☰
✕

Станислав Генадиев

5649 Категория: Нещо ново
Заради 27-те си години Станислав Генадиев на пръв поглед би трябвало да е борец в категория „млада надежда на съвременния танц в България" (при това изумителна като техника, присъствие и усещане за движение млада надежда, държим да уточним). На нас обаче по-редно ни се струва да го впишем сред ветераните, защото двамата с Виолета Витанова се хвърлят в дълбокото още в онези далечни години, когато изкуството им си беше дива екзотика по софийските сцени и Sofia Dance Week го нямаше даже. Тупваме веднага за доказателство Imago и Void, както и Калигула, Нощна пеперуда и Хамлет на Явор Гърдев, и препращаме вниманието ти към последното изпълнение на Станислав - Cadaver.

По идея на дигиталния артист Мартин Пенев, в това 20-минутно парче той е облепен с електроди, които предават тока, произвеждан от мускулите му, към един специален софтуер и така манипулират предварително записания звук на представлението. Сложно за обясняване, но красиво и приятнострашно за гледане, както ще се увериш (ако вече не си) в петък (16 ноември) на АCT Фестивал за свободен театър 2. През декември пък чакаме 3D mapping технология, известно количество домакински уреди и отношенията между един мъж и една жена в новия им спектакъл с Виолета Витанова.

Събуждам се с цигара и много крив.
Не мърдам от вкъщи без MP3 плейъра си и как да ви кажа какво има на него, като това са 80 гигабайта? Аз самият също се занимавам с музика - правя разни по-експериментални електронни неща, ембиънт, хип хоп. От време на време и пускам. Последно бях на втора сцена на Artmospheric и се надявам догодина пак.

Голямата новина е, че се одобри награда Икар за съвременен танц, която ще бъде връчена напролет и за която дължим благодарности най-вече на Виолета Витанова, като председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. По този начин колегите във всички субжанрове на театъра и танца имат шанс да получат реално признание.

А Министерство на културата ще бъде задължено да обръща внимание на тези хора и като се дадат европейски пари, те да не отиват само за фолклорни продукции. Които са суперяки и аз нямам нищо против да бъдат подкрепяни като част от нашата национална култура. Но ние трябва да сме и в крак с времето, защото е 2012-а и идва краят на света (смее се). Просто трябва.

Умирам от срам, когато осъзная, че съм направил грешка. И никой друг да не разбере, пак си умирам, затварям се в себе си и ставам некомуникативен.
Обикновено съм в черно.
Сложих си обецата на езика, когато бях млад и луд. Малко съм пънк по душа и бунтар, не обичам правилата.

Да си независим артист тук означава да си зависим от всичко - от зала, от театри, от пари. Сега, да чукна на дърво, все повече се финансират такъв тип проекти, започва да се създава общност, да се случват все по-хубави неща, но преди две години нямаше нито публика, нито интерес. Отиваш, играеш и чак ти става кофти, че не са те разбрали.

Средностатистическото българско семейство дава за арт 12 лева на месец, гледах някъде данни. Значи, един човек на семейство отива на театър веднъж месечно, което е абсурдно.
За сравнение ще посоча Белгия, където държат на изкуството и самите политици разбират, че хората трябва да бъдат културно образовани, за да живеят по добър начин и всичко да е на ниво.
Ако хората не гледат изкуство, нямат алтернативно виждане и това закучва нещата малко. Аз виждам резултата в България.

Изборът е един. Ако искаш да си правиш арта, автоматично ставаш „независим" и се оказваш човека, който върши всичко - фактури, преговори, организации. И накрая самият ти арт става един такъв пошъл и организационен, по учебник. И си казваш „Абе, ние толкова време загубихме, къде ще губим сега още повече, да им показваме нещо. Те и без това няма да го разберат." (размисля) Не винаги е така всъщност.

Идеята не е да направиш нещо, за да го разберат.
Идеята е да направиш нещо, което ти разбираш. Има ли логика за тебе, като артист, вътре в него, след това е окей. Вътрешният сюжет не е задължително да бъде четен от публиката. Това е малката разлика.

Някои хора си мислят, сега, значи, пиесата е за това как убивам еди кой си и затова аз трябва да отида и да го наръгам с изкуствен нож, да се разхвърчи една кръв, за да разберат те, че това е убийство.
Още от Imago ние си държим на една приятна тезичка с Вили, която гласи: „Зрителят сам създава историята си. Ние можем само да му покажем това, което искаме." А то през неговата призма може да означава още десет хиляди неща. Специално ние сме на този принцип и определено работим повече с двусмислици. При нас всичко е абстрактно (смее се).

Никога не танцувам на хипстър партита. Такива, easygoing shit партита. Много ми е трудно (смее се).
Ходя на ъндърграунд партита с брутална музика. Примерно Contemporary Techno Structures, организирано от Artmospheric.

Падам си по хубава музика и джаджи.
Последната ми такава излетя случайно от четвъртия етаж и беше iPhone.
Беше велико, когато бях в училище. Бяхме едни безгрижни олигофренчета и си мислехме, че разбираме всичко. Суперяко чувство.

Моят най-голям учител е Илиян Дрангажов, Бог да го прости. Той ни подготви за живота. Направи ни много силни. Благодарение на него ние на 16 години, когато влязохме в Операта, знаехме как да седим до артисти като Ясен Вълчанов и Росен Канев (солисти на балета - б. а.). Ако не беше Илиян, мисля, че нямаше да сме стигнали дотук, говоря за всичките ми колеги. Колкото и груб да е бил и колкото и много, много, много да наблягаше на дисциплината, с течение на времето осъзнахме, че това е суперполезно.

Класиката е една стабилна основа, върху която после вече може да правиш каквото си искаш, абсолютно. На мен балетът не ми е бил любовта и винаги съм се стремял към по-алтернативен начин на движение. Но искам да кажа, че класическият начин на работа винаги си личи, защото ние в училище го изграждаме от деца. Не става с два-три уъркшопа в чужбина.

Не си позволявам да седя на едно място. Това е ужас. Трябва да извършвам някаква дейност - да мисля, да пиша, да говоря, да свиря, да танцувам. 
Страшно се излагам, когато не мисля преди да говоря.

Майка ми често ми казва, че съм прасе. Защото не съм организиран.
Скачам на бой, когато нещата опрат дотам, че няма друго решение. И може би когато съм пиян.
Бих се сбил с министъра на културата.

Убивам за инспирация, която в момента намирам доста сложно. Вдъхновението може да е навсякъде, обаче когато ти самият не си отворен към него и го търсиш в себе си, е по-различно. И някак си винаги когато нещо много, много приятно се случи, след това изведнъж пропадаш тотално. Както при Хамлет - когато е най-щастлив, той решава да попита да бъдем или не. 

Влизам в огъня заради любовта.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Mr. Nobody. Просто някакъв филм, с който се приспах.
Определено ми харесва Брус Уилис (смее се). Клайв Оуен също. Аз с имената съм доста зле обаче и трудно ще изброя други.
Падам си по режисьори като Кубрик и... мммм... Кубрик.
Много се смях на Последният ергенски запой.
Планирам да гледам Матрицата 4. Ще излиза скоро.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, предимно ориентирана към дъб и бас звук.
Любимите ми групи са Nine Inch Nails и The Prodigy.
Най-добрите диджеи за мен са Richie Hawtin и Жоро Паскалев.
Най-силните партита, на които съм бил, бяха първите Метрополиси.
Ако в София дойде DJ Crush, би ми харесало доста.


ТАНЦЪТ
Последното яко представление, което гледах тук, беше Paris - солото на Иво Димчев, писано за и изпълнявано от Християн Бакалов. Показаха го на Sofia Dance Week. Християн е много добър танцьор, има суперсилно присъствие.
Хората, които бутат сцената напред, са Живко Желязков, Derida Dance Center, Виолета Витанова. С тях съм имал най-голяма връзка и може би затова ги казвам, но и не се сещам за друг, който да има такава последователност като тяхната.
Искам в София да дойдат DV8 от Англия. Те са една от световноизвестните танцови компании и, смея да кажа, имат адски много последователи на техния стил. Бих се изкефил да дойдат и Random - пак от Великобритания, иноватори в танца.


ТЕАТЪРЪТ
Режисьорът с главно Р е Явор Гърдев.
Любимите ми актьори са Христо Петков, Мариус, Вальо Ганев, Весела Бабинова, Снежина Петрова, Цветан Алексиев. Ованес Торосян ме впечатлява също, но по-скоро в киното.
На АСТ Фестивал за свободен театър 2 ще гледам medea, защото съм работил с Мирослав Йорданов и съм любопитен какво са свършили. Изглежда интересен проект. Първо, хората вътре не са танцьори. Мисля всъщност, че само момичето (Мирослава Захова - б. а.) е танцьор, но не съм я виждал. Доколкото знам, има и патица, което е показателно за стила на Мирослав - той винаги се хвърля към животинския свят. Преди беше кон, имаше и сърнички, различни животни сладки. Ще гледам и АЗАМЕН, защото използват същия похват като нас в Cadaver и ми е интересно те какво правят с него.
Предполагам всъщност, че ще гледам повечето спектакли.


КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Лошото време на Пол Гимар. Доста странна книжка. Хареса ми, че става въпрос за човек с раздвоение на личността и двата му варианта.
Сега чета Дюн. Винаги съм бил запален по фентъзи. 
Най-добре пише Шекспир.

Станислав Генадиев е в Cadaver на 16 ноември (петък) от 20:20 в Червената къща на ул. „Любен Каравелов" 15. ACT Фестивал за свободен театър 2 е от 14 до 18 ноември.
Пълната програма е тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Заради 27-те си години Станислав Генадиев на пръв поглед би трябвало да е борец в категория „млада надежда на съвременния танц в България" (при това изумителна като техника, присъствие и усещане за движение млада надежда, държим да уточним). На нас обаче по-редно ни се струва да го впишем сред ветераните, защото двамата с Виолета Витанова се хвърлят в дълбокото още в онези далечни години, когато изкуството им си беше дива екзотика по софийските сцени и Sofia Dance Week го нямаше даже. Тупваме веднага за доказателство Imago и Void, както и Калигула, Нощна пеперуда и Хамлет на Явор Гърдев, и препращаме вниманието ти към последното изпълнение на Станислав - Cadaver.

По идея на дигиталния артист Мартин Пенев, в това 20-минутно парче той е облепен с електроди, които предават тока, произвеждан от мускулите му, към един специален софтуер и така манипулират предварително записания звук на представлението. Сложно за обясняване, но красиво и приятнострашно за гледане, както ще се увериш (ако вече не си) в петък (16 ноември) на АCT Фестивал за свободен театър 2. През декември пък чакаме 3D mapping технология, известно количество домакински уреди и отношенията между един мъж и една жена в новия им спектакъл с Виолета Витанова.

Събуждам се с цигара и много крив.
Не мърдам от вкъщи без MP3 плейъра си и как да ви кажа какво има на него, като това са 80 гигабайта? Аз самият също се занимавам с музика - правя разни по-експериментални електронни неща, ембиънт, хип хоп. От време на време и пускам. Последно бях на втора сцена на Artmospheric и се надявам догодина пак.

Голямата новина е, че се одобри награда Икар за съвременен танц, която ще бъде връчена напролет и за която дължим благодарности най-вече на Виолета Витанова, като председател на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства. По този начин колегите във всички субжанрове на театъра и танца имат шанс да получат реално признание.

А Министерство на културата ще бъде задължено да обръща внимание на тези хора и като се дадат европейски пари, те да не отиват само за фолклорни продукции. Които са суперяки и аз нямам нищо против да бъдат подкрепяни като част от нашата национална култура. Но ние трябва да сме и в крак с времето, защото е 2012-а и идва краят на света (смее се). Просто трябва.

Умирам от срам, когато осъзная, че съм направил грешка. И никой друг да не разбере, пак си умирам, затварям се в себе си и ставам некомуникативен.
Обикновено съм в черно.
Сложих си обецата на езика, когато бях млад и луд. Малко съм пънк по душа и бунтар, не обичам правилата.

Да си независим артист тук означава да си зависим от всичко - от зала, от театри, от пари. Сега, да чукна на дърво, все повече се финансират такъв тип проекти, започва да се създава общност, да се случват все по-хубави неща, но преди две години нямаше нито публика, нито интерес. Отиваш, играеш и чак ти става кофти, че не са те разбрали.

Средностатистическото българско семейство дава за арт 12 лева на месец, гледах някъде данни. Значи, един човек на семейство отива на театър веднъж месечно, което е абсурдно.
За сравнение ще посоча Белгия, където държат на изкуството и самите политици разбират, че хората трябва да бъдат културно образовани, за да живеят по добър начин и всичко да е на ниво.
Ако хората не гледат изкуство, нямат алтернативно виждане и това закучва нещата малко. Аз виждам резултата в България.

Изборът е един. Ако искаш да си правиш арта, автоматично ставаш „независим" и се оказваш човека, който върши всичко - фактури, преговори, организации. И накрая самият ти арт става един такъв пошъл и организационен, по учебник. И си казваш „Абе, ние толкова време загубихме, къде ще губим сега още повече, да им показваме нещо. Те и без това няма да го разберат." (размисля) Не винаги е така всъщност.

Идеята не е да направиш нещо, за да го разберат.
Идеята е да направиш нещо, което ти разбираш. Има ли логика за тебе, като артист, вътре в него, след това е окей. Вътрешният сюжет не е задължително да бъде четен от публиката. Това е малката разлика.

Някои хора си мислят, сега, значи, пиесата е за това как убивам еди кой си и затова аз трябва да отида и да го наръгам с изкуствен нож, да се разхвърчи една кръв, за да разберат те, че това е убийство.
Още от Imago ние си държим на една приятна тезичка с Вили, която гласи: „Зрителят сам създава историята си. Ние можем само да му покажем това, което искаме." А то през неговата призма може да означава още десет хиляди неща. Специално ние сме на този принцип и определено работим повече с двусмислици. При нас всичко е абстрактно (смее се).

Никога не танцувам на хипстър партита. Такива, easygoing shit партита. Много ми е трудно (смее се).
Ходя на ъндърграунд партита с брутална музика. Примерно Contemporary Techno Structures, организирано от Artmospheric.

Падам си по хубава музика и джаджи.
Последната ми такава излетя случайно от четвъртия етаж и беше iPhone.
Беше велико, когато бях в училище. Бяхме едни безгрижни олигофренчета и си мислехме, че разбираме всичко. Суперяко чувство.

Моят най-голям учител е Илиян Дрангажов, Бог да го прости. Той ни подготви за живота. Направи ни много силни. Благодарение на него ние на 16 години, когато влязохме в Операта, знаехме как да седим до артисти като Ясен Вълчанов и Росен Канев (солисти на балета - б. а.). Ако не беше Илиян, мисля, че нямаше да сме стигнали дотук, говоря за всичките ми колеги. Колкото и груб да е бил и колкото и много, много, много да наблягаше на дисциплината, с течение на времето осъзнахме, че това е суперполезно.

Класиката е една стабилна основа, върху която после вече може да правиш каквото си искаш, абсолютно. На мен балетът не ми е бил любовта и винаги съм се стремял към по-алтернативен начин на движение. Но искам да кажа, че класическият начин на работа винаги си личи, защото ние в училище го изграждаме от деца. Не става с два-три уъркшопа в чужбина.

Не си позволявам да седя на едно място. Това е ужас. Трябва да извършвам някаква дейност - да мисля, да пиша, да говоря, да свиря, да танцувам. 
Страшно се излагам, когато не мисля преди да говоря.

Майка ми често ми казва, че съм прасе. Защото не съм организиран.
Скачам на бой, когато нещата опрат дотам, че няма друго решение. И може би когато съм пиян.
Бих се сбил с министъра на културата.

Убивам за инспирация, която в момента намирам доста сложно. Вдъхновението може да е навсякъде, обаче когато ти самият не си отворен към него и го търсиш в себе си, е по-различно. И някак си винаги когато нещо много, много приятно се случи, след това изведнъж пропадаш тотално. Както при Хамлет - когато е най-щастлив, той решава да попита да бъдем или не. 

Влизам в огъня заради любовта.

 

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Mr. Nobody. Просто някакъв филм, с който се приспах.
Определено ми харесва Брус Уилис (смее се). Клайв Оуен също. Аз с имената съм доста зле обаче и трудно ще изброя други.
Падам си по режисьори като Кубрик и... мммм... Кубрик.
Много се смях на Последният ергенски запой.
Планирам да гледам Матрицата 4. Ще излиза скоро.


МУЗИКАТА
Обикновено слушам електронна музика, предимно ориентирана към дъб и бас звук.
Любимите ми групи са Nine Inch Nails и The Prodigy.
Най-добрите диджеи за мен са Richie Hawtin и Жоро Паскалев.
Най-силните партита, на които съм бил, бяха първите Метрополиси.
Ако в София дойде DJ Crush, би ми харесало доста.


ТАНЦЪТ
Последното яко представление, което гледах тук, беше Paris - солото на Иво Димчев, писано за и изпълнявано от Християн Бакалов. Показаха го на Sofia Dance Week. Християн е много добър танцьор, има суперсилно присъствие.
Хората, които бутат сцената напред, са Живко Желязков, Derida Dance Center, Виолета Витанова. С тях съм имал най-голяма връзка и може би затова ги казвам, но и не се сещам за друг, който да има такава последователност като тяхната.
Искам в София да дойдат DV8 от Англия. Те са една от световноизвестните танцови компании и, смея да кажа, имат адски много последователи на техния стил. Бих се изкефил да дойдат и Random - пак от Великобритания, иноватори в танца.


ТЕАТЪРЪТ
Режисьорът с главно Р е Явор Гърдев.
Любимите ми актьори са Христо Петков, Мариус, Вальо Ганев, Весела Бабинова, Снежина Петрова, Цветан Алексиев. Ованес Торосян ме впечатлява също, но по-скоро в киното.
На АСТ Фестивал за свободен театър 2 ще гледам medea, защото съм работил с Мирослав Йорданов и съм любопитен какво са свършили. Изглежда интересен проект. Първо, хората вътре не са танцьори. Мисля всъщност, че само момичето (Мирослава Захова - б. а.) е танцьор, но не съм я виждал. Доколкото знам, има и патица, което е показателно за стила на Мирослав - той винаги се хвърля към животинския свят. Преди беше кон, имаше и сърнички, различни животни сладки. Ще гледам и АЗАМЕН, защото използват същия похват като нас в Cadaver и ми е интересно те какво правят с него.
Предполагам всъщност, че ще гледам повечето спектакли.


КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Лошото време на Пол Гимар. Доста странна книжка. Хареса ми, че става въпрос за човек с раздвоение на личността и двата му варианта.
Сега чета Дюн. Винаги съм бил запален по фентъзи. 
Най-добре пише Шекспир.

Станислав Генадиев е в Cadaver на 16 ноември (петък) от 20:20 в Червената къща на ул. „Любен Каравелов" 15. ACT Фестивал за свободен театър 2 е от 14 до 18 ноември.
Пълната програма е тук

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

 

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно