тебе, като артист, вътре в него, след това е окей. Вътрешният сюжет не е задължително да бъде четен от публиката. Това е малката разлика.

Някои хора си мислят, сега, значи, пиесата е за това как убивам еди кой си и затова аз трябва да отида и да го наръгам с изкуствен нож, да се разхвърчи една кръв, за да разберат те, че това е убийство.
Още от Imago ние си държим на една приятна тезичка с Вили, която гласи: „Зрителят сам създава историята си. Ние можем само да му покажем това, което искаме." А то през неговата призма може да означава още десет хиляди неща. Специално ние сме на този принцип и определено работим повече с двусмислици. При нас всичко е абстрактно (смее се).

Никога не танцувам на хипстър партита. Такива, easygoing shit партита. Много ми е трудно (смее се).
Ходя на ъндърграунд партита с брутална музика. Примерно Contemporary Techno Structures, организирано от Artmospheric.

Падам си по хубава музика и джаджи.
Последната ми такава излетя случайно от четвъртия етаж и беше iPhone.
Беше велико, когато бях в училище. Бяхме едни безгрижни олигофренчета и си мислехме, че разбираме всичко. Суперяко чувство.

Моят най-голям учител е Илиян Дрангажов, Бог да го прости. Той ни подготви за живота. Направи ни много силни. Благодарение на него ние на 16 години, когато влязохме в Операта, знаехме как да седим до артисти като Ясен Вълчанов и Росен Канев (солисти на балета - б. а.). Ако не беше Илиян, мисля, че нямаше да сме стигнали дотук, говоря за всичките ми колеги. Колкото и груб да е бил и колкото и много, много, много да наблягаше на дисциплината, с течение на времето осъзнахме, че това е суперполезно.

Класиката е една стабилна основа, върху която после вече може да правиш каквото си искаш, абсолютно. На мен балетът не ми е бил любовта и винаги съм се стремял към по-алтернативен начин на движение. Но искам да кажа, че класическият начин на работа винаги си личи, защото ние в училище го изграждаме от деца. Не става с два-три уъркшопа в чужбина.

Не си позволявам да седя на едно място. Това е ужас. Трябва да извършвам някаква дейност - да мисля, да пиша, да говоря, да свиря, да танцувам. 
Страшно се излагам, когато не мисля преди да говоря.

Майка ми често ми казва, че съм прасе. Защото не съм организиран.
Скачам на бой, когато нещата опрат дотам, че няма друго решение. И може би когато съм пиян.
Бих се сбил с министъра на културата.

Убивам за инспирация, която в момента намирам доста сложно. Вдъхновението може да е навсякъде, обаче когато ти самият не си отворен към него и го търсиш в себе си, е по-различно. И някак си винаги когато нещо много, много приятно се случи, след това изведнъж пропадаш тотално. Както при Хамлет - когато е най-щастлив, той решава да попита да бъдем или не. 

Влизам в огъня заради любовта.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Mr. Nobody. Просто някакъв филм, с който се приспах.
Определено ми харесва Брус Уилис (смее се). Клайв Оуен също. Аз с имената съм доста зле обаче и трудно ще изброя други.
Падам си по режисьори като Кубрик и... мммм... Кубрик.
Много се смях на Последният ергенски запой.
Планирам да гледам Матрицата 4. Ще излиза скоро.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, предимно ориентирана към дъб и бас звук.
Любимите ми групи са Nine Inch Nails и The Prodigy.
Най-добрите диджеи за мен са Richie Hawtin и Жоро Паскалев.
Най-силните партита, на които съм бил, бяха първите Метрополиси.
Ако в София дойде DJ Crush, би ми харесало доста.


ТАНЦЪТ
Последното яко представление, което гледах тук, беше Paris - солото на Иво Димчев, писано за и изпълнявано от Християн Бакалов. Показаха го на Sofia Dance Week. Християн е много добър танцьор, има суперсилно присъствие.
Хората, които бутат сцената напред, са Живко Желязков, Derida Dance Center, Виолета Витанова. С тях съм имал най-голяма връзка и може би затова ги казвам, но и не се сещам за друг, който да има такава последователност като тяхната.
Искам в София да дойдат DV8 от Англия. Те са една от световноизвестните танцови компании и, смея да кажа, имат адски много последователи на техния стил. Бих се изкефил да дойдат и Random - пак от Великобритания, иноватори в танца.


ТЕАТЪРЪТ
Режисьорът с главно Р е Явор Гърдев.
Любимите ми актьори са Христо Петков, Мариус, Вальо Ганев, Весела Бабинова, Снежина Петрова, Цветан Алексиев. Ованес Торосян ме впечатлява също, но по-скоро в киното.
На АСТ Фестивал за свободен театър 2 ще гледам medea, защото съм работил с Мирослав Йорданов и съм любопитен какво са свършили. Изглежда интересен проект. Първо, хората вътре не са танцьори. Мисля всъщност, че само момичето (Мирослава Захова - б. а.) е танцьор, но не съм я виждал. Доколкото знам, има и патица, което е показателно за стила на Мирослав - той винаги се хвърля към животинския свят. Преди беше кон, имаше и сърнички, различни животни сладки. Ще гледам и АЗАМЕН, защото използват същия похват като нас в Cadaver и ми е интересно те какво правят с него.
Предполагам всъщност, че ще гледам повечето спектакли.


КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Лошото време на Пол Гимар. Доста странна книжка. Хареса ми, че става въпрос за човек с раздвоение на личността и двата му варианта.
Сега чета Дюн. Винаги съм бил запален по фентъзи. 
Най-добре пише Шекспир.

Станислав Генадиев е в Cadaver на 16 ноември (петък) от 20:20 в Червената къща на ул. „Любен Каравелов" 15. ACT Фестивал за свободен театър 2 е от 14 до 18 ноември.
Пълната програма е тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните