Трансформатори участваха и на предните Архитектурни седмици, но ние насочихме мерника си към тях покрай пейката във формата на гаечен ключ на форум Дом и оттогава ги държим на прицел. Могат да се похвалят с няколко осъществени идеи, които са повече от страхотни - сред тях са обновената спирка „Шинков" в Дианабад, изрисуваните елтабла по „Шишман", както и проектът „Таблоид", върху който все още работят и за който има повече тук. „За съжаление Трансформатори не консумира целия потенциал на членовете си, защото нямаме годишен бюджет. Трябва да има грантове, които финансират минималното съществуване на организации, доказали, че са полезни - такива като нашата. Голяма част от екипа работи допълнително: някои се занимават с проектиране, а други - с гледане на деца", казва ни арх. Делчо Делчев, който в момента е докторант в БАН по проблемите на панелното строителство и отделно специализира опазване на културното наследство. Истински ентусиаст.
Какво представлява работилницата на Трансформатори?
Тунинговане на София иска да преобрази един софийски подлез в Борисовата градина - мрачна, мръсна, но важна за пешеходците точка в града. Участниците ще правят мозъчни атаки и скици, ще си подават идеи за превръщането на това негативно пространство в удобно, уютно и провокативно място. След като приключи Sofia Architecture Week следва фазата с набиране на средства, а после и самото изпълнение. Наши партньори са Knauf и Вosch.
Кой е най-ужасният подлез в София?
(категорично) Неосветеният. В други пък, където светлината не е проблем, има търговия, което ги прави не по-малко ужасни. Симбиозата между двете е възможна, но трябва да е умерена, подлезът не е търговска улица.
Как може да стане това?
Искаме да потърсим нова функционалност на тези пространства, а не просто да им сменим лампите. Най-елементарното например е някои да станат галерии за фотографски експозиции, а ако наблизо има училище, да се изложат ученически творби там. Училището има хор? Тогава да озвучим близкия подлез с негови записи.
Какви са другите ви участия в Sofia Architecture Week?
В изложбата Неограничени Балкани? представяме проекта си „6 за София" - серия творчески работилници, които решават не само на хартия някой градски проблем. Първата тема е за подлеза, а следващите - за градския кенеф, чешма, спирка, будка и вътрешен двор. Вторият модул ще бъде обявен официално на 11 ноември, когато е Световният ден на тоалетните. Тоалетната е нещо толкова естествено, какво пречи да е някаква красива сграда, а не сегашните душегубки.
Нищо не пречи, разбира се. Участвате и в дискусията „Архитектура и политика", защо така?
Да, тези две неща трябва да са свързани непрекъснато, за да не се получават изцепки като премиерските. (възмутено) Не може той да прави градоустройство с няколко стадиона, при положение, че нямаме национален футбол. Политиците трябва да търсят архитектите и обратното.
Забелязвате ли по-голям интерес към архитектурата в последните години от хора извън професията?
Има интерес и искаме да го използваме, за да създадем самокритика в обществото към градските проблеми. Защото общинарите са функционери и не се самоинициират да предприемат каквото и да било. Хората трябва да са чувствителни към проблемите - да се дразнят, когато нещо не е добре.
Каква е актуалната тенденция в архитектурата?
Тя не е нова и се състои в това да няма тенденции (смее се). Архитектурата е синтетична и включва в себе си много други сфери, зависима е от тях. Има тенденция проектите да се случват все по-прозрачно. Това става и в България, но много бавно.
Какво смятате за архитектурните конкурси у нас?
Всеки месец Общината трябва да бълва такива. Световната практика е организирането им да се възлага на структури като нашата. Ето, сега списание Едно направиха конкурс за метростанция, който е първият в София. (отново се възмущава) Колко метростанции бяха изградени и коя от коя е по-ужасна! Конкурсът е демократичното средство за равнопоставеност на конкуренцията.
Кое е най-хубавото място в града ни според Трансформатори?
От наша гледна точка това е място, което провокира към трансформация (усмихва се). Но има такива, където развитието трябва да се забави, за да запазят духа на старото. Те са част от идентичността на града и рефлектират върху идентичността на гражданите.
Коя е най-голямата тъпотия в София, случила се в последните години?
Женски пазар. Той има нужда от съвсем малко тунинговане и поддръжка - приветливи сергии и хора, които не те лъжат. Трябва да бъдат допуснати дребните собственици, а не зеленчуковата мафия. И да е чисто. Дотук чухте ли нещо за архитектурата? Има локации в София, които и тя не може да оправи, а само да ги повреди. Не става да минеш с булдозерите през Женски пазар и да затриеш място, което от векове е там. А проектът за него гласи, че трябва да се превърне в зелени площи за разходка и паркинг отдолу.
Ако ти беше главен архитект на София, кое е първото нещо, което би направил?
Бих променил институцията главен архитект. Той не трябва да се занимава с разрешителни за строеж, а да инициира конкурси; да се заеме с градското развитие, а не да прави аудиенции на инвеститори. Така този главен архитект ще ходи повече по света и ще се среща с други главни архитекти, ще види какъв е чуждестранният опит. Той трябва да бъде едновременно и външният, и вътрешният министър на града, а не чиновник.
Какво си пожелаваш за София?
Бих искал повече концентрация и усилие в крайните квартали. Дори си направих един експеримент - не е толкова фатално и цяла седмица да не излезеш от квартала си, стига да има достатъчно неща в него. Работилницата на Трансформатори и Хавиер Пеня Тунинговане на София е в петък (4 ноември) от 10:00 в Пърформ Бизнес Център на пл. "Позитано" 2, а записването е до утре (2 ноември) включително на info@sofiaarchitectureweek.com
На снимката ни липсва само Николай, който също е част от тях, но не успя да дойде навреме, а на въпросите ни отговориха по мейла с уточнението, че са мислили дружно върху тях. Отскачаме до блога им от има-няма три години, иначе е факт от пет. В него Анета Василева, Жана Стоилова, Николай Ангелов и Христо Говедаров събират добрите архитектурни примери по света и у нас, като често ни светват за актуални тенденции, правят интервюта с големите имена в сферата и дават идеи за домашен ремонт. Освен с всичко дотук четворката от WhATA се занимава и с гледане на деца, което обяснява избора им на тема за работилницата на Sofia Architecture Week.
Какво представлява работилницата Да направим идеалната детска площадка?
Ще съберем на едно място хора, които проектират, и такива, които ползват детски площадки, за да поиграят заедно.
Какво трябва да знаем за Томас Конг, с когото ще я водите?
Освен че е професор по архитектура, той е и баща на 7-годишна дъщеря, която не винаги има къде да си играе.
Какъв е основният проблем, свързан с детските площадки в столицата?
Че са малко, некачествени (грозни, мръсни, опасни), строени са без въображение и без идея кой ще ги ползва.
Трябва ли тя да е преди всичко практична и по-малко експериментална или обратното?
Ще се изкашляме тежко и ще заявим: експериментална, но в същото време практична. Експерименталното кино може и да не става за гледане, експерименталната мода може и да не става за носене, но експерименталната архитектура е длъжна да става за живеене.
Има ли тенденции в архитектурата и какви са последните актуални?
Проверете в archdaily.
Къде сме ние?
Ами, не публикуват често български неща там.
Какво смятате за архитектурните конкурси в България?
Все още не сме видели добре организирани, нито пък такива, чийто резултат да е осъществен.
В блога ви обръщате голямо внимание на добрите примери отпреди 1989-а. Кое е ценното в архитектурната история на България?
Тези отпреди 1989 година са типични представители на епохата си, стоят адекватно в средата си и като качества са съизмерими с архитектурата, правена навсякъде другаде по света по това време. Което не може да се каже за съвременните ни сгради.
Кое е архитектурното недоразумение на столицата?
Ако можехме да посочим само едно, щяхме да почерпим.
Ако бяхте главен архитект на София, какво щеше да е първото нещо, което щяхте да направите?
Да си подадем оставката.
Има ли добри български архитекти, които работят извън страната, и кои са те?
Скоро открихме един - Стоян Димитров, живее в Америка. Писахме за негова сграда в село Кортен. Ако някой знае как да се свържем с него, да ни се обади.
Какво предстои пред WhATA?
Да станем по-организирани в работата си. Най-после да намерим време и да разкажем в блога за пътуването ни из бившите югославски страни отпреди месец, за което доста спамихме хората във фейсбук.
Къде обикновено сте в София?
Навсякъде, където не се пуши, има добър интериор и шоколадово суфле. Работилницата на WhatA и Томас Конг Да направим идеалната детска площадка е в събота (5 ноември) от 10:00 в Пърформ Бизнес Център на пл. "Позитано" 2, а записването е до утре (2 ноември) включително на info@sofiaarchitectureweek.com
Какво представлява работилница ви Мобилна обществена станция?
Преди време имаше беседки, в които хората из парковете можеха да се скрият от дъжда, да обядват, да пият бира. После те изчезнаха. Искаме да измислим нещо такова - преносим модул, който да обикаля различни места в София и да покаже, че има и друг начин за обитаване на градската среда. Ще ни се да го реализираме с по-подръчни средства и да видим дали ще се ползва.
Забелязвате ли по-голям интерес към архитектурата в последните години от хора извън професията?
Усещаме по-голям интерес към нас самите. Направихме много неща, които ни вълнуват и ни кефят - постепенно любопитството към тях нарасна. И да, по принцип има интерес, забелязва се по интериора на заведенията. Преди всичко беше в стил „древногръцка Атина", както казва един приятел (смее се силно), после стана лъскаво и стерилно, а сега се появяват и копия на нашите идеи. Кризата канализира нещата в една по-смислена естетика - хората искат да плащат, но да получат разпознаваемо място.
Какво смятате за архитектурните конкурси в България?
Обществените проекти трябва да минат в по-смислена насока. Когато се прави спортна зала, да се помисли за необходимото паркиране, да има всеобщ дебат дали това въобще трябва да се случи. Да не се раздават проекти под масата, както стана и с всички станции на метрото. (ядосано) Не мога да разбера как София може да се гордее с най-глупавото метро, направено най-късно. Лондонското, появило се преди повече от 100 години, изглежда сто пъти по-добре.
Какви са актуалните тенденции в архитектурата?
Честно казано, пет пари не давам какво е модерно (смее се). По-важно ми е мен самият какво ме вълнува и ако то стане интересно на още някой - супер. Кризата отся нещата и модерни стават все по-смислени работи.
Коя е най-красивата сграда в София?
Харесвам „Мишел" на бул. България, но тя не е удачен пример, защото е жилищна, тоест за определена група хора. За мен архитектурата трябва да се търси между сградите, в усвояването на пространствата. Тя е в по-малките и човешки неща, в отношенията между елементите.
Какво се е загубило в градския пейзаж след 89-а година?
Много примери оттогава ни харесват. И там трудно може да се говори за отношение между елементите, но поне са се изпробвали нови подходи. Например окачените етажи - сградата на синдикатите е строена по този начин. Това е голям експеримент не само за България, но и за света по онова време. Фасадата на хотел Родина е комбинаторика от различни релефни елементи. Разбира се, накрая винаги са успявали да навапцат сградите в някакъв сдухан цвят, защото еди кой си конгрес на БКП е решил така (смее се).
Ако ти си главен архитект на София, кое е първото нещо, което би направил?
Ще потърся отговорност за беззаконията до момента. Второ - ще махна дървените сергийки около НДК. Трето - ще разкарам чевермето от Ариана. (повишава тон) Това езеро е символ на София и абсолютно се излагаме пред всички с тези керемидки, воденици и тем подобни. Не казвам, че не трябва да има комерсиални обекти в парковете, но трябва да са подложени на обществен дебат и да се пусне конкурс за тях. Главният архитект има не по-малка власт от кмета, но никой не му търси отговорност.
Кои са световните имена в архитектурата, на които се възхищаваш?
Повече следях архитектите от началото на ХХ век, защото това са годините, в които науката и изкуствата са дръпнали много повече. Следя Петер Цумтор - той има общо с моя дърводелски подход, направил е собствената си къща от дърво без нито един пирон. Скандинавската архитектура е много човешка и също ми допада.
Какво предстои на Funkt?
Сериозно стъпихме в бизнеса със заведения. Току-що открихме едно на "Сан Стефано", а до Коледа трябва да отворим още два ресторанта. (усмихва се) Поизморихме се.
Къде обикновено сте в София?
Най-любимите ни места са парковете и именно затова се хванахме с тази работилница. Обичаме да пием бира пред Народния, в парка зад City Center Sofia и даже ни е обидно, че така му е обърнал гръб и дори си държи кофите за боклук там. Харесваме Борисовата градина, Витоша - май всичко неархитектурно ни е по-любимо.
Делчо Делчев,
сдружение Трансформатори
Трансформатори участваха и на предните Архитектурни седмици, но ние насочихме мерника си към
тях покрай пейката във формата на гаечен ключ на форум Дом и оттогава ги държим на прицел. Могат да се похвалят с няколко осъществени
идеи, които са повече от страхотни - сред тях са обновената спирка „Шинков" в
Дианабад, изрисуваните елтабла по „Шишман", както и проектът „Таблоид", върху който
все още работят и за който има повече тук.
„За съжаление Трансформатори не консумира целия потенциал на членовете си,
защото нямаме годишен бюджет. Трябва да има грантове, които финансират минималното съществуване на организации, доказали, че са
полезни - такива като нашата. Голяма част от екипа работи допълнително: някои се занимават с
проектиране, а други - с гледане на деца", казва ни арх. Делчо Делчев, който в
момента е докторант в БАН по проблемите на панелното строителство и отделно
специализира опазване на културното наследство. Истински ентусиаст.
Какво представлява
работилницата на Трансформатори?
Тунинговане
на София иска да преобрази един
софийски подлез в Борисовата градина - мрачна, мръсна, но важна за пешеходците
точка в града. Участниците ще правят мозъчни атаки и скици, ще си подават идеи за превръщането
на това негативно пространство в удобно, уютно и провокативно място. След като
приключи Sofia Architecture Week следва
фазата с набиране на средства, а после и самото изпълнение. Наши партньори са Knauf и Вosch.
Кой е най-ужасният
подлез в София?
(категорично) Неосветеният. В
други пък, където светлината не е проблем, има търговия, което ги прави не
по-малко ужасни. Симбиозата между двете е възможна, но трябва да е умерена,
подлезът не е търговска улица.
Как може да стане
това?
Искаме да потърсим нова функционалност
на тези пространства, а не просто да им сменим лампите. Най-елементарното
например е някои да станат галерии за фотографски експозиции, а ако наблизо има
училище, да се изложат ученически творби там. Училището има хор? Тогава да озвучим
близкия подлез с негови записи.
Какви са другите ви
участия в Sofia Architecture Week?
В изложбата Неограничени Балкани? представяме проекта си „6 за София" - серия
творчески работилници, които решават не само на хартия някой градски проблем.
Първата тема е за подлеза, а следващите - за градския кенеф, чешма, спирка,
будка и вътрешен двор. Вторият модул ще бъде обявен официално на 11 ноември,
когато е Световният ден на тоалетните. Тоалетната е нещо толкова естествено,
какво пречи да е някаква красива сграда, а не сегашните душегубки.
Нищо не пречи, разбира се.
Участвате и в дискусията „Архитектура и политика", защо така?
Да, тези две неща трябва да са свързани
непрекъснато, за да не се получават изцепки като премиерските. (възмутено) Не може той да прави градоустройство
с няколко стадиона, при положение, че нямаме национален футбол. Политиците
трябва да търсят архитектите и обратното.
Забелязвате ли
по-голям интерес към архитектурата в последните години от хора извън
професията?
Има интерес и искаме да го използваме, за да създадем самокритика в
обществото към градските проблеми. Защото общинарите са функционери и не се
самоинициират да предприемат каквото и да било. Хората трябва да са чувствителни към проблемите - да се дразнят, когато нещо не е добре.
Каква е актуалната
тенденция в архитектурата?
Тя не е нова и се състои в това да няма
тенденции (смее се). Архитектурата е
синтетична и включва в себе си много други сфери, зависима е от тях. Има
тенденция проектите да се случват все по-прозрачно. Това става и в България, но
много бавно.
Какво смятате за
архитектурните конкурси у нас?
Всеки месец Общината трябва да бълва такива. Световната практика е
организирането им да се възлага на структури като нашата. Ето, сега списание Едно направиха конкурс за метростанция,
който е първият в София. (отново се
възмущава) Колко метростанции бяха изградени и коя от коя е по-ужасна!
Конкурсът е демократичното средство за равнопоставеност на конкуренцията.
Кое е най-хубавото място в града ни според Трансформатори?
От наша гледна точка това е място, което провокира към трансформация (усмихва се). Но има такива, където развитието
трябва да се забави, за да запазят духа на старото. Те са част от идентичността
на града и рефлектират върху идентичността на гражданите.
Коя е най-голямата тъпотия в София, случила се в последните години?
Женски пазар.
Той има нужда от съвсем малко тунинговане и поддръжка - приветливи сергии и
хора, които не те лъжат. Трябва да бъдат допуснати дребните собственици, а не
зеленчуковата мафия. И да е чисто. Дотук чухте ли нещо за архитектурата? Има
локации в София, които и тя не може да оправи, а само да ги повреди. Не става
да минеш с булдозерите през Женски пазар и да затриеш място, което от векове е
там. А проектът за него гласи, че трябва да се превърне в зелени площи за
разходка и паркинг отдолу.
Ако ти беше главен
архитект на София, кое е първото нещо, което би направил?
Бих променил институцията главен архитект. Той не трябва да се занимава с
разрешителни за строеж, а да инициира конкурси; да се заеме с градското развитие,
а не да прави аудиенции на инвеститори. Така този главен архитект ще ходи
повече по света и ще се среща с други главни архитекти, ще види какъв е
чуждестранният опит. Той трябва да бъде едновременно и външният, и вътрешният
министър на града, а не чиновник.
Какво си пожелаваш за София?
Бих искал повече концентрация и усилие в крайните квартали. Дори си
направих един експеримент - не е толкова фатално и цяла седмица да не излезеш
от квартала си, стига да има достатъчно неща в него.
Работилницата на Трансформатори и Хавиер Пеня Тунинговане на София е в петък (4 ноември) от 10:00 в Пърформ Бизнес Център на пл. "Позитано" 2, а записването е до утре (2 ноември) включително на info@sofiaarchitectureweek.com
Анета, Жана и Христо от WhAT Association
На снимката ни липсва само Николай, който също е част от тях, но не успя
да дойде навреме, а на въпросите ни отговориха по мейла с уточнението, че са
мислили дружно върху тях. Отскачаме до блога им от има-няма три години, иначе е факт от пет.
В него Анета Василева, Жана Стоилова, Николай Ангелов и Христо Говедаров
събират добрите архитектурни примери по света и у нас, като често ни светват за
актуални тенденции, правят интервюта с големите имена в сферата и дават идеи за
домашен ремонт. Освен с всичко дотук четворката от WhATA се занимава и с гледане на деца, което обяснява
избора им на тема за работилницата на Sofia Architecture Week.
Какво представлява
работилницата Да направим идеалната
детска площадка?
Ще съберем на едно място хора, които проектират, и такива, които ползват
детски площадки, за да поиграят заедно.
Какво трябва да знаем
за Томас Конг, с когото ще я водите?
Освен че е професор по архитектура, той е и баща на 7-годишна дъщеря, която
не винаги има къде да си играе.
Какъв е основният
проблем, свързан с детските площадки в столицата?
Че са малко, некачествени (грозни, мръсни, опасни), строени са без
въображение и без идея кой ще ги ползва.
Трябва ли тя да е
преди всичко практична и по-малко експериментална или обратното?
Ще се изкашляме тежко и ще заявим: експериментална, но в същото време
практична. Експерименталното кино може и да не става за гледане,
експерименталната мода може и да не става за носене, но експерименталната
архитектура е длъжна да става за живеене.
Има ли тенденции в
архитектурата и какви са последните актуални?
Проверете в archdaily.
Къде сме ние?
Ами, не публикуват често български неща
там.
Какво смятате за
архитектурните конкурси в България?
Все още не сме видели добре
организирани, нито пък такива, чийто резултат да е осъществен.
В блога ви обръщате
голямо внимание на добрите примери отпреди 1989-а. Кое е ценното в
архитектурната история на България?
Тези отпреди 1989 година са типични
представители на епохата си, стоят адекватно в средата си и като качества са
съизмерими с архитектурата, правена навсякъде другаде по света по това време.
Което не може да се каже за съвременните ни сгради.
Кое е архитектурното
недоразумение на столицата?
Ако можехме да посочим само едно, щяхме да почерпим.
Ако бяхте главен
архитект на София, какво щеше да е първото нещо, което щяхте да направите?
Да си подадем оставката.
Има ли добри
български архитекти, които работят извън страната, и кои са те?
Скоро открихме един - Стоян Димитров, живее в Америка. Писахме за негова
сграда в село Кортен. Ако някой знае как да се свържем с него, да ни се обади.
Какво предстои пред
WhATA?
Да станем по-организирани в работата си. Най-после да намерим време и да
разкажем в блога за пътуването ни из бившите югославски страни отпреди месец,
за което доста спамихме хората във фейсбук.
Къде обикновено сте в
София?
Навсякъде, където не се пуши, има добър интериор и шоколадово суфле.
Работилницата на WhatA и Томас Конг Да направим идеалната детска площадка е в събота (5 ноември) от 10:00 в Пърформ Бизнес Център на пл. "Позитано" 2, а записването е до утре (2 ноември) включително на info@sofiaarchitectureweek.com
Илиян Хаджиин, студио Funkt
С Funkt се
знаем добре,
така че няма нужда да обясняваме кои са и за какво се борят. Освен че се
чувстваме уютно в интериорите им (Take a Cake,
Taqueria и Supa Star), също толкова приятно ни е да си
побъбрим с някой от тях. Този път го направихме в +това,
където пак разгледахме изложбата на фотографа Герит Енгел.
Какво представлява
работилница ви Мобилна обществена станция?
Преди време имаше беседки, в които хората из парковете можеха да се скрият
от дъжда, да обядват, да пият бира. После те изчезнаха. Искаме да измислим нещо
такова - преносим модул, който да обикаля различни места в София и да покаже,
че има и друг начин за обитаване на градската среда. Ще ни се да го реализираме
с по-подръчни средства и да видим дали ще се ползва.
Забелязвате ли по-голям
интерес към архитектурата в последните години от хора извън професията?
Усещаме по-голям интерес към нас самите. Направихме много неща, които ни
вълнуват и ни кефят - постепенно
любопитството към тях нарасна. И да, по принцип има интерес, забелязва се по
интериора на заведенията. Преди всичко беше в стил „древногръцка Атина", както
казва един приятел (смее се силно), после стана лъскаво и стерилно, а сега се появяват и копия на нашите идеи.
Кризата канализира нещата в една по-смислена естетика - хората искат да плащат,
но да получат разпознаваемо място.
Какво смятате за архитектурните конкурси в България?
Обществените проекти трябва да минат в по-смислена насока. Когато се прави
спортна зала, да се помисли за необходимото паркиране, да има всеобщ дебат дали
това въобще трябва да се случи. Да не се раздават проекти под масата, както
стана и с всички станции на метрото. (ядосано) Не мога да разбера как София може да се гордее с най-глупавото метро, направено
най-късно. Лондонското, появило се преди повече от 100 години, изглежда сто
пъти по-добре.
Какви са актуалните
тенденции в архитектурата?
Честно казано, пет пари не давам какво е модерно (смее се). По-важно ми е мен самият какво ме вълнува и ако то стане
интересно на още някой - супер. Кризата отся нещата и модерни стават все по-смислени работи.
Коя е най-красивата
сграда в София?
Харесвам „Мишел" на бул. България,
но тя не е удачен пример, защото е жилищна, тоест за определена група хора. За
мен архитектурата трябва да се търси между сградите, в усвояването на
пространствата. Тя е в по-малките и човешки неща, в отношенията между
елементите.
Какво се е загубило в
градския пейзаж след 89-а година?
Много примери оттогава ни харесват. И там трудно може да се говори за
отношение между елементите, но поне са се изпробвали нови подходи. Например окачените
етажи - сградата на синдикатите е строена по този начин. Това е голям експеримент
не само за България, но и за света по онова време. Фасадата на хотел Родина е
комбинаторика от различни релефни елементи. Разбира се, накрая винаги са
успявали да навапцат сградите в някакъв сдухан цвят, защото еди кой си конгрес
на БКП е решил така (смее се).
Ако ти си главен
архитект на София, кое е първото нещо, което би направил?
Ще потърся отговорност за беззаконията до момента. Второ - ще махна
дървените сергийки около НДК. Трето - ще разкарам чевермето от Ариана. (повишава тон) Това езеро е символ на
София и абсолютно се излагаме пред всички с тези керемидки, воденици и тем
подобни. Не казвам, че не трябва да има комерсиални обекти в парковете, но
трябва да са подложени на обществен дебат и да се пусне конкурс за тях.
Главният архитект има не по-малка власт от кмета, но никой не му търси
отговорност.
Кои са световните
имена в архитектурата, на които се възхищаваш?
Повече следях архитектите от началото на ХХ век, защото това са годините, в
които науката и изкуствата са дръпнали много повече. Следя Петер Цумтор - той
има общо с моя дърводелски подход, направил е собствената си къща от дърво без
нито един пирон. Скандинавската архитектура е много човешка и също ми допада.
Какво предстои на Funkt?
Сериозно стъпихме в бизнеса със заведения. Току-що открихме едно на
"Сан Стефано", а до Коледа трябва да отворим още два ресторанта. (усмихва се) Поизморихме се.
Къде обикновено сте в
София?
Най-любимите ни места са парковете и именно затова се хванахме с тази
работилница. Обичаме да пием бира пред Народния, в парка зад City Center Sofia и даже ни е обидно, че така му е обърнал
гръб и дори си държи кофите за боклук там. Харесваме Борисовата градина, Витоша -
май всичко неархитектурно ни е по-любимо.
Работилницата на Funkt и Роберто Яковони Мобилна обществена станция е в четвъртък (3 ноември) от 10:00 в +това на ул. "Марин Дринов" 30 а записването е до утре (2 ноември) включително на info@sofiaarchitectureweek.com