☰
✕

Венци Диков

7587 Категория: Нещо ново
Трудно ни е да кажем с една дума кой точно е той. Не е метъл, нито е от Левски, а още по-малко - от ЦСКА. Затова ще опитаме с три - много наш човек. Преди всичко обаче Венци Диков е човек на изкуството - млад мъж, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си. Загрижен е за планетата и опитва да живее в хармония с нея и със себе си. Приема се такъв, какъвто е. Разделя боклука си, компостира, отглежда зеленчуци, вегетарианец е от години. Тия дни направи и изложбата Лабиринт в Червената къща (живопис, рисунки, фотография и колаж), която е там до края на февруари и която е поводът ни най-накрая да се видим като хората. Срещнахме се по време на репетиция за аудиовизуалния експеримент Макростанция, чиято звукова среда също е негова, а визията - на Спартак Йорданов и Ралица Тонева. Ето какво стана.

Познаваме се от 200 години, но като истински добри приятели се виждаме рядко. Каква еволюция претърпя дългокосият юноша по пътя до днешния Венци?
Ами, като започнем с това, че косата оредя (смее се). Не знам, с много общ въпрос ме започвате...

Добре тогава. В Wikipedia пише за теб, че се стремиш към синкретизъм - нещо, което е видно в творчеството ти и в начина, по който го поднасяш...
...Да?
Е?
Не знам кой я е писал, но, да, наистина се стремя към синкретизъм. Или поне се преструвам, за да оправдая хаоса. В изложбата Лабиринт например има и картини, и скулптура, и инсталация. На едното видео се вижда и ателието ми, изследвано с челник от 20 см разстояние - аз пълзя и заснемам детайлите, така че вместо да влезеш в галерия със закачени картини и отегчена лелка в единия й край, нахлуваш в ателието ми, в главата ми, в идеите ми. Все едно проникваш в пещера.

Ти сега какъв си - повече художник или повече музикант?
Като усещане - повече музикант. Като реализация - повече художник. Но нещата почват да се изравняват и нищо чудно да се обърнат. Преди смятах, че трябва да избера, да си подредя живота, но в крайна сметка не съм адвокат или доктор. Ако си човек на изкуствата, не можеш да си толкова подреден; от терзанията се раждат идеите.

На колко инструмента свириш?
Официално - на класическа китара. Аз съм класически китарист, миналата година взех и магистратура в Музикалната академия, преди това учих в Мюнстер. Кавала го поовладях в последните години, пианото - също. Но те само обогатяват това, което искам да кажа.

Какво те вдъхновява, как се стимулираш?
Понякога нищо - просто съм си вдъхновен. Друг път ми трябва външна тръпка, достатъчна е и една разходка из центъра. Или просто гледам новините, какво става по света. И ако се чувствам част от тези процеси, тогава нещата тръгват. В днешно време хората очакват да си социално ангажиран, да пращаш послание. И понякога, като предложиш емоционално, неосъзнато изкуство, не го приемат.

Ти влияеш ли се от това, което се търси в момента?
Неминуемо. Но въпросът е не да вземеш новите течения наготово, а да ги интегрираш с твои си неща. Новите медии са страхотно нещо, разширяват ти полето на действие. Можеш да нарисуваш нещо, да го завъртиш, да го снимаш отгоре, да го покажеш като видео, да му сложиш и аудио, театрален елемент да добавиш - това е синкретизъм. А той ужасно ми се услажда, тепърва ще се развилнея в тази насока! Обаче първоизточникът е някакво необяснимо вдъхновение - ти се connect-ваш към нещо и то тече през теб.

Силно съпричастен си към екологичната тематика например.
На приливи и отливи е. Това, че участвам в уличните протести, не ме прави еколог. По-съпричастен съм на идейно ниво, отколкото на дейно. Разделям си боклука, компостирам, отглеждам зеленчуци, гледам да не купувам продукти на големите корпорации, вегетарианец съм от десет години. Мисля, че човек трябва да върви в тази посока, но без ексцесии.

Като какъв се определяш, или всячески бягаш от определенията?
Не съм бил метъл, не съм от Левски, нито от ЦСКА. Приемам се такъв, какъвто съм, което е много ценно. Когато се примирих, че не трябва да съм някакъв, работата се избистри от само себе си. Като се успокоиш, нещата се наместват.

Модерен или старомоден си?
На прага съм да изляза от архаичността си и да вляза ако не в ХХI, то поне в ХХ век. Защото винаги съм се възприемал като адски старомоден. Но стигнах дотам, че вече използвам лаптоп за изкуство, което допреди две години беше нещо нечувано за мен. Много модерен едва ли ще стана, но като че ли почнах да влизам в час.

Къде може да те срещне човек?
Кафе пия в Onda, където слушам приятна музика, проверявам си пощата или чета книжка. Вечер се отбивам в Арт хостела, а до края на изложбата ще ме срещнете и тук (Червената къща - б.р.). Както и в ателието ми, което напоследък е все повече място за срещи.

Какво ти липсва в София?
Пъстрота. Хора с блясък в очите, добре облечени, с идеи. Липсват ми и още заведения, магазини, галерии - тези, които ги има, не са ми достатъчно.

Защо си тук тогава?
И аз това се питам. Стоя, защото съм тукашен. Мисля, че ми предстоят пътувания. Не, не емиграция, а малко тук, малко там. Опитвам се да ги вържа с творчески проекти и да ги осмисля с някаква финансова възвръщаемост, иначе няма как.

Може ли да се живее от изкуство?
Аз от това живея. Все повече елиминирам нещата, които не са точно изкуство, като уроците ми по китара например. Иначе съм неискрен към себе си, усещам, че си пропилявам времето, енергията, живота. Има начини да се изкарват пари и с творчество, просто трябва да намериш пролуките. Музикант къща храни, дори и в България. И то експериментален музикант, а не в група, която свири кавъри.

Кое ти е забавно?
Всичко е забавно, стига да е импровизация. Луи дьо Фюнес ми е много забавен, защото много импровизира. Трябва да има креативен елемент.
Какво те дразни?
Когато хората имат по-различна гледна точка от моята. Но опитвам да преодолявам дразненията.

Какъв е този камък върху синтезатора ти?
Колекционирам камъни. Отнякъде съм го довлякъл, но понеже сме на червена светлина, не мога да ти кажа откъде е. Не разбирам от минералогия, пълен лаик съм, но ги събирам. Вкъщи е пълно с камъни, а този специално ми служи да затисна даден клавиш, ако искам да стои натиснат.

В картините си имаш едни чудесни животни, които често не принадлежат към животинските видове. Откъде се взимат те?
Някакви прояви на подсъзнанието ми. Но все повече рисувам хора. Животните са по-ведрата ми страна, хората - по-мрачната.

Добре, да се върнем към началото. Каква еволюция претърпя в последните...
...Колко?
Петнайсет години?
Учих, търсих себе си, после пак търсих себе си. Живях малко в чужбина, запознах се с всевъзможни хора. Смениха се много неща, ако щете и връзки. Пробвах, пробвах, имах тегави периоди. Исках някои работи да се случат, но те не се случваха и ми беше криво. Но вече съм над всичко това, приемам, че просто не е бил моментът. Преди бях склонен да блъскам по заключени врати, вместо да отворя отключените.

Нещо друго искаш ли да кажеш от нашия сайт?
От известно време ми се върти в главата, че май имам нужда от нещо като мениджър, импресарио. И офертирам сульо и пульо - да се пробва, ей така, между другото. Така че ако някой проявява интерес...

Изложбата Лабиринт е в Червената къща до края на февруари

Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев

Трудно ни е да кажем с една дума кой точно е той. Не е метъл, нито е от Левски, а още по-малко - от ЦСКА. Затова ще опитаме с три - много наш човек. Преди всичко обаче Венци Диков е човек на изкуството - млад мъж, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си. Загрижен е за планетата и опитва да живее в хармония с нея и със себе си. Приема се такъв, какъвто е. Разделя боклука си, компостира, отглежда зеленчуци, вегетарианец е от години. Тия дни направи и изложбата Лабиринт в Червената къща (живопис, рисунки, фотография и колаж), която е там до края на февруари и която е поводът ни най-накрая да се видим като хората. Срещнахме се по време на репетиция за аудиовизуалния експеримент Макростанция, чиято звукова среда също е негова, а визията - на Спартак Йорданов и Ралица Тонева. Ето какво стана.

Познаваме се от 200 години, но като истински добри приятели се виждаме рядко. Каква еволюция претърпя дългокосият юноша по пътя до днешния Венци?
Ами, като започнем с това, че косата оредя (смее се). Не знам, с много общ въпрос ме започвате...

Добре тогава. В Wikipedia пише за теб, че се стремиш към синкретизъм - нещо, което е видно в творчеството ти и в начина, по който го поднасяш...
...Да?
Е?
Не знам кой я е писал, но, да, наистина се стремя към синкретизъм. Или поне се преструвам, за да оправдая хаоса. В изложбата Лабиринт например има и картини, и скулптура, и инсталация. На едното видео се вижда и ателието ми, изследвано с челник от 20 см разстояние - аз пълзя и заснемам детайлите, така че вместо да влезеш в галерия със закачени картини и отегчена лелка в единия й край, нахлуваш в ателието ми, в главата ми, в идеите ми. Все едно проникваш в пещера.

Ти сега какъв си - повече художник или повече музикант?
Като усещане - повече музикант. Като реализация - повече художник. Но нещата почват да се изравняват и нищо чудно да се обърнат. Преди смятах, че трябва да избера, да си подредя живота, но в крайна сметка не съм адвокат или доктор. Ако си човек на изкуствата, не можеш да си толкова подреден; от терзанията се раждат идеите.

На колко инструмента свириш?
Официално - на класическа китара. Аз съм класически китарист, миналата година взех и магистратура в Музикалната академия, преди това учих в Мюнстер. Кавала го поовладях в последните години, пианото - също. Но те само обогатяват това, което искам да кажа.

Какво те вдъхновява, как се стимулираш?
Понякога нищо - просто съм си вдъхновен. Друг път ми трябва външна тръпка, достатъчна е и една разходка из центъра. Или просто гледам новините, какво става по света. И ако се чувствам част от тези процеси, тогава нещата тръгват. В днешно време хората очакват да си социално ангажиран, да пращаш послание. И понякога, като предложиш емоционално, неосъзнато изкуство, не го приемат.

Ти влияеш ли се от това, което се търси в момента?
Неминуемо. Но въпросът е не да вземеш новите течения наготово, а да ги интегрираш с твои си неща. Новите медии са страхотно нещо, разширяват ти полето на действие. Можеш да нарисуваш нещо, да го завъртиш, да го снимаш отгоре, да го покажеш като видео, да му сложиш и аудио, театрален елемент да добавиш - това е синкретизъм. А той ужасно ми се услажда, тепърва ще се развилнея в тази насока! Обаче първоизточникът е някакво необяснимо вдъхновение - ти се connect-ваш към нещо и то тече през теб.

Силно съпричастен си към екологичната тематика например.
На приливи и отливи е. Това, че участвам в уличните протести, не ме прави еколог. По-съпричастен съм на идейно ниво, отколкото на дейно. Разделям си боклука, компостирам, отглеждам зеленчуци, гледам да не купувам продукти на големите корпорации, вегетарианец съм от десет години. Мисля, че човек трябва да върви в тази посока, но без ексцесии.

Като какъв се определяш, или всячески бягаш от определенията?
Не съм бил метъл, не съм от Левски, нито от ЦСКА. Приемам се такъв, какъвто съм, което е много ценно. Когато се примирих, че не трябва да съм някакъв, работата се избистри от само себе си. Като се успокоиш, нещата се наместват.

Модерен или старомоден си?
На прага съм да изляза от архаичността си и да вляза ако не в ХХI, то поне в ХХ век. Защото винаги съм се възприемал като адски старомоден. Но стигнах дотам, че вече използвам лаптоп за изкуство, което допреди две години беше нещо нечувано за мен. Много модерен едва ли ще стана, но като че ли почнах да влизам в час.

Къде може да те срещне човек?
Кафе пия в Onda, където слушам приятна музика, проверявам си пощата или чета книжка. Вечер се отбивам в Арт хостела, а до края на изложбата ще ме срещнете и тук (Червената къща - б.р.). Както и в ателието ми, което напоследък е все повече място за срещи.

Какво ти липсва в София?
Пъстрота. Хора с блясък в очите, добре облечени, с идеи. Липсват ми и още заведения, магазини, галерии - тези, които ги има, не са ми достатъчно.

Защо си тук тогава?
И аз това се питам. Стоя, защото съм тукашен. Мисля, че ми предстоят пътувания. Не, не емиграция, а малко тук, малко там. Опитвам се да ги вържа с творчески проекти и да ги осмисля с някаква финансова възвръщаемост, иначе няма как.

Може ли да се живее от изкуство?
Аз от това живея. Все повече елиминирам нещата, които не са точно изкуство, като уроците ми по китара например. Иначе съм неискрен към себе си, усещам, че си пропилявам времето, енергията, живота. Има начини да се изкарват пари и с творчество, просто трябва да намериш пролуките. Музикант къща храни, дори и в България. И то експериментален музикант, а не в група, която свири кавъри.

Кое ти е забавно?
Всичко е забавно, стига да е импровизация. Луи дьо Фюнес ми е много забавен, защото много импровизира. Трябва да има креативен елемент.
Какво те дразни?
Когато хората имат по-различна гледна точка от моята. Но опитвам да преодолявам дразненията.

Какъв е този камък върху синтезатора ти?
Колекционирам камъни. Отнякъде съм го довлякъл, но понеже сме на червена светлина, не мога да ти кажа откъде е. Не разбирам от минералогия, пълен лаик съм, но ги събирам. Вкъщи е пълно с камъни, а този специално ми служи да затисна даден клавиш, ако искам да стои натиснат.

В картините си имаш едни чудесни животни, които често не принадлежат към животинските видове. Откъде се взимат те?
Някакви прояви на подсъзнанието ми. Но все повече рисувам хора. Животните са по-ведрата ми страна, хората - по-мрачната.

Добре, да се върнем към началото. Каква еволюция претърпя в последните...
...Колко?
Петнайсет години?
Учих, търсих себе си, после пак търсих себе си. Живях малко в чужбина, запознах се с всевъзможни хора. Смениха се много неща, ако щете и връзки. Пробвах, пробвах, имах тегави периоди. Исках някои работи да се случат, но те не се случваха и ми беше криво. Но вече съм над всичко това, приемам, че просто не е бил моментът. Преди бях склонен да блъскам по заключени врати, вместо да отворя отключените.

Нещо друго искаш ли да кажеш от нашия сайт?
От известно време ми се върти в главата, че май имам нужда от нещо като мениджър, импресарио. И офертирам сульо и пульо - да се пробва, ей така, между другото. Така че ако някой проявява интерес...

Изложбата Лабиринт е в Червената къща до края на февруари

Текст Ивайло Стоименов / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните